УЧЕБНА ПРОГРАМА
ОБРАЗОВАТЕЛНА ОБЛАСТ: ПРИРОДА И ОБЩЕСТВО
ПРЕДМЕТ: НАУКА НА ПРИРОДАТА
ВРЕМЕННА СУБСИДИЯ: ŠKVP/БРОЙ ЧАСОВЕ НА ГОДИНА
1-ви КЛАС: 1 час седмично/33 часа годишно
2-ра ГОДИНА: 1 час седмично/33 часа годишно
3-та ГОДИНА: 1 час седмично/33 часа годишно
4-та ГОДИНА: 2 часа седмично/66 часа годишно
1. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КУРСА
Предметът на Естествените науки е въведение в систематизирането и обективирането на спонтанно придобити научни знания на дете. Курсът интегрира няколко научни области като биология, физика, химия и здравни науки. Областите са интегрирани главно защото целта на курса не е да се развие съдържанието на независими научни дисциплини, а постепенното запознаване с природните явления и закони, така че детето едновременно с научните знания да развива и процедурната страна на когнитивната самия процес.
Преподаването се основава на наблюдателни и изследователски дейности, насочени към решаване на частични проблеми, докато отправната точка за определяне на преподавателските проблеми са настоящите знания на децата, техният минал опит и нивото на техните познавателни способности. Самите образователни дейности са насочени към иницииране на изучаването на явления и събития, които са свързани с непосредствената среда на детето и със самото дете. Чрез експериментално обучение децата развиват положителна връзка с природата, но и със самата наука.
2. ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА ПРЕДМЕТА
Основната цел на курса е да развие знанията на детето в областта на познанието за природната среда и свързаните с него явления, така че то да може да се ориентира в информацията и да може да я обработва обективно до степента, разрешена от когнитивното му ниво. Целта може да бъде уточнена по-подробно; науката трябва да води децата към:
§ опознаване на околната среда, наблюдение на настъпващите в нея промени, възприемане на наблюдаваните явления като част от сложна цялост на природата.
§ развиване на способността за получаване на информация за природата чрез наблюдение, изследване и търсене в различни информационни източници.
§ развиване на способността да се наблюдава с разбиране чрез използването на всички сетива и прости инструменти, за да се интерпретира обективно получената информация.
§ описване, сравняване и класифициране на информацията, получена чрез наблюдение.
§ развиване на способността за извършване на прости научни експерименти.
§ разглеждане на проблемите и техните решения от различни ъгли.
§ създаване и модифициране на концепции и идеи, които описват и обясняват основни природни явления и съществувания.
§ осъзнаване на необходимостта от опазване на природата и активно участие в по-ефективното използване на вещества, които природата предоставя на хората.
§ знания за функционирането на човешкото тяло, зачитане на собственото здраве и активната му защита чрез здравословен начин на живот.
3. ЧАСТИЧНИ ЦЕЛИ НА ПРЕДМЕТА
Една от частичните цели на курса е ефективна и постепенна развитие на мисленето на детето. Дете, което все още не е способно да мисли абстрактно и логическото му мислене все още е съсредоточено върху определена реалност (империя), се насочва систематично, за да получи колкото се може повече емпиричен материал за общите природни явления и постепенно да научи основните логически операции върху тези специфични явления. Следователно първата и втората година на естествените науки са фокусирани главно върху активното боравене с материали, с които децата често се сблъскват. Децата се ръководят от обучение, за да изследват частични аспекти на често срещаните ситуации, така че:
§ способността им да наблюдават детайли по отношение на цялото развито (с което способността да се синтезира по-късно),
§ те са се научили да сравняват (което по-късно е свързано със способността за извеждане),
§ те се научиха да идентифицират променливите на разследваната ситуация (което по-късно е свързано със способността да се създават тестове за хипотези и предположения),
§ да могат да идентифицират основните характеристики на обектите и техните променливи характеристики (което по-късно е свързано със способността да се идентифицира изключение или правило),
§ те се научиха да обобщават, като изразиха заключение от множество наблюдения (което по-късно е свързано със способността да прилагат придобитото обяснение към подобни явления и да го модифицират, но също така и способността да предизвикват),
§ те се научиха да изразяват своите идеи за явления с думи и образи (което по-късно е свързано със способността да се модифицират идеи чрез абстрактна манипулация - анализ на явление с въображаемо друго самоупотреба на егоцентрична реч като средство за мислене),
§ развиват способността да спорят с използването на причинно-следствената връзка (което по-късно е свързано със способността да се създават хипотези, оправдани от собствената им теория),
§ успяха да споделят своите идеи с връстници в работната група (което по-късно е свързано със способността за ефективно сътрудничество).
