Актьор, режисьор, театрален режисьор на Studio L + S, текстописец, комик и драматург Милан Ласица празнува красив юбилей.

майсторът

"Човекът вече е изобретил както изкуствени зъби, така и изкуствени материи, както и изкуствени жени и изкуствено масло, и дори изкуствено пиано - но никой не може да измисли изкуствен смях." С тези думи Милан Ласица и Юлиус Сатински, двойка, която разсмива публиката с оригинален хумор в продължение на десетилетия в Чешката република и Словакия, също се обръщат към публиката в програмата за продукцията на Юбилей в братиславското Студио С. През 1990 г. Актьор, драматург, режисьор, текстописец, певец, артист и любител на голфа Милан Ласица доживява до 80 години в понеделник, 3 февруари.

Милан Ласица е роден на 3 февруари 1940 г. в Зволен. Прекарва част от детството си в Плиешовце. След като завършва гимназията в Братислава през 1957 г., той започва да учи драматургия и театрални науки в Академията за сценични изкуства (VŠMU) в Братислава. Завършва през 1962г.

Сътрудничество със Сатински

Те се запознават със Сатински в началото на 50-те години като деца в Двореца на пионерите. Те също играха заедно в едно от представленията на децата. Те се представиха като два от дванадесетте месеца, които разговарят с Деда Мраз от Камчатка.

Тяхното авторско сътрудничество обаче започва по време на следването им в Академията за сценични изкуства. През годините 1959–1960, като студенти от университета, те изпълняват своите комични авторски диалози по време на т.нар Младежко утро в кабарето на ревю на Татра. С подхода си към хумора те последваха двойката чешки комици Ян Верих и Йиржи Восковец. Пред публиката те излязоха с нова, оригинална реч и текст, в които преместиха банални житейски ситуации в абсурдна позиция.

През 1962 г. те също демонстрират своята нестандартна идея за актьорско майсторство, хумор и подход към театралния текст в помещенията на Академията за сценични изкуства в дипломното изпълнение на пиесата на братя Чапкови „Любовта на съдбата“ Националният художник Янко Бородач нарече речта им непрофесионална. Въпреки критиките, те продължиха да развиват своята отличителна визия за авторитетния театър в малка форма.

През годините 1964–1967 Милан Ласица работи като драматург на Чехословашката телевизия в Братислава. От 1967 до 1970 г. работи в Братиславския театър в Корза, където се представя в комедийно-кабаретна двойка с Юлиус Сатински. Най-добрите им изпълнения включват „В очакване на Годо“ (1968), в който те също реагират на съветската инвазия в Чехословашката социалистическа република през 1968 г. В допълнение към тази пиеса те имат две премиери на оригиналните си пиеси „Соаре“ и „Радостно послание за всички“ в малък театър в изба за 90 зрители, които имат проблеми с пикочния мехур.

Забрана за художествена дейност

По това време дуетът L + S се появява и на телевизионните екрани в предаванията „Вечери за двама“ (1964), „Нова година на Дунава“ (1966) и „Бумеранг“ (1968). След началото на нормализирането през 1970 г. театърът на Корза е затворен, а на семейство Ласич и Сатински са забранени артистични дейности в Словакия. Те заминават за Бохемия и през 1970–1971 г. работят в театър „Вечерни Бърно“. След завръщането си те изпълниха новата сцена на Братислава. Те отново се появиха на екрана само в добре познатата новогодишна програма от 1977 г., представена от Владимир Меншик.

Поетично-кабареният театър Studio S е създаден през 1982 г. в помещенията на известната ревю на Татра. Тук отново L + S започна да действа като двойка. Те са създали няколко вече легендарни изпълнения на кабаретни игри, като Joy Day, Our Friend René и Jubilee. Музикантът и актьор Ярослав Филип също им помагаше успешно по време на представленията. В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век той също си сътрудничи с тях по успешния телевизионен проект на кабаре „Кой е зад вратата“.

Милан Ласика също се представи като актьор в драматични произведения. Под палката на режисьора Владимир Стърниско той се представи като Дон Жуан, Оргон или Чичиков. В Studio S, заедно с Мариан Лабуда, той успешно се представя в пиесата „Емигранти Славомир Мрожек“. Той незабравимо изобрази Киран на дъските на театър Щудия С. Заедно със Сатински, Якуб и неговият господар се отличиха в пиесата на Милан Кундера.

През април 1999 г. Studio S е променен на Studio L + S, а Милан Ласица става собственик на театъра. Той е домакин на водещи словашки и чешки актьори, а повече от двадесет години е домакин и на успешния чешки театрален фестивал.

Разнообразна филмова кариера

Пред кинокамерата Милан Ласика дебютира във „Винаги възможно през 1961 г.“ Постепенно създава много герои в успешни филми като „Сладки игри от миналото лято“ (1969), „Парижки живот“, „Безкрайно не се представя“ (и двете 1978), „Булдогс“ и Череши (1981), Сърдечни поздрави от Земята (1982), Трима ветерани, Йожко Пучик и кариерата му (и двамата 1983), Да избягаме, върви! (1986), Бедният Макс и Призраци (1987), Скъпи приятели, Да (1989), Сатурнин (1994), Капани, Капани, Капани (1998), Ханеле (1999), Служих на краля на Англия (2006) или Заложник (2014).

Той показа и таланта си на текстописец. Заедно с Джаро Филип той е подписан в легендарните албуми It Was Eleven (1981), With the Wind for the Race (1982), We (1987). Той също така си сътрудничи като текстописец с Mir Žbirek, Richard Müller и Peter Lip (например албумите Lipa пее Lasica 2005, Visit after 2013). Той се представи и като певец, например изпя три албума от стари евъргрийни с Братислава Hot Serenaders (Аз съм оптимист 2001, Целият свят се мръщи през 2002, Когато времето спря 2011).

Той е издал самостоятелно три сборника с текстове It Was Eleven (1985), Songs About Nothing (1989) и Songs and Other Texts (2003). Заедно със Сатински те публикуват например книгите „Не чакай Годо“ (набор от сцени и разкази през 1968 г.) или „Три игри“ (1988 г.).

Заедно с Томаш Янович той написва книгата „Зочи-комуникации”. Той участва с Ян Штрасер в книгата „Но аз съм само комик“ (2005). На име Bodka (2007) и Bodka II. (2009) Невестулките публикуват фейлетони.

Печеливша награда

От 2005 г. Милан Ласица е президент на Международния филмов фестивал (IFF) Art Film Fest Trenčianske Teplice (в момента Art Film Fest Košice). През 2014 г. той беше отличен и с наградата „Карел Чапек“.

Той получи няколко награди за своята многостранна художествена дейност: Кристално крило за цялостно постижение (1997 г. заедно с Й. Сатински), медал за заслуги от първа степен от президента на Чешката република Вацлав Хавел (2003), Прибинов кръст II. класове за значими заслуги в областта на културата (2005), награда „Доминика Татарка“ за книгата „Бодка“ (2008), европейска награда „Требия“ за творческа дейност (2014).

Милан Ласица е женен за актрисата, дипломат и политик Магда Вашарьова. Заедно имат две дъщери, Зофия и Хана.