когато

През последните 50 години не се знае за учени, които да изпробват ваксини върху себе си, но тази година чантите им са скъсани. Защо?

За четвърти пореден месец в света има научна надпревара. Водещи изследователски институти се състезават помежду си, за да разберат кой скоро ще излезе с ефективна ваксина срещу коронавирус. Някои учени дори тестват върху себе си първите проби от тези ваксини! То обаче не е твърде рисковано и, така да се каже, остаряло, архаично?

Преди две седмици известен имунолог, професор Мартин Бахман, който ръководи изследванията и разработките на ваксината в лабораториите на университета в Берн, призна за тези експерименти. "Вече опитах нашата ваксина и както виждате, аз съм жив и здрав", каза той пред репортери. Според Бахман, самотестирането е „нормална практика" и ако изследователят не е на 100% сигурен в своята ваксина, тогава „изобщо не трябва да се тества".

Няколко дни по-рано професор Александър Гинзбург, директор на Националния изследователски център по епидемиология и микробиология в Москва, направи подобно изявление в руските медии: „Няколко изследователи бяха първите, ваксинирани с нашата ваксина, за да я тестват върху себе си“.

Приблизително по същото време базираната в Кеймбридж американска биотехнологична компания Moderna обяви, че е започнала да тества собствената си коронавирусна ваксина върху доброволци. Краят на разработката на подобно вещество обяви и Уинфрид Стокър, ръководител на германската компания в областта на лабораторната диагностика Euroimmun. Съобщава се, че Стокър вече е тествал ваксината - както обикновено - върху себе си.

Новините за ваксината COVID-19 идват както от Китай, така и от Япония. Все още не е известно дали самите морски свинчета са били експериментални морски свинчета.

В миналото не беше необичайно „ловците“ на смъртоносни бактерии и вируси да ги тестват първо върху себе си. Някои от изобретателите на първите ваксини срещу инфекции направиха същото. И в случай на вещества, осигуряващи защита срещу предимно детски болести, те не се поколебаха да ги тестват първо на собствените си деца. Но днес…?

Положи живота на олтара на науката

Не толкова отдавна „Правда“ писа за лекаря и фармацевта от Прешов Ян Адам Рейман. Той беше първият в Европа преди 300 години, който започна да ваксинира срещу едра шарка, която тогава беше най-честата причина за детската смъртност. Рейман направи първия си опит срещу 2,5-годишната си дъщеря. При тогавашните обстоятелства това означаваше за лекаря да залага не само с името си, но особено със здравето и живота на детето.

Почти 200 години по-късно американската армия изпраща майор Уолтър Рийд, ръководител на анкетна комисия, в Куба. Неговата задача беше да открие причините за мистериозната треска, която засегна американските войници там. Мнозина умряха от нея. Ами ако са виновни рояците неукротими комари?

Рийд реши да инжектира екстракта от комари в кръвта, но други членове на комисията му попречиха да го направи и предложиха да експериментират. Бактериологът Джеймс Карол се разболял след прилагането на екстракта, но постепенно се възстановил, лекарят Джеси Лазар се поддал на инфекцията. Така през септември 1900 г. за първи път е открит и изолиран вирусът на жълтата треска, първият човешки вирус в историята. По-късно други изследователи разработиха ефективна ваксина срещу нея.

Американският микробиолог Пол Крюфт, автор на бестселъра Микробни ловци, пише, че парадоксално най-етичен от тях е Рийд, въпреки че прави експерименти върху хора. „Ако искате да спасите човечеството, трябва да убивате хора“, беше кредото му. Жълтата треска беше едно от най-страховитите инфекциозни заболявания по това време, в момента се среща само в отдалечени екзотични краища на света.

През 30-те години полският биолог Рудолф Стефан Вайгл става изобретател на първата ефективна ваксина срещу тиф, чиито епидемии са сред най-опустошителните. Вайгъл дълго време беше против експерименти с хора, но когато един от неговите лабораторни техници даде ваксината на жена си и тя не се разболее, Вайгъл се ваксинира като непроверено вещество.

Четвърт век по-късно в света вече имаше две ваксини срещу полиомиелит. Известно е, че американските изобретатели Алберт Сабин и Джонас Салк са ги изпробвали първо върху себе си и своите колеги. Едва тогава Сабин ваксинира дъщерите си.

Това са само няколко примера от богатата история на експерименталната медицина и вирусология. През последния половин век обаче не са се появявали или не са известни случаи на тестване на нови ваксини от самите експериментатори. Едва сега, по време на пандемията на COVID-19, чантите им са скъсани. Какво означава това?

Светкавично бързо до безопасна ваксина?

Въпреки че подобен учен-жертва изглежда заслужава социално признание и днес, водещият вирусолог Федор Чиампор от Ученото общество на Словакия не е съгласен и не го смята за нормално, науката вече не разчита на нещо подобно. Той също така припомня, че изискванията за тестване на ваксини са се променили коренно от дните на Луи Пастьор: „Това е много скъп процес, тъй като се тества не само крайният продукт, но и всичко, което съдържа бъдещата ваксина“.

„Първо, веществото се тества върху лабораторни животни и едва след като е доказана безопасността на ваксината, човешките доброволци следват“, каза професор Чиампор. „Изборът им също е труден, тъй като те не трябва да имат антитела във връзка с тестваната ваксина и не трябва да идват от района, където е възникнала болестта. Освен това се изисква статистически значим брой от тези доброволци. “Нека добавим, че обикновено има стотици хора, които са тествани за солидна награда.

И така, какво би могло да накара толкова много научни мениджъри да твърдят, че техните изследователски съоръжения имат ваксина и че дори са я тествали сами?

Конкуренцията ескалира в началото на май, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви проект с кодово име Операция Light Speed ​​за намаляване на разработването на ваксини с до осем месеца. "Надявам се да имаме ваксината до края на годината", каза Тръмп. Скоро започнаха да пристигат десетки десетки изследователски институти и научно-технически компании, които да завършат разработването на новата ваксина.

Трябва ли тестването на новата ваксина от самите експериментатори да показва намаляване на времето, необходимо за нейното тестване в клинични изпитвания? И впоследствие и за производството му? „Това са абсолютни глупости“, коментира Чиампор. „Възможно е да не могат да посредничат по друг начин, но няма да убедят разумни хора“, подчертава той.

Според повечето експерти са необходими 12 до 18 месеца за клинично изпитване на коронавирусна ваксина. Намаляването на времето, необходимо за правилното му тестване, може да бъде за сметка на безопасността и отвеждането на вода до мелницата на многобройни противници на ваксините, които вече се мобилизират. Но какво може да се направи, когато всяка такава ваксина също е огромен бизнес?