Хосе Сарамаго: Балтасар и Блимунда * Одеон * Прага 2002 * Превод от Мари Хавликова
8 януари 2003 г. в 0:00 MICHAL HVORECKÝ
Португалският писател, поет, преводач и журналист Хосе Сарамаго стана по-широко известен на международната общественост едва след 1998 г., когато му бе присъдена Нобелова награда за творчеството му в живота. Легитимността на наградата на този уникален автор се потвърждава и от книгата „Baltasar and Blimund“ от 1982 г.
След няколко изречения става ясно, че Baltasar and Blimunda е изключителен роман. Историята на Балтасар, човек без лява ръка и съпругата му Блимунде, която прониква в човешките души, се търкаля в много слоеве и посоки и въпреки че понякога действа като несвързана маса, в действителност тя рядко е еднородна и има рядко богатство на значения.
Въпреки че Сарамаго е литературен самоук и поради своя социален произход официално е постигнал само основно образование, днес той има завидни енциклопедични знания. Лайтмотивът на книгата е изграждането на манастир в Мафра, главният герой на историята е йезуитът, изобретател и проповедник Бартолемео Луренко де Гусмао, виден португалски учен от 18 век. Според непотвърдени исторически източници през 1709 г. той успява да изгради аеростат, предшественик на самолета, и да излети с него над Лисабон. Гусма е подпомогнат за изграждането на техническо чудо от социалните изгнаници Балтасар и Блимунд, които развиват своята необичайна емоционална и физическа любов на фона на завършването на „машината за птици“. Летящата машина обаче е загрижена за всемогъщата инквизиция, чиято мощ все още е била на върха си дори по времето на просветения монарх. Други герои в романа имат истински исторически произход, италианският композитор Доменико Скарлати, псевдоним Шарлат, който е работил в португалския двор, или авторът на куклени комедии Антонио Хосе да Силва.
Самият Сарамаго се представя в типичната си епична позиция като всезнаещ разказвач. Той обаче предава миналото през призмата на настоящето, т.е. често използва предмети и обстоятелства, известни само от днешния свят, за да характеризира историческите реалности. Този метод се нарича разсейващ ефект и целта му е очевидна: да посочи злетата на днешния ден със сатирата на историческите времена. Убеденият левичар и неуморен активист за правата на човека Сарамаго също използва романа, за да критикува безмилостно политическата и църковна власт. Особено последната сцена, в която доминиканецът се опитва да изнасили Блимунд, представя монасите като извратени лицемери, което безсмислено крие неговата телесност, е буквално брилянтен пасаж, изрязан от готически ужас.
Безмилостната критика към църквата е любимата тема на Сарамага, която предизвика не един скандал в католическа Португалия. В знак на протест срещу усилията да цензурира произведението си, писателят дори се изнесе от родната си страна през 1993 г. и в момента живее на Канарските острови. Също в романа „Baltasar and Blimunda“ той спори с църковните господари за мислите си за едноръкия бог или бохапусто изстрелва от него с описания на установяването на еротични познанства между вярващи по време на литургия в църквата.
Сарамаго смята, че изкуството на разказването на истории е основната роля на романиста и самият той за пореден път го доказа първокласно.