Неходжкинов лимфом (NHL)
Неходжкинов лимфом (NHL) е форма на злокачествен лимфом (злокачествен тумор на лимфните възли). Терминът обхваща голямо разнообразие от заболявания, от агресивни до по-малко злокачествени или лениви (бавно прогресиращи, подостри) форми. Злокачествените лимфоми са сравнително редки: приблизително 5850 мъже и 6250 жени в Германия развиват една от многото форми на неходжкинов лимфом всяка година.
Въпреки интензивните изследвания, причините за лимфома все още са неизвестни. Лимфомът няма специфични симптоми и поради това обикновено се открива случайно, например чрез рутинен преглед.
Възможни симптоми
Симптомите на лимфома включват дългосрочно подуване на лимфните възли, слабост, умора и намален апетит. Той също така включва болка, подуване и повишена податливост към инфекции, както и чести или постоянни телесни температури над 38 градуса по Целзий, нощно изпотяване и необяснима загуба на тегло (над 10% за шест месеца).
Диагностика на лимфом
При съмнение за лимфом пациентът трябва да се подложи на цялостен преглед. Това е важно не само за потвърждаване на диагнозата, но и за точно определяне на формата и стадия на заболяването.
Диагностика на неходжкинов лимфом
Повечето диагностични тестове могат да се извършват амбулаторно, в специализирани болнични отделения или на специализирани работни места. Хоспитализация е необходима, ако здравето на пациентите внезапно се е влошило или се налага спешно лечение.
История и изследване
Историята предоставя информация за скоростта на растеж на лимфните възли и появата на дискомфорт. По време на изследването се набляга на лимфните възли и лимфната тъкан в областта на носоглътката. Обикновено се изготвят и радиологични изображения.
Кръвни тестове
За извършване на кръвни тестове трябва да се вземе малко количество кръв от вената в областта на раменете. В случай на злокачествен лимфом има промяна в съотношението на червените и белите кръвни клетки и тромбоцитите. При някои видове лимфоми в кръвта има и лимфомни клетки.
Изследване на лимфни възли
За откриване на ракови клетки е необходимо да се премахне възелът и да се изпрати за анализ в тясно специализирана лаборатория. Вземането и изследването на проби от костен мозък от тазовата област (лумбална пункция) е част от изследователската програма. При съмнение за лимфом също трябва да се вземат проби от вътрешни органи.
Лумбална пункция
Ако лимфомните клетки са нахлули в централната нервна система, това може да бъде открито чрез събиране на цереброспинална течност (с помощта на лумбална пункция). Ликвор се взема от гръбначния канал (под местна упойка). Ако централната нервна система е засегната - в случай на много агресивен лимфом - ще започне специализирано лечение.
Оценка на тежестта на заболяването
След като определят вида на лимфома, лекарите се нуждаят от допълнителна диагностика, за да определят степента на заболяването.
Методи за рентгеново изображение
Ултразвук, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс предоставят изображения, които точно показват засегнатите лимфни възли и предоставят на лекарите важна информация за определяне на стадия, т.е. степен на заболяване.
Костна сцинтиграфия
Ако пациентите имат лимфомни лезии в костите, трябва да се направи костна сцинтиграфия с радиоактивни вещества (с ниски нива на радиоактивност).
Етап и класификация
Резултатите от изследването обикновено са на разположение след няколко дни и формират основата на индивидуален план за лечение. Лекарите и специалистите в лечението на лимфом работят с международно използвана класификация, която ясно и разбираемо описва разпространението на болестта.
Хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ)
Терминът "левкемия" означава "бяла кръв". Той се отнася до необичайно висок брой бели кръвни клетки в кръвта на пациента. Средната възраст за CLL е 65 години. Мъжете са засегнати средно два до три пъти по-често от жените. Тъй като ХЛЛ напредва бавно, причинявайки първоначално минимални неудобства, ХЛЛ често се диагностицира само на случаен принцип. Пациентите обикновено живеят с ХЛЛ в продължение на няколко години, без значителни промени в ежедневието им.
Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е хронична форма на заболяването, при която лимфоцитите се дегенерират. Следователно CLL не се класифицира като левкемия, а по-скоро като вид лимфом (неходжкинов лимфом).
Болестта остава неоткрита за дълго време
Възможни симптоми на ХЛЛ: подуване на лимфните възли, увеличаване на далака и черния дроб, слабост, умора и загуба на апетит. Анемия, бледност, замаяност, повишена податливост към инфекции, необяснима треска и кожни лезии също могат да бъдат симптоми на заболяването.
