Този брой на Romboid представя графични произведения на MICHAEL CHMELÍČKOVÁ (стр. 67-72) 2
J Á N B U Z A S S Y Z A Č I A T O K P O ÉM Y Ден, осветен за бедните и на последната дупка, зеленото на трикласния затаи дъх и навсякъде има сиво на тези ескадрили. Които не се издигат. Те лъжат по-нататък, никой не чете от писмото съдбата на нотите, поддадени на мълчание, те стоят като кула, в сянката й се играе играта на живота. E X E M P L U M Муха разчита на птици, не пее, не прави гнезда, но в стари образци може да има дар слово, посещение на места, където вярата е станала сляпа. Тук нищо не се казва, тук се свидетелства и когато не се разбира, птицата пее, птицата на ума. Муха изяснява нещата, когато другите не виждат и се скитат в тъмното. P R O S B A Лъжа, главата ми спи, лъжете и не заблуждавайте в сънища, когато бдителността ни издава и ни събаря от краката. Зърното няма да падне върху безплодната нива, нито вятърът ще издуха камъка, нито солено зърно ще се стопи и ще бъде изкупено. 4
P o o o r o v a t e ľ a i n é b a s n e T R E Z O R Z A O B R A Z O M Тайната като сейф зад картина е идеята за вярата, която не можете да замените с нищо. Това, което старите хора предават на новото време, само аз се различавам от животните и растенията. Мишката зад изображението изследва заключването на трезора, докато изображението падне, в края на изображението. Вали малко, виждайки гондолата черна и тиха, когато постете се приближават. K N I H Y Книгите дишат и разпръскват праха, завихрят го, той се утаява и слива, пречиствайки въздуха, който седи на дробовете ни, се разклаща като бели гриви. Книгите също спират дъха си и на моменти преглъщат смисъла, заглушават интимността и преоценяват всички любови за заблуди, книгите са загадъчно и топло скривалище. S T Ú P A Š Изкачвате планините, под сарматските стени все още имате скрито съкровище, останалата част от дъха си, след това чувате камбанния звън в ушите си и усещате натиска в страната си, нарастваща кама. Тялото издава, едното крило на вратата, което не се отваря, вие затръшвате вратата като вселена, като мрежа, повярвайте, има дъх, който ще ви бъде верен. 5
J E S E Ň B I L A N C I S T U Днес не е възможно да се пишат признания, заобиколени от документи, признавам, че няма дълбочина, достойна за покаяние, на моето съжаление не е придаден смисъл. Средната класа преодолява държавния продукт, алчните пенсионери са се хвърлили на корените, последната воля е за обяд. Бюджетът е разделен от общественото мнение. O V I D I U Не съм учил омъжените жени с полета на любовта. Овидий пише нова песен от Понт за Август, където студената вода завинаги се пени в краката му, на невероятния вятър звучи траурният траур на момичетата. В крайна сметка не бях сам в съставянето на любовни стихове, защо само аз бях толкова засегнат от наказанието за изгнание, императора, вярата, съвестта ми е по-бяла от кожата на най-красивите жени, които трябваше да доведа в злото. С Т Р Е Д О В Е К Спасете победените, разбийте меча, не проливайте кръвта и събличайте дрехите, влезте в сивия ред с манастира, където всички са слаби в самота. Забравете света, това са просто голи имена, търсете начин в таен план, слушайте диктата на студените четири стени, четете през нощта това, което не е написано. 6
G O T I C K É O TÁZ K Y Отговорете на готическите въпроси, кажете, че камъкът ще бъде храм, погледнете нагоре и веднага вижте самите арки, в тях цветни картини. И вече сградата се навежда в арка, където изглежда или се разрушава, тя е спасена от извивка на смирение, подкрепена от молена ръка. S Ú V I S Листът трепери, когато през него се промъкне капка, сладко и, както всичко за миг, трепери, докато трепери надълго над думите или дали истината е запазена. Има връзка между природата и интериора, тя все още е, въпреки че светът също изгражда истината зад кулисите, вместо надежда. C E S T A Удивително надути и нездравословни, те отидоха веднъж в тиха вечер, последвани от облак като тежко ремарке и луна като шапка под писалка. Отстрани на оградите, поклащащи се кърпи, безпомощните оставяха света безпомощен, свят, направен от смъртна материя, над тях небето и трудните им мечти. B U ZÁ S S Y 7
