Играта е една от най-важните потребности на детето.

когато

Чрез и чрез играта детето се учи, развива и общува. Проектира своите желания, конфликти, травми и преживявания в играта и чрез игрови дейности изразява радост, удовлетворение, но също така напрежение или вътрешно безпокойство.

Именно този комуникационен аспект на детската игра се използва от клоновата терапия, която всеки родител може да реализира с детето си в уюта на дома си.

Какво представлява клоновата терапия

Браншовата терапия е специален контакт между родител и дете, основан на принципите на игровата терапия. Целта му е да развие отношенията родител-дете чрез редовни половин часове на играта, да подпомогне развитието и прилагането на родителски умения и да доведе до положителни промени в поведението и опита на детето.

Родителят предлага на детето определен репертоар от играчки и тяхното присъствие.

За детето играта се превръща в средство за комуникация и себеизразяване. Той отпуска и облекчава емоционалното напрежение. В същото време на детето се дава изцяло фокусирано внимание на родителя, което подкрепя чувството за приемане, тяхната връзка и изясняване на възможни недоразумения.

За кого е важна клонната терапия

Браншовата терапия е предназначена за деца от 3 до 10-12 години. Той има своето приложение навсякъде, където отношенията между родител и дете са нарушени по някакъв начин, ако има чести конфликти, но също така и при деца с поведенчески разстройства, взаимоотношения или емоционални проблеми.

Клонната терапия също е полезна за родителите. Това е ефективно средство за развиване на родителски умения като активно слушане, поставяне на граници или идентифициране на опит и нужди на детето. Родителят се научава да се фокусира върху детето си, възприема го и създава безопасна среда, в която той може да се развива и расте. Първоначално той прилага тези умения само в рамките на половин час на играта, но по-късно ги прехвърля и в ежедневието с дете.

Прилагане на клонова терапия: Какво ще ви трябва

Браншовата терапия не е просто обикновена игра на родител с дете. Това е специално организирано време, което има свои правила и принципи. Един от основните принципи е добре дефинираният репертоар от играчки.

Играчките имат символично значение в клоновата терапия, те се отнасят до психиката на детето. Детето проектира своя опит в тях. И за момчетата, и за момичетата трябва да има един и същ репертоар от играчки. Играчките не трябва да са нови или луксозни. Важността и ефективността им са важни.

За да приложите клонова терапия, ще ви трябва:

кукла, бебешка бутилка, гърне за кукла, тоалетна за кукла, куклена къща с екипировка, семейство малки кукли, домашни и диви животни, дракон или змия, семейство животни (напр. големи и малки жирафи), дървени кубчета, медицински калъф, пластмасови войници, колички за играчки, телефон, пистолет и боеприпаси, пастели и хартия за рисуване, пластилин, кукли, бонбони

Важно: Играчките са предназначени изключително за изпълнение на игрови половин час с дете. Чудесно е, ако те не идват от детската стая на детето му и детето няма достъп до тях при други обстоятелства. С тях се играе само по време на половин час игра. Детето никога не взема нито една от играчките след играта.

Много е важно обаче всички тези играчки да са на разположение през всеки половин час от играта. Нито една от играчките не трябва да липсва. Укрепва чувството му за сигурност и сигурност.

Тип: Играчките по-скоро трябва да са с по-малки размери, за да се поберат в една кутия (с изключение, разбира се, на боксерска кукла и къщичка за кукли).

Условия за прилагане на клонова терапия:

Както споменахме по-горе, клоновата терапия има свои точни правила. Въпреки че това е естествен контакт между детето и родителя, придържането към тях е много важно за ефективността на подхода. Играта трябва да се провежда при постоянни условия, които носят на детето чувство за сигурност.

