Колко опасни са тестовете за изображения?

Образните методи заемат важно място в диагностичната, но и терапевтичната процедура. Ако имате по-сериозно заболяване, обикновено няма да го избегнете. Нищо в медицината не е без риск, така че въпросът е какво може да ми се случи по време на такъв преглед. Как бихте реагирали, ако Вашият лекар Ви каже, че се нуждае от рентгенова снимка на белите Ви дробове? Няма проблеми или благодаря, по-добре не? Нека да видим как всъщност работи с рисковете.

тестовете

Ултрасонография (USG)

Често се нарича ултразвук. Звукът всъщност е механична вълна с определена честота. Звуковият звук, тоест звукът, който може да трепти тъпанчетата, има честота от 20 до 20 000 Hz. Ако увеличим честотата над 20 kHz, говорим за „ултразвук“, който не можем да възприемем (напр. Делфини, прилепи могат да го направят). Същността на сонографията се крие във факта, че различните тъкани имат различен акустичен импеданс (т.е. съпротивление). Ултразвуковите вълни отчасти преминават през тъканите и отчасти се отразяват точно въз основа на импеданса. Отразените вълни се регистрират и базирана на тях компютърна програма създава изображение, което лекарят вижда на монитора. USG се използва в почти всяка област (гинекология, вътрешни болести, хирургия, неврология, ...) именно за неговата наличност, безопасност и възстановимост. Това е практически безрисков преглед, ултразвуковите вълни по никакъв начин не могат да увредят тъканите.

Теоретично околоплодната течност може да се нагрее по време на изследването на плода, което може да причини нарушение в развитието му, но гинекологът ще трябва да приложи ултразвук към едно място за дълго време (дори няколко минути) (1). За да не се подценява нищо, към такъв безопасен преглед се подхожда предпазливо. USG не трябва да се използва за немедицински цели (като заснемане само на видеоклип с движещ се плод без допълнително изследване). Снимка, направена от гинеколог по време на рутинен преглед, е добре, няма причина за безпокойство.

По време на бременност трябва да се правят четири USG прегледа при нормални условия, което е напълно достатъчно, ако плодът се развива нормално. Първият се прави при първото посещение при гинеколога и служи за потвърждаване на вътрематочната бременност, за определяне на броя на плодовете, тяхната жизненост и др. След това в 11.-14., 18.-20. и 28.-32. седмици.

По време на всеки преглед гинекологът се фокусира върху нещо различно. При първия преглед се измерват някои параметри на растежа и се търсят симптоми, които да показват по-висок риск от генетична грешка (напр. Нухална полупрозрачност). Във втория плацентата е локализирана и се търсят възможни вродени малформации. В последния, наред с други неща, т.нар потоци, които казват на гинеколога дали плацентата е достатъчно функционална или плодът е изложен на риск от липса на кислород. Повече информация тук и тук.

Тези тестове са важни и не представляват никакъв риск за плода. Напротив, неизпълнението им може да бъде лошо за плода, но и за майката, когато напр. не открива плацентарно разстройство и плодът ще умре от липса на кислород или може да има неврологични проблеми поради хипоксия.

Скиаграфия

Или, народни, рентгенови лъчи. За разлика от USG, той използва електромагнитни вълни с определена дължина на вълната. Електромагнитните вълни са широк спектър, включително ултравиолетова светлина, инфрачервена светлина, видима светлина, микровълнова радиация и др. Това винаги зависи от дължината на вълната (например видимата светлина има около 400-700 nm). Рентгеновите лъчи имат дължина на вълната от 0,01 до 10 nm. Същността на изследването е да облъчи определена част от тялото. Радиацията преминава през тялото, абсорбира се частично в тъканите, в зависимост от състава на тъканите, а останалата част от радиацията, преминала през тялото, се улавя върху детектора. Ако радиацията е била погълната до голяма степен, уловената радиация на детектора ще бъде много ниска и ще се създаде засенчващо изображение (напр. Костите абсорбират много радиация, поради което се образуват сенки). Да, не се заблудих, когато описвах рентгеновото изображение, всичко е бяло "засенчващо" и цялото тъмно "осветяващо" - така че има отрицателен. Най-често се използват рентгенови лъчи на гръдния кош. Полученото изображение информира лекаря за възможни фрактури на костите, състоянието на диафрагмата и състоянието на белите дробове и формата на сърцето. По време на рутинно рентгеново изследване се правят две проекции, най-често предна и странична.

Какви са рисковете? Според СЗО рентгеновите лъчи са канцерогенни, тъй като може да увреди ДНК, да я накара да мутира. Безопасността зависи от интензивността на лъчението и количеството. Връзката между дозата на облъчване и ефекта върху нашето тяло може да бъде двойна - детерминирана и стохастична. Какво означават тези чужди думи? Детерминистичен принцип показва, че има прагова доза, при многократно облъчване интензивността на симптомите се увеличава. Резултатът е изчезване, смърт на клетка, която е била многократно повреждана. По този начин напр. остра лъчева болест или радиационно увреждане на плода. Видове, стохастичен принцип, се използва при развитие на злокачествени заболявания, дължащи се на облъчване. В стохастичния принцип клетката не умира, а мутира. Няма прагова доза, не можем да кажем къде е границата под която не съществува риск от преобръщане на злокачествени клетки и над която е много вероятно.

Въпреки че йонизиращото лъчение (което включва и рентгенови лъчи) произвежда радикали, които увреждат ДНК, няма нужда да се притеснявате. Клетката има няколко механизма за възстановяване на повредени части от ДНК, така че нито десет, нито петнадесет изображения за кратко време не означават автоматично развитието на рак. Поправките на ДНК също се случват често в здраво тяло и е много вероятно дори в този момент, когато прочетете тези редове, в тялото ви да има клетка с дефектна ДНК и където регулаторните механизми и/или имунната система вече работят за да се коригира всичко.