Š T Ú D I U M Законът за богатите се изучава от децата на онези, които бързо се забогатяха, чрез експлозия, която само трепна златните пети на сока и не подлежи на разпит. Децата научиха твърди цифри и граматика, която не е мека, дори когато отварят новините за ежедневна поща, побелели в ръцете. P O Z O O R O V A T E Ľ Гледам на екрана какво правят тези, които не се занимават с изкуство. Седейки в неудобни пейки, седите робство, мъчения и не винаги водят до двореца. Но когато имат дворец, въпросът е сериозен, те пускат лицето си, без никакво движение, дори кръвта е хладка, докато усетят върха на плюнката. И над могилата на света те се извиват и само се извиват. 8
D A L I MÍ R S T A N O T A N K A O PÍ TÍ Бяла газела Връзки все още нестабилни Змия наблюдава Първата санкция се прилага Моля. Не ме изливайте повече. Години прелетяха над мен като гъски със суетна молба. Поне малко по-ниско Лежа пуша в леглото T A N K A P R E N E S M E L Ý C H Директен въпрос Откъде знаеш? В ръката си вземете жълтия цвят в долната част на Smelo ke mě! Не е позволено T A N K A O C E R N I Девет века Всичко може да издържи Зрението го превръща Не може да бъде постоянно Черно в очите и в гигантите 22
J O Z E F L E I K E R T p o m i n u t e n n o s ť 1 0 Ангелско перо витае из земята. Това не са космите на мъртвите, нито кометите на Млечния път. Слънцето разделя деня и нощта, отмива греховете на есента. Само въгленът мирише, той привлича вечността на проклетите кости. Трясък в собствената си сянка. 1 6 Портата на сърцето скърца; Пантите висят и ключът е огънат. Градовете са изядени от векове ръжда. Кой ще оцелее всички нас, кой ще ни оплаче за всички светии? Динозаврите вероятно са трудни. Може би дърво или порутена сграда. Че асансьор, който седи в мазето и не иска да е на дванадесетия етаж? Историята няма да спре за нас, може би стар часовник, от който предпочитате да изберете фенерче, за да не ръждясва. Щети при всяко движение. 34
2 3 Камъни се носят по повърхността. Те се давят под тежестта на наследения грях. Или е молец, изглаждащ спящи цветя? Преди да ги събудят, някой ще гризе дръжките на костта. При конвулсиите, намотките на корените, това е първото съобщение за преждевременна смърт. Овце в тревата, окосена в гробището. Храни се с костите на мъртвите, държащи се за ръце. Хвърляш камък на височина безплатно, когато се умори, се връща. Ще падне като сянка по пладне. 2 8 Смъртта върви по кантара. Той има тежки оловни крака. Той преминава през река, пълна с риба, с която Исус е нахранил гладните. Смъртта не обича да си играе с вятъра на примката, безмилостно издухваща всичко, дори пепелта, в която се превръщаме. Най-добре е да го изсипете в очите като щипка пипер. Черни небеса само на кратко разстояние от вечността. Ежедневно успокояване и молба да не се разкрива тайната на нощта. Загубата не е победа или поражение на звездния момент. Но секунда истина, когато се спрем на небесната порта. Влизаме мълчаливо и без да почукаме. 35