Качеството на живот може да бъде непроменено
Продължителността на живота не е ограничена при някои пациенти (форма на ХЛЛ в покой). В такива случаи се използва подход „наблюдение и изчакване“. Само ако болестта води до значително намаляване на производителността или съответно се появят симптоми. влошаване на кръвната картина, лечението трябва да започне.
Лечение на ХЛЛ
При пациенти с ХЛЛ най-важната цел на лечението е удължаване на живота, като същевременно се запазва качеството му. По този начин се вземат решения за лечение в зависимост от тежестта на заболяването и желанията на пациента. В зависимост от тежестта на заболяването се използват следните методи: химиотерапия (под формата на таблетки или инфузии), антитела срещу лимфомни клетки или комбинация от химиотерапия (или високи дози химиотерапия) и трансплантация на стволови клетки, респ. костен мозък.
Значението на съпътстващото лечение
Подходящото допълнително лечение е важно за подобряване качеството на живот на засегнатите и облекчаване на страничните ефекти. Повечето симптоми могат да бъдат облекчени с лекарства, така че много пациенти не изпитват странични ефекти или късни ефекти след лечението.
Възможните късни ефекти включват:
- Умора и изтощение
- Загуба на мускулна маса (поради почивка и минимална физическа активност)
- Податливост към инфекции
- Намалена плодовитост
Множествен миелом (Myeloma multiplex)
Множественият миелом, наричан още плазмацитом, е често срещана форма на рак на кръвта. Поради нарушена функция на В-клетките, протеините на миелома се синтезират, вместо да произвеждат антитела. В урината и кръвта на пациента се открива голямо количество протеин на миелома.
Множественият миелом също засяга костната маса. За разлика от други видове неходжкинов лимфом, при миелома миеломни клетки могат да бъдат открити в скелета (костта), причинявайки подобно на остеопороза заболяване, със съпътстващи костни болки и фрактури. Протеините на миелома могат (в редки случаи) да повлияят на бъбречната функция и да причинят чести инфекции на пикочните пътища.
Лечението на всеки етап е различно
В ранните стадии на заболяването се използва подход „наблюдение и изчакване“ (т.е. изчакване и наблюдение на прогресията на заболяването). Към днешна дата не е потвърдено, че пациентите, които не показват никакви симптоми, се възползват от ранното лечение или че ходът на заболяването може да бъде повлиян от ранното лечение.
В случай на прогресиращо заболяване или бъбречно заболяване поради хиперкоагулация (прекомерно удебеляване) на кръвта, се използва химиотерапия. В късните стадии на заболяването високите дози химиотерапия се комбинират най-вече с трансплантация на стволови клетки, при които се използват стволовите клетки на пациента (автоложна трансплантация). Цитостатичните средства в комбинация с кортизон могат да се прилагат под формата на таблетки като алтернатива на високите дози химиотерапия или трансплантация на стволови клетки.
Не всички пациенти с миелом реагират еднакво добре на лечението. В дългосрочен план повечето пациенти могат да очакват да се върнат към заболяването (рецидив), дори ако първото лечение е било успешно или те реагират добре на лекарства.
Съпътстващо лечение
Допълнителните здравни грижи са особено важни за пациенти с мултиплен миелом. В допълнение към индивидуалното лечение на болка с аналгетици, едновременно се прилагат както лъчетерапия, така и лекарства, за да се предотврати костната резорбция. Чувствителността към инфекции и анемия също трябва да се лекува.
Лимфоматозен менингит
Лимфоматозният менингит е животозастрашаващо усложнение на лимфома, при което раковите клетки проникват през мозъчните обвивки през гръбначната течност.
Лимфоматозният менингит е сравнително рядко заболяване, диагностицирано при приблизително 7-15% от пациентите със злокачествен лимфом, обикновено само в късните стадии на заболяването. Лимфоматозният менингит засяга приблизително 10 000 пациенти по целия свят.
Необходимостта от бързо лечение
Лимфоматозният менингит често протича без първоначални симптоми и поради това се диагностицира късно само когато се появят внезапно гадене, повръщане, главоболие, болки в гърба, парализа или гърчове. Бързото започване на лечението ще осигури облекчение на пациента и ще подобри прогнозата до края на живота.
Как да направим лечението възможно най-удобно
За да се достигне до засегнатите места в мозъка, е необходимо да се инжектира активното вещество директно в гръбначната течност. Има нови формулировки, които позволяват прилагането на двуседмични цикли.
Статии по темата:
Текстът е само за обща информация. Моля, консултирайте се с Вашия лекар или фармацевт, ако имате някакви проблеми или въпроси относно продуктите.