  • Срещата между родителя и детето по време на играта трябва винаги да трае едно и също време, обикновено 30 минути. Спазването на сроковете е много важно.
  • Половинчасна игра винаги трябва започнете едновременно през деня, напр. в 18ч.
  • Половинчасна игра трябва да е идеална се провеждат ежедневно. Ако това не е възможно, опитайте се да се приближите възможно най-близо до тази честота. Винаги обаче казвайте на детето си ясни правила (колко често ще играете) и не ги нарушавайте.
  • Детето е винаги преди играта запознайте се с графика. Пет минути преди края на играта го предупредете, че времето ви скоро ще свърши.
  • Играта трябва да бъде ясно дефинирани и пространствено. Зоната за игра трябва да има своите ясни граници, напр. детска стая, килим, одеяло и др., за което детето се уведомява в началото.
  • Родителят не позволява на детето излизат извън установените времеви и пространствени граници.
  • В края на играта детето слага всички играчки в кутията. Родителят му няма да му позволи да вземе някоя от играчките със себе си. В същото време обаче му напомня, че всички играчки в кутията ще изчакат следващата среща.

Поведение на родителите по време на играта половин час

Родителят е, така да се каже, водач на детето в клоновата терапия. Той действа като терапевт и неговото присъствие и подход са поне толкова важни, колкото предлаганите играчки. И така, как трябва да се държи родителят в игра с дете?

Родителят отделя 30 минути само на детето си. Абсолютно необезпокоявана среда и пълно внимание на родителя към детето и към играта е важно.

В играта родителят се води от детето. Детето определя как и с какво ще играе, създава сценарий и избира играчки. Родителят приема играта и нейната роля в нея. Препоръчително е детето да информира още в началото, че ще играе по начина, по който той иска.

Позволява му да избира играчки и чака задачите си, или иска инструкции. По този начин той създава отворено пространство за детето, в което то може да проектира своите психични съдържания. Тя не го ограничава.

Родителят никога не критикува детето, не го оценява, не го учи как да играе. Нито пита детето какво прави или каква е играта му.

Много важен елемент от клоновата терапия е т.нар. коментиране. Това означава, че родителят описва поведението на детето по време на играта. Това показва неговото внимание и участие. Важно е коментарът да се отнася само до това, което родителят наистина вижда.

Родителят не мисли и не приписва своите значения на поведението на детето. Ако напр. детето вдига телефона, родителят казва: „Взехте телефона.“ не „Ще се обадите на някого.“ Това оставя място на детето да прожектира.

Друго означава, че родителят използва в клоновата терапия рефлексия върху емоциите на детето. Родителят може да каже напр. „Радвате се, че сте успели да изградите ограда.“ Това отваря пътя на детето да изпита себе си, учи го да възприема емоциите и му показва участието му в емоционалното му преживяване.

Въпреки това, при филиалната терапия никога не се опитваме да регулираме, насочваме или потискаме емоциите. Родителят трябва просто да отразява емоциите и да ги остави да резонират. Казването на „Не се сърдете!“ Е неуместно. Детето научава, че не трябва да се срамува от емоциите си и че всяко преживяване е подходящо и приемливо, включително гняв, гняв или тъга.

На детето не се дава абсолютна свобода да играе. Следователно друг важен елемент са ясните граници, които детето се научава да уважава и които в същото време се превръщат в средство за безопасност. Границите се задават от родителя. Например, пространството и времето за играта са очевидно ограничени. Границата обаче трябва да бъде въведена и ако детето вреди на себе си или на родителя или унищожава играчки. Родителят реагира спокойно, но категорично.

Например, ако дете стъпка върху играчка, родителят ще каже: „Играчката не е за стъпване. Можеш да тропаш по килима. " Винаги е важно да предлагате на детето заместващ обект едновременно с влизането в границата, а не на кого може да извършва желаната дейност, напр. „Краката на куклата не са скъсани. Можете да разкъсате хартията. “Ако детето не слуша родителя, то може да продължи към т.нар двойна граница: Държи ръката на детето, осъществява зрителен контакт с него и повтаря границата.

В клоновата терапия детето научава, че винаги има определени граници, които то трябва да спазва.