Историята е пълна с невероятни истории.

Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Възникна грешка

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Историята е била част от всяко учебно време и се оказва, че тя представлява интерес и за много от нашите читатели. Миналото можеше да бъде в напълно различна форма, отколкото го учим днес, без няколко големи случайности и нереални съдби. И ние ще ги разгледаме днес.

Кублай хан е монголски херцог, великият хан на монголите от 1260 г. и китайският император от 1279 г. През 1271 г. основава династията Юан. Той беше внук на Темужин (Чингис хан), син на Туличан и брат на хан Мьонке и Хюлегю. Дълги години в негова служба работи венецианският пътешественик Марко Поло, който описва опита си от работата в двора на хана в книгата си „Милион“. Една от целите на Кублай Хан беше завладяването на японските острови, а монголското нашествие в Япония се проведе два пъти. Амбициите на Монголската империя бяха огромни, тъй като тя беше втората по големина империя в човешката история и имаше площ от 33 милиона квадратни километра в най-голямата си слава.

Нахлуванията в Япония се случват през 1274 и 1281 г., но тези години вече са възхвалявани от японската страна. Тези събития са сред най-известните в японската история и като се има предвид, че те са спрели териториалното разширяване на Монголската империя, те са и сред най-големите световни събития. Поражението на монголите е свързано с камикадзе, т. Нар. "Божествен вятър" (силен тайфун), който бичува японския бряг и потъва огромна част от монголския народ. Ако не броим края на Втората световна война, Япония не е била по-близо до възможно завладяване от вражеска армия през последните 1500 години, отколкото по време на монголското нашествие. По време на двете нашествия обаче се появяват камикадзе, които защитават Япония и предотвратяват по-нататъшното разширяване на Монголската империя.

луда

Експедицията на Луис и Кларк през 1804-1806 г. е първата експедиция по суша, изпратена от САЩ през целия континент до бреговете на Тихия океан и обратно. Двама пътешественици, Мериуетер Луис и Уилям Кларк, с помощта на Сакагавея и съпруга й, станаха водачи на експедицията. Сакагавея беше единствената жена, която участваше в тези експедиции като преводач и водач. Целта беше да се изследват нови райони, да се картографират ресурси и да се докаже, че транзитният път към Тихия океан води през Скалистите планини. Тази експедиция поставя и основите за западноконтиненталната експанзия на Съединените щати през 19 век.

Преди групата авантюристи да прекосят Скалистите планини, те трябваше да осигурят коне за транспорт, в противен случай експедицията щеше да отнеме много повече време и нямаше да оцелеят. Местното индианско племе обаче не вярва на Луис и Кларк и ги възприема като заплаха (Партия на войната). Разбира се, Сакагавея отговаряше за преговорите, но спекулациите с шефа все още не доведоха до нищо. Когато се случи поредното съвпадение и Сакагавея осъзна, че вождът на племето всъщност е нейното семейство, по-точно нейният брат, и тя започна да плаче от късмет да го види след много дълго време. По време на детството си тя беше отвлечена от друго племе и беше робиня. Преговорите поеха в съвсем друга посока и експедицията, която имаше около 40 души, се сдоби с коне.

Сър Джоузеф Джон Томсън е английски експериментален физик, който през 1897 г. открива електрон при изследване на електрическата проводимост на газовете, по-точно свойствата на катодното излъчване. Синът му Джордж Томсън също се занимава с физика, както и голямо откритие. Той е отговорен за откриването и експерименталното доказателство за дифракцията на електроните върху кристал, като по този начин открива вълновите свойства на електрон. А сега да преминем към тази ирония и шанс. Баща му получава Нобелова награда за физика през 1906 г. за откриването на електрон, твърдейки, че електронът е частица. Джордж Томсън, синът му, получи Нобелова награда за физика през 1937 г. за гореспоменатото откритие, твърдейки, че електронът е вълна. Това само показва как науката непрекъснато напредва, тъй като днес електронът се счита и за частица, и за вълна (дуализмът частица-вълна е израз на факта, че материята, според квантовата теория, проявява както свойства на частици, така и на вълни).

Вече споменахме монголите и тяхната империя при първото съвпадение в миналото и ще останем с тях, тъй като една интересна история отново е свързана с тях. Тамерлан (или Тимур) е турски херцог и жесток завоевател, живял от 1336 до 1405 г. (Монголската империя изчезва през 1368 г.). По време на живота си той създава огромна империя, която се разпростира върху териториите на днешен Иран, Туркменистан, Узбекистан и Афганистан, със столица Самарканд. Той се стреми да възстанови предишната слава на Монголската империя и е основател на династията Тимур. Военните му експедиции са от различно естество от известните му предшественици, тъй като те се водят като геноцидни и унищожителни. Тамерлан умишлено е убивал цивилното население и войниците, ограбвал и изгарял градове, а завладените територии оставали напълно опустошени. Смята се, че военните операции водят до 17 милиона човешки живота, което по това време е било около 5 процента от световното население. Историкът Джон Джоузеф Сондърс дори твърди, че до пристигането на Хитлер Тамерлан е бил най-лошият пример за военна диктатура в историята.

И докато сме при Хитлер, ще останем с него. През 1941 г. Съветският съюз отвори гробницата му (Тимур) в Самарканд под ръководството на Герасимов, Ошанин и Зезенков. В гробницата бяха намерени и две писмени препратки, които гласеха, както следва: „Когато възкръсна от мъртвите, светът ще потрепери“ и „Който някога отвори моята гробница, ще отприщи нашественик, по-страшен от мен“. И какво се случи няколко часа по-късно? Адолф Хитлер предаде Съветския съюз, стартирайки операция „Барбароса“, най-голямата военна инвазия за всички времена. Първоначално нацистка Германия имаше надмощие и Тамерлан отново беше погребан според ислямските ритуали. След известно време дойде известната битка при Сталинград, където имаше повратна точка във войната и съветска победа над нацистка Германия.

И накрая, една перла от близката Виена. През 1913 г. лордовете, които по-късно влязоха в историята на човечеството, било то известни или скандални, бяха относително близки помежду си. А именно Адолф Хитлер, Йосип Броз Тито, Йосиф Сталин, Зигмунд Фройд и Леон Троцки. Йосиф Сталин прекарва около месец във Виена, среща се с Троцки и успява да напише книгата „Марксизмът и националният въпрос“. Зигмунд Фройд, австрийски лекар, психолог и психиатър, се премества във Виена през 1860 г. като дете и напуска града след Аншлуса, анексирането на Австрия от нацистка Германия. Адолф Хитлер, фюрерът на нацистка Германия, вероятно е живял тук от 1908 до 1913 г. и през този период той копнее да учи във Виенската академия за изящни изкуства (не е приет при втория опит) и иска да стане художник. Тито, бъдещият президент на Социалистическата федеративна република Югославия, работи в автомобилен завод, но Леон Троцки, руски революционер, живее във Виена от около 1907 до 1914 г., по време на което издава вестник „Правда“.