Болест на Канаван е автозомно-рецесивен неврологично разстройство от детството, свързано с ген, разположен на човешка хромозома 17 (17p13). Принадлежи на левкодистрофия и засяга преди всичко олигодендроцити.
Съдържание
- 1 Патофизиология
- 2 Клинична картина
- 3 Диагностика
- 4 Поява и честота
- 5 Прогноза и лечение
- 6 Референции
- 6.1 Външни връзки
- 6.2 Свързани статии
- 6.3 Референции
Патофизиология редактиране на източника]
Болест на Канаван (PD) се причинява от мутация ASPA ген за ензим аспартоацилаза 2.
Намалената активност на аспартоацилазата предотвратява нормалното разграждане N-ацетилспартат. Глиални клетки олигодендроцити осигурете правилната защитна и подхранваща функция на миелиновата обвивка. Чрез кумулация на N-ацетилспартат те изчезват, което нарушава слоя. Настъпва увреждане на миелиновия слой откровение на аксона, тя става уязвима и нефункционална. ОТНОСНО предотвратяване на натрупването на N-ацетилспартат експерименталната терапия се използва и при болестта на Канаван.
Клинична картина редактиране на източника]
Симптомите обикновено се появяват през първите 3-6 месеца от живота и прогресират бързо.
Те се появяват от увреждане на аксона двигателни и интелектуални нарушения (детето губи придобити способности или има забавено развитие, появяват се затруднения с храненето от дисфагия), ненормален мускулен тонус (хипотонус, т.нар. синдром на флопи дете с постепенен преход към спастичност) а макроцефалия.
Нечести, парализа или децеребрация, рифлукс, повръщане, оптична атрофия (слепота) или много рядко загуба на слуха. Обикновено детето е тихо и апатично.
Диагностика редактиране на източника]
Диагнозата обикновено се свързва с неуспех на детето или развитие на симптоми (макроцефалия, хипотонус, двигателни нарушения).
Тя се основава на подробна анамнеза, неврологично изследване и специализирани тестове, базирани на измерване на нивата на N-ацетилспартат. Повишеното му ниво се открива през урина, ликвор и кръв. Преглед левкоцити и култивирани фибробласти от кожата може да открие намалени нива на ензима аспартоацилаза.
Пренаталната диагностика на болестта на Канаван се извършва чрез амниоцентеза чрез измерване на нивото на N-ацетилспартат в околоплодните води в 16-18 седмици бременност. Ако и двамата родители носят мутация в гена ASPA, може да се използва пренатална диагностика колекция от хорионни вили (CVS), при която се взема проба от плацентарни клетки по време на 10–12. на седмицата бременност с цел анализ на мутацията. Ако и двамата родители носят дефектния ген, той съществува 25% риск, че детето им ще бъде засегнато от болестта на Канаван.
Поява и честота редактиране на източника]
Болестта на Канаван засяга мъжете и жените в равен брой. Засяга всички етнически групи, но се среща с по-висока честота при лица от еврейски произход от Ашкенази. В тази популация носещата честота се изчислява до един на 40-58 души. Честота на предаване при други популации не е известно, но вероятно е много по-ниска. Няколко случая на това заболяване са регистрирани в Словакия и Чехия.
Прогноза и лечение редактиране на източника]
Често срещаната форма на заболяването и свързаните с него усложнения обикновено причиняват смърт 10-та година от живота.
Как експериментална генна терапия Тества се терапия модифициран аденоасоцииран вирус, които след приложение върху мозъка замества ензима аспартоацилаза. Децата, лекувани досега, са показали посттерапия значително подобрение. Изследването е спряно поради липса на пациенти, но е възобновено след диагностициране на заболяването при словашки двугодишен пациент. Лечението е скъпо.