4 1 Хората са привлечени от белещите се лилиарни капаци. И тежък аромат, поддържащ стълбовете на храмовете. Има само един превозвач, останалите са на брой. Зависи повече от скинията, където сърцето отива да спи. Прелиствате живот, който не обича признанията. Предпочита да идва на счупен мотор, дори на слепи хора. Глухотата разкъсва ушите си, пробива праха, който пада от статуите на светци. Органистът пее фалшиво, има криви свирки и скъсани мъхове. Сянката също има своята сянка. Тъмнина зад нас, тъмнина отпред. Само ние изгаряме с пениран пламък, към който се добавя дъжд от трупи. Още е рано. 4 0 Всеки извиках на другата страна. Те притиснаха лицата си в дланите си и оставиха зъб на мъдростта във въздуха. Някои ще кажат сълзи, други вкаменени целувки. Копринена нишка уви сърцата ни в целофан. Затръшваме вратата, прогонваме пчелите и даваме тълпа на дърветата. Невъзможни сме, дори не можем да настроим алармата, предпочитаме да се преструваме, че зората е неспособна. Само да можеше да свири на пиано, фалирал художник с дълга колона. На бръснача може да се играе и траурен марш. Чукаме напразно срещу нощта, никой не ни чува под земята. Ако само мобилният телефон беше оцелял завинаги. Хоризонтът почиства медузите, докато се замъглят. Само не се препъвайте през прага на вратата, канавката е дълбока, а облаците далеч. Крилата на ангелите също са високи. От ръкописа на поемата Преходност 36
тя просто съблече фигурата. С патос и без патос. Разкъсаните повърхности на фигурите от уважавани скулптори от 50-те години на миналия век предполагат израз на страх. Специален страх, защото това беше ехо, тоест спомен за някога видимата драма на света и беше напомняне за него. Въпреки това, увековечените неща от следващото десетилетие ги принудиха да говорят директно. Да цитираш реалността, да я осъждаш, да й се подиграваш, но и да се смееш с нея. Мисля, че кредото на Алберт Джакомети: Вместо шестте страни на куба, които познавам, показвам четирите страни, които виждам. звучеше различно през петдесетте и различно през шейсетте. Директната реч на обекта сега трябваше да произнесе знанието за куба. Това означава, че броят на страниците на куба, който виждам, и броят на страниците, които знам, е трябвало да бъдат включени еднакво във въображаемия куб. Работата на Йозеф Янкович през двадесетте години на срамната нормализация е създадена на границата на (не) интереса на едно присвито общество. Стандартизираният център беше зависим от продукти, празнуващи доминиращата идеология, 55 свободна търговия
9 снимки Без заглавие, 2005 MICHAELACHMEL Í ČKOVÁ роден на 14 юни 1985 г. в Братислава проучване: 2000 2004 Училище за приложно изкуство Йозеф Видра в Братислава, Катедра по графика изучава колективни изложби в Академията за изящни изкуства в Братислава от 2004 г.: Салон за комикси 2005 1 Международен фестивал на абсурда в Кастелветро ди Модена 2005, Италия 1-во място за официалния плакат за събитието e-mail: [email protected] 71
Без заглавие, 2005 Без заглавие, 2005 72
Без заглавие, 2005 Без заглавие, 2005 C H M E L Í Č K O V A 73
Без заглавие, 2005 Без заглавие, 2005 74
Без заглавие, 2005 Без заглавие, 2005 C H M E L Í Č K O V A 75
от Уилямс полудяват и когато не го чуят, ръмжат с Анастасия или Шакира? Брошурата на Уилямс за интензивно лечение предлага сериозни стимули за (още по-сериозно) размишление. Просто трябва да решите какво да правите. Като текстовете на Tripping или Advertising Space. Z tej druhý citujem: Специален агент за мъжа/Чрез Уотъргейт и Виетнам/Никой не му пука/Мислите ли, че ЦРУ го направи // Видях ви да стоите пред портите/Когато Марлон Брандо почина/Вие погледнахте така върху вашето лице/Рекламно пространство // Никой не се е учил от грешките ви/Ние оставяме нашите пророци да отидат на вятъра/Всичко, което остава във всеки случай/Това е рекламно пространство. Комплектът за таро на Уилямс (в брошурата) съдържа осем карти, всяка от които има две значения, точно както би трябвало да бъде в традиционната система за таро: Елате; Възлюбени забравени; Вдъхновен луд; Минало бъдеще; Жертва Самолюбие; Fight Flight; Истината лъже; Тайнствено откровение. Тарото на Уилямс обаче има променени значения и силно (предварително) стилизирана графика. Подобно на тарото на Алистър Кроули, друг пълноценен маг/котел, който бихме могли да достигнем в друг Кауклиар. M a r i a n C i r o v s k ý 88