Дозата, която пациентът получава по време на рутинен преглед, не е опасна. Едно изображение на гръдния кош ще ни даде такава доза радиация като естествената радиоактивност от околната среда в продължение на 10 дни. (2) Ние сме изложени на радиоактивност по всяко време и винаги сме били (ще спомена космическото излъчване). Един преглед причинява по-малко от 0,0001% от смъртните случаи на милион население.

Рискът, разбира се, е по-висок при деца, бременни жени и т.н. Едно изображение на гърдите може да се сравни с пушенето на 1,5 цигари, когато тялото поглъща около 0,04 mSv.

Компютърна томография (CT)

CT също използва рентгенови лъчи. Излъчването преминава през слой тъкан в няколко равнини, улавя се от детектор и изображението се обработва цифрово. В сравнение със скиаграфията, екстрахируемостта е по-добра, изображението е по-ясно, границите на тъканите са по-ясни, но поради факта, че няколко рентгенови вълни преминават през една точка на тъканта, радиационното натоварване е по-голямо. КТ на корема или гръдния кош носи радиационно натоварване, равно на радиационното натоварване от околната среда в рамките на 4-5 години (за КТ на главата е около 40 години). Рискът от рак е 0,1-0,01%.

Съобщава се, че в момента 1,5-2% от рака могат да бъдат причинени от CT сканиране в САЩ. (3) Следователно е необходимо да се посочи КТ, само ако ползата надвишава риска. В случай на инсулт, лекарят трябва да знае дали става дума за кървене в мозъка или, обратно, запушване на артерия, която доставя определена част от мозъка. Сравнете колко голяма е разликата между тези две състояния с еднакви прояви. (4) Определянето на причината има последствие върху терапията, която, ако се започне в рамките на 4 часа от началото на инсулта, може напълно да облекчи пациента от неврологичен дефицит и да го спаси от инвалидност през целия живот.

CT сканирането трябва да се извършва при тежки или подозирани състояния. Не е грешка да го повторите няколко пъти, ако целта е да се наблюдава пациента. Късно откриване, напр. възстановяването на тумора може да има фатални последици.

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Ядрено-магнитен резонанс използва промяната в магнитните моменти на ядрата на някои елементи (главно водород) в силно статично магнитно поле след прилагане на радиочестотни импулси. Използват се магнитните свойства на атомите, от които са съставени тъканите.

В сравнение с КТ изследването, ЯМР носи по-висока чувствителност при изобразяване на меки тъкани (напр. Плаки при множествена склероза почти никога не се виждат при нормална КТ), възможността за изобразяване във всяка равнина и липсата на йонизиращо лъчение, което уврежда тялото.

И така, защо просто да не използваме ЯМР? Тъй като не е толкова достъпен като КТ, той е по-скъп, не всяка болница може да си го позволи. Плюс това, ако говорим напр. за инсулт, ЯМР не може точно да направи разлика между прясна кръв и други течности, така че CT все още е първият избор. Накратко, CT или други изследвания са по-полезни при някои състояния, отколкото MRI.

Какви са рисковете? Те не са ясно демонстрирани, но все още не се препоръчва да се подлагате на преглед през първия триместър. Разбира се, не трябва да се забравя, че тестът не е подходящ за пациенти с метални импланти, сърдечни машини, кохлеарни устройства и т.н. (5)

Ядрена медицина - сцинтиграфия, SPECT, PET

Това изследване се състои в прилагането на радиоактивно вещество, свързано със специална молекула в кръвта (така наречените радиофармацевтици). Молекулата се свързва с определени места в човешкото тяло, заедно с радиоактивното вещество. С помощта на гама камера можем да уловим лъчение, което идва от човешкото тяло.

При нормални рентгенови лъчи източникът на радиация е извън тялото, при сцинтиграфията той е директно в тялото. Полученото изображение не ни казва нищо за външния вид на тъканта или органите, а за тяхната метаболитна активност, за тяхната функция (вижте илюстративното изображение). Радиофармацевтиците се натрупват най-много на мястото на най-висока метаболитна активност. Изследването ни позволява да локализираме напр. туморни процеси (6). Тъй като това са радиоактивни вещества, очевидно има рискове, но те са по-ниски, отколкото при CT. Зависи, разбира се, от изследването, но като цяло можем да сравним рисковете от сцинтиграфия с рисковете от рутинно рентгеново изследване.

Изследването е безболезнено, от време на време има лек дискомфорт. (7)

Заключение

Изображенията, получени по време на споменатите образни изследвания, помагат за диагностицирането, ускоряват започването на терапията и по този начин подобряват прогнозата. Прегледите не са без риск, при посочването им винаги е необходимо да се осъзнае защо се нуждая от този преглед и как може да промени терапията.

За сравнение: в случай на рентгенография на гръден кош абсорбираме 0,04 mSV, в случай на сцинтиграфия на белите дробове 1,1 mSv. И двете статистически представляват по-малко от 0,0001% от смъртните случаи. Поглъщаме 9,4 mSv в КТ на гръдния кош, приблизително същото при PET-FDG изследване, което е по-малко от 0,001% от смъртните случаи. Пътно-транспортните произшествия представляват 0,01% от смъртните случаи. И пушенето на 15 цигари на ден е малко под 0,1% от смъртните случаи.

Така че, ако се притесняваме за здравето си, трябва да започнем някъде другаде. (източник: лекция на доктор. MUDr. Lepeja, CSc. от Института по ядрена и молекулярна медицина в Кошице, която не можем да публикуваме поради авторски права)