Не е толкова необичаен сценарий: Групата, която беше една от опорите на сцената в началото на рапа, ще се завърне след няколко години мълчание. Продукции от най-добрите продуценти, гости на най-добрите, нови свежи потоци, албум, балансиран според шаблона на други успешни албуми и групата се изкачва право на върха, където убеждава не само, че го има, но и че е все още най-добрият в миналото.
Но какво, ако това не е така? Представете си, след пет години да чуете група така, както сте я познавали. Разбира се, звукът се е подобрил, но в текстовете, потока и продукцията можете да усетите само естествена еволюция, а не революция и трансформация в нещо друго. Такава група със сигурност не е предназначена за масов успех. Слушателите, които започнаха да възприемат рапа, когато вече не бяха чути за него, нямаше да го приемат. Но…
Но не е ли точно това, което някога сме искали? Искахме да слушаме рапърите, на които сме израснали тогава. Искахме да бъде публикуван, а не да бъде публикуван. Така че сега стана така. А албумът Bad Food е почти точно това, което би могъл да бъде, ако беше издаден по времето, когато най-добрият концерт означаваше да отиде в The Name of the Building и Bad Food. Така че е лошо?
Не е! Това е най-доброто, което биха могли да направят. Старите фенове ще бъдат развълнувани. Те няма да се закълнат, че това вече не е това, което беше. Лошата храна все още има какво да предложи и ако слушателите могат да се откъснат от факта, че няма производство на Wich и двойно време, тогава те могат да бъдат доволни. Албумът диша старото училище и улицата. Не защото има цели текстове за наркотици, кражби на автомобили и разбиване на главата, не защото има текстове, че има улица, а защото след едно изслушване е ясно, че улицата наистина е и че те могат да рапират каквото искат, така че улицата ще бъде.
„Може би, когато виждаме в бъдещето, ние влизаме в гордост с гордост, откриваме своите добродетели, но дотогава продължавам, обявявам войните си, признавам и провокирам, аз самият не ви гарантирам.“
Продукцията на почти всички е създадена от самия Лабрак. Те са прилични, не може да се каже, че са донякъде особено силни, но дори не и незначителни. Ясно е, че това не е музика, която човек би слушал и дисектирал, какви са ощипките там, но те имат своя атмосфера, имат свои концепции и необходимите вариации и градации. Те са подходящи за рап и теми, така че изпълняват целта си.
Песните не са напълно тематично дефинирани. Разбира се, всеки от тях има своята основна тема, но в самите текстове можете да чуете повече, те не са строго свързани с темата, просто я докосват и свободно говорят и описват. Има много препратки, мнения, мисли, спомени, които понякога се допълват от изрезки от новини, филми или пиеси. Трябва да се подчертае целостта на албума, който се състои от нещо много по-голямо от отделните теми, една голяма тема, която е животът.
Албумът Public Link е голяма изненада. Той доказа, че качествен албум може да се направи и по друг начин. Той показа колко важна е последователността в албума. Той внесе духа на старата школа и смело го удари в лицето. Колкото и да му подхожда сцената, той заслужава похвала и смея да твърдя, че това е един от най-значимите албуми на годината.
Tracklist за CD Публична връзка (Obraz nás Records - 2009)
1. Въведение
2. Публична справка
3. Steli by to feat. Джуниър
4. Останах да гледам подвиг. Охлюви
5. От улицата част 1 (Voďo Lalik)
6. Must It Is Out feat. Кайджас
7. Вие сте нашето мото
8. Признавам
9. Горе по течението
10. Във времето на идолите
11. Нов ден
12. От улицата част 2 (Муро Радо)
13. Паровска
14. Заключение