Хормонът (от гръцки хормон - шофирам) е вещество, което се секретира от специализирана жлеза (напр. Щитовидна жлеза, панкреас и други) в кръвта, транспортира се с кръв до отдалечени части на тялото и там осъществява своите биологични ефекти дори в относително ниски концентрации.

могло

Следователно хормоните са вещества, които влияят върху функционирането на различни органи и системи. Те участват във всички метаболитни процеси в човешкото тяло. Без хормоните и жлезите, които ги секретират, човешкото тяло не би могло да функционира и да съществува.

Те са „пратеници на информация“, които впоследствие причиняват промени в тялото. Точно сега недостиг или излишък тези важни вещества може да доведе до ендокринно или метаболитно заболяване.

Класическите хормони могат да бъдат разделени на три основни групи:

  1. нискомолекулни аминови хормони - хормони на щитовидната жлеза и надбъбречната жлеза,
  2. стероидни хормони - напр. хормони на кората на надбъбречната жлеза, полови хормони, витамин D,
  3. полипептидни и протеинови хормони - напр. инсулин, хормони на млечната жлеза.

Според властите, където тяхното производство може да бъде разделено на хормони:

  • хипоталамус,
  • млечна жлеза,
  • щитовидната жлеза,
  • паращитовидни жлези,
  • надбъбречни жлези,
  • яйчниците,
  • тестисите,
  • панкреас.

Хормоните са важни от вътрематочното развитие до напреднала възраст

Хормоните също се образуват извън жлезите с вътрешна секреция, както се вижда например от хормони, произведени в стомашно-чревния тракт, в самите чревни клетки. Както в храносмилателния тракт, така и в други органи (сърце, съдов ендотел, мастна тъкан) от клетките се секретират различни важни вещества и вещества, които са неразделна част от правилната им функция.

В организма, освен специфичния ефект на даден хормон, виждаме и участието и сътрудничеството на няколко хормона в един процес. Например в допълнение към хормона на растежа, хормоните на щитовидната жлеза също участват в растежа и развитието на организма. Тези хормони имат ефект върху развитието на костите или мозъка на плода по време на бременност.

Хормоните регулират обема на телесните течности, минералите в телесните течности

Освен това те регулират гликемията (кръвната захар) и свързаните с нея състояния сложни метаболитни процеси, стойности на кръвното налягане и сърдечната честота, телесната температура, костната и мускулната маса. Те регулират енергийните процеси и свързаните с тях съхранение на енергия от приема на храна в складовите протеини и мазнини чрез действието на инсулина, откъдето те се освобождават в съответствие с текущите нужди на организма.

Хормонални механизми повлияват количеството и честотата на приема на храна чрез регулиране на чувството за глад и ситост, където лептинът и хормоните на щитовидната жлеза играят важна роля.

Често ние не осъзнаваме или дори не знаем какви хормони влияят на нашето тяло

Без тях той просто не би могъл да работи в тялото. Те са жизненоважни за нас надбъбречни хормони. Прецизното регулиране и функция на тези процеси е от съществено значение за организма като цяло.

Тяхното създаване и ефект са строго регламентирани, тялото има своята йерархия, висш орган, целеви орган, следи баланса в заповедите за тяхното създаване и изключване.

Дисрегулацията на всяко ниво се проявява чрез дисбаланс, т.е. заболяване.

Организмът при нормални обстоятелства реагира на недостиг на хормони по периферията стимул от по-високи нива - повишено производство. Един от най-важните регулаторни механизми в производството на хормони е хипоталамо-хипофизната система в човешкия мозък, която реагира чувствително на липса или излишък на хормони в периферията (напр. Щитовидна жлеза, яйчници, тестиси, надбъбречни жлези). Те са т.нар обратни връзки, характерни за ендокринната система.

Освобождаването на хормони в организма не е стабилно, то се променя. Цикличното излугване на отделни хормони е например:

  • измиване на инсулин от панкреаса след хранене,
  • различна интензивност на извличане на кортизол от надбъбречната жлеза през деня - максимум сутрин, по-малко следобед и вечер,
  • излугване на женски полови хормони според фазата на менструалния цикъл,
  • сезонни колебания в отделянето на хормони на щитовидната жлеза в зависимост от сезона с максимум през зимата.

Кои са най-често срещаните заболявания, причинени от хормонален дисбаланс?