Третата и особено четвъртата година в науката е фокусирана върху съдържанието и дейността, така че да е възможно да се постигне развитие на когнитивните способности, които са изброени в скоби.
Развитието на познавателните способности на детето е основната цел, с която то е неразривно свързано развитие на системата от знания дете в областта на природните науки. Децата се ръководят в образователния процес, така че
ü правилно изпълнени и взаимосвързани основните научни концепции, които характеризират често наблюдавани факти, разбираеми в тяхната епоха (по-късно свързани с възможността да се използват по-гъвкаво термините) - например какъв е коренът, стъблото, листът, цветето - как се отнасят и защо.
ü са усвоили избрани научни концепции, върху които е възможно да се развият научни умения (което по-късно е свързано със способността за абстракция) - например какво е магнетизъм, светлина, звук, цвят.
ü са усвоили основите на научната терминология и са успели да я разграничат от обикновената, ненаучна комуникация (която по-късно се свързва с разбирането на научната систематика), като имената на различни видове растения и животни, .
ü са придобили знания за връзката между живата и неживата природа (което по-късно се свързва с разбирането на екологични и екологични проблеми), като хранителни вериги, екосистемни взаимоотношения.
ü модифицира съдържанието на избрани термини, които имат ненаучно съдържание в ежедневието (което по-късно се свързва с по-добра способност за модифициране на съдържанието на други термини, както и способността да се разширява и стеснява приложимостта на термини към явления и обекти) - например, .
Наред с развитието на системата от знания и начините за нейното обогатяване и модифициране, тя е свързана и с развитие на специфични нагласи, които водят детето към по-съзнателно използване на своите знания. Учителят влияе върху нагласите на детето чрез поведението му и особено начина на мислене. По този начин детето развива следните характеристики в областта на отношението:
Ø Детето е в състояние да възприеме връзката между своите научни знания и наука като такава (проявява се главно в мотивация за учене).
Ø Детето разбира значението на науката за ежедневието и обективно оценява положителните и отрицателните ефекти на науката и нейните продукти върху природата и цялостната среда (проявяващо се по-специално чрез по-добро разбиране на научната работа).
Ø Детето е чувствително към живата природа (проявява се особено в практичен подход към живите организми).
Ø Детето знае, че всеки факт е обясним (проявява се главно чрез отстъпление на въображението и предпочитание към логически принципи на мислене).
Ø Детето е в състояние да промени идеите си за реалността, ако е повлияно от логическа аргументация (проявяваща се главно чрез предпазливост и разумна преценка в дискусиите).
Развитието на системата от знания, разработването на начини за придобиване и модифициране на знания и развитието на специфични нагласи имат взаимно еквивалентна стойност и позиция в образователната работа на учителя. Детето не само придобива знания, но постепенно става научно грамотно.
4. СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ
Поради спецификата на научното образование, предметът на науката е фокусиран предимно върху развитието на когнитивни, информационни и отчасти социални компетентности. В развитие когнитивни компетенции детето се води към специфичната обработка на информацията, получена от собственото му наблюдение и изследване, развиват се откривателни (индуктивни) начини на познание. В развитие информационни компетенции става дума главно за развитието на способността на децата да търсят информация в различни източници и да оценяват използваемостта им за разбиране на явлението, както и степента им на обективност на предоставените данни. В развитие социални компетенции това е главно развитие на конструктивен диалог, насочен към модифициране на съвременните представи на децата за изучаваните явления.
Образователното съдържание е проектирано така, че децата постепенно да систематизират знанията за природата, които са придобили чрез спонтанно учене, като първо се фокусират върху описване на наблюдаваните факти, развиват наблюдения, категоризират умения и по-късно се фокусират върху разширяване на знанията чрез опит да изследват принципното функциониране. избрани природни явления. Развиват се уменията, необходими за обективно изследване на света и търсене на информация в различни видове вторични източници. Тези компетенции и компетенции се развиват при придобиване и модифициране на избрани концепции и особено при модифициране на по-сложни идеи, които са определени от стандарта за съдържание в отделни теми.
Научното образование е основата за качественото развитие на екологичните знания, контекста на околната среда, както и за качественото развитие на положително отношение към собственото здраве и здравословен начин на живот. Тъй като става въпрос за развиване на нагласи и знания, създадени на базата на създаване на връзки между знанията, не е подходящо да се развиват чрез специфични дейности, тяхното развитие е част от специфичен подход към преподаването на природни науки. Значителното им развитие се осигурява от спецификацията на стандарт за изпълнение, който концентрира учениците в създаването на връзки между придобитите знания.
5. РАМКОВ ПЛАН НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ОБЛАСТ НА ПРИРОДАТА И ОБЩЕСТВОТО