Недостатъчно производство на хормони може да възникне по време на развитието на плода или в случай на необичайно развитие на самата ендокринна жлеза (напр. щитовидната жлеза, разположена на място, различно от нормалното или липсваща част от органа - един лоб или по-голямата част от органа). Може също по време на развитието липсва част от ензима, необходим за производството на хормони.

В зряла възраст той е най-често срещаният разстройство на активността, причинено от болестен процес:

  • инфекция,
  • нарушение на кръвоснабдяването,
  • токсични ефекти на химикали от външната среда, странични ефекти от химиотерапията при онкологични заболявания,
  • физически ефекти (радиация),
  • но в момента те са най-често срещаните автоимунни заболявания (напр. автоимунно заболяване на щитовидната жлеза).

От друга страна е така повишено производство на хормони и свързани заболявания - напр. повишена активност на щитовидната жлеза, повишено производство на растежен хормон и други.

При заболявания от недостатъчно производство, можем да помогнем, като прилагаме липсващия хормон при повечето заболявания. Болести с свръхпроизводство на хормони е свързано с жлезисти тумори или тумори на недокринни тъкани е много по-тежко. Нашите възможностите за лечение често са ограничени.

В допълнение към хирургичните, т.е. хирургични методи и лъчетерапия има относително малко ефективни консервативни лечения, които можем да използваме при пациента. Хипертиреоидизмът може временно да се лекува с лекарства, последвано от операция или радиойод.

Какви заболявания могат да причинят хормонален дисбаланс?

Патологичен процес като тумор дори извън ендокринния орган може да произвежда хормон като по този начин причинява хормонален дисбаланс. Туморните клетки могат да произвеждат или физиологични хормони, или вещества, които са сходни по функция или структура - тези нарушения се наричат ​​паранеопластични.

Паранеопластичен синдром на Кушинг е резултат от ектопично (екстракорпорално) производство на биологично активен адренокортикотропен хормон (ACTH), който, действайки върху кората на надбъбречната жлеза, причинява повишено производство на хормона кортизол и свързани клинични прояви:

  • намалени нива на калий,
  • загуба на мускулна маса,
  • мускулна слабост,
  • хипергликемия,
  • хипертония,
  • затлъстяване,
  • типични розови стрии) - това разстройство може да възникне, например, при рак на панкреаса, медуларен карцином на щитовидната жлеза,.

Ектопична секреция на антидиуретичен хормон (ADH) води до минерални разстройства, води до тежък дефицит на натрий в организма, - гадене, раздразнителност, повръщане, главоболие, конвулсии, признаци на подуване на мозъка, които причиняват нарушено съзнание в кома.

Паранеопластично производство на гонадотропини (хормонално-регулиращи хормони на половите жлези) стимулира секрецията на мъжки и женски полови хормони, което при пациентите се проявява с повишен растеж на косата, менструални нарушения при жените, при мъжете от гинекомастия (уголемени гърди).

Гинекомастия при по-млади индивиди причинява подозрение за тумори на тестисите, при по-възрастните мъже това може да е тумор на белия дроб или стомашно-чревния тракт.

Хепатобластомът е най-често диагностициран при деца (чернодробен тумор). При извънматочната секреция на растежен хормон има забележими промени в крайниците и конфигурацията на лицето, типични за акромегалията - заболяване от повишено производство на растежен хормон. Среща се при тумори на панкреаса, стомаха, гърдите и надбъбречните жлези.

Ендокринологията е област, в която диагностиката отразява значителен напредък в ендокринологичните изследвания

С по-добро разбиране на ендокринните процеси на клетъчно и молекулярно ниво шансовете на пациента за по-здравословен живот се увеличават.

Лабораторните методологии за определяне на нивото на хормоните и техните прекурсори, които са основата на диагностиката на тези заболявания, непрекъснато се усъвършенстват. Значително сме се променили в методите за изобразяване (USG, CT, MR, PET/CT). В бъдеще ще бъдат положени усилия за предотвратяване на заболяването чрез прогнозиране и предотвратяване на заболяването, или чрез скрининг за генетични маркери (в момента при медуларен карцином на щитовидната жлеза) или чрез насочване на функциите на отделните целеви органи (напр. Мозък, сърце, мускули) и с лекарства този болестен процес. .

Профилактиката е важна, обърнете внимание на тялото си, ако сигнализира за някои дори малки промени, потърсете навреме професионална помощ.

Този съвет е подготвен за вас от MUDr. Моника Малинчова, ендокринолог в болницата „Светът на здравето“ Михаловце.