основните

Какво е типично за педагогиката на Монтесори и какво учат децата при такова образование?

1 | ВЪЗРАСТОВА ГРУПА НА ДЕЦА

Съоръжението Монтесори се характеризира със смесена възрастова група деца. Това означава, че в една обща зона има деца на три години. Възрастовата разлика позволява на децата чрез свободно сътрудничество да развиват взаимни отношения, които не са белязани от съперничество и съревнование. По-големите деца спонтанно споделят своите знания и умения с по-малките, по-малките намират помощ и подкрепа при по-големите си приятели, ако е необходимо, не е необходимо да се обръщат веднага към учителя. Това е един от източниците на сплотеност на детската група в класната стая на Монтесори. Различните възрасти насърчават сътрудничеството и минимизират конкуренцията. Намалява егоцентризма и насърчава децата да си помогнат, което е много важно за днешния свят. Когато по-възрастният ученик преподава нещо по-младо, това е и най-добрата форма на самообучение за него.

2 | ВЪТРЕШНА МОТИВАЦИЯ

Причината за психологическото развитие е във вътрешните психически сили на детето, външните стимули чрез възбуждане на интереса на детето започват неговото обучение. Ако вътрешната мотивация на децата за работа се замени с външна (напр. Награди, наказания, състезание, оценки и т.н.), естественото желание за учене се нарушава. След това дейността се превръща в принудителен труд, което причинява силни психологически бариери.

Следователно, в училище по Монтесори, детето не се оценява устно или по оценки. Учителят предоставя на детето обратна връзка и го насърчава да продължи да работи. Наградата за детето е удовлетворението от самото занимание. Вътрешната му мотивация е вътрешната му нужда да се развива.

Детето в училище по Монтесори е свободно да избира, в зависимост от своите нужди и интереси, дейност, с която се занимава толкова дълго, колкото е необходимо. Той решава къде и с кого ще работи. Възрастният не се намесва в самостоятелната му дейност, той помага само когато детето го помоли. Свободата в педагогиката на Монтесори е свобода с ограничения под формата на правила, които са полезни за детето и които детето доброволно приема в процеса на възпитание, защото ги разбира като полезни..

Свободният избор на дейност е силен мотивиращ фактор. Детето избира средно активност за своите способности, така че е в състояние да се справи. Работи с материал, който го предупреждава за възможна грешка, повтаря упражнението, докато не намери правилното решение. Не подлежи на критична оценка от учителя. Всичко това води до факта, че резултатите от работата удовлетворяват детето, носят му радост и повишават самочувствието му. Щастливото дете обикновено е добро, не се нуждае от дисциплина, наложена отвън, от страна на учителя, контролира поведението си, владее себе си, става вътрешно свободно. Детето достига вътрешна свобода и дисциплина чрез собствената си дейност.

4 | ЗАОБИКАЛЯЩА СРЕДА

Подготвената среда е среда, благоприятна за нуждите на детето за развитие. Това е среда, която стимулира естествения му интерес и му позволява достатъчно движение, интересни и независими дейности, свързани с откриването и необходимата обратна връзка за успеха. Подготвената среда включва по някакъв начин обзаведени пространства, специални учебни помагала, смесен възрастов екип от деца и учители с образование Монтесори.

Устройствата са предимно отворени шкафове с рафтове, които чрез обмислено подреждане разделят голямото пространство на класната стая на по-малки отделения и осигуряват на децата известно количество поверителност. Във всеки отдел помощни средства от даден район се съхраняват на рафтове. В детската градина това са: помагала с предмети от практическия живот, помагала за усъвършенстване на сетивата, помагала по математика, езиково обучение, помагала в областта на природата и културата, помагала за музикално и художествено образование. Към училището ще бъдат добавени и други области на познание. Учителят обяснява на децата как да работят с помощните средства и когато се установи, че децата го разбират, той ги оставя да работят самостоятелно. Децата са инструктирани да занесат устройството на същото място след заниманието.

През първите години от живота всички усилия на детето са насочени към постигане на нарастваща независимост от възрастния. Външно малко дете се появява като пасивно, безпомощно същество, зависимо във всичко от помощта на възрастен. Вътре обаче постоянно се извършват интензивни психични процеси, които обработват всички натрупани сензорни усещания. Обработката на тези възприятия се осъществява поради физическата активност на детето. По този начин движението води до развитието на психиката, което впоследствие се отразява в по-добрата координация на движенията.Мария Монтесори подчерта, че детето се учи с помощта на ръце. Чрез движение и манипулация на предмети детето развива своята личност. Смислената дейност, свързана с движението, е източникът на голямото му удовлетворение, зарежда го с енергия, ускорява вътрешния му растеж, помага му да установи душевно равновесие. Нарастващото дете трябва да може да използва своите двигателни органи за учене, а не само за игри. Работата с ръце позволява на детето ви да се съсредоточи върху дейността.

6 | АБСОРБИРАЩ УМ

7 | ЧУВСТВИТЕЛНИ ПЕРИОДИ

М. Монтесори установява, че има определени периоди на развитие в развитието на детето, когато детето има необикновени способности да придобие някакви умения, да придобие някакъв опит или знания. Това са периоди на интензивен интерес към определени дейности, които развиват специфични умения, напр. ходене, катерене, писане. Това е преходна черта, която изтича при придобиване на способността. Монтесори нарича тези периоди на повишена вътрешна чувствителност към определени стимули чувствителни периоди. Ако по някаква причина някои способности не могат да се развият в момент на повишена чувствителност, те никога няма да се развият по-късно (реч) или детето трябва да положи големи усилия и усилия, за да ги постигне..

Детето трябва да узрее за определена дейност. Не може да бъде принуден да прави каквото и да е, ако то още не е узряло. Развитието на децата протича много индивидуално, учителят не може да знае точно в какъв етап на развитие е детето в момента. Следователно няма смисъл да се изисква група деца, дори да са на една и съща възраст, да правят същото.

8 | ПОЛАРИЗИРАНО ВНИМАНИЕ

Монтесори отбелязва, че по време на период на излагане на определена вътрешна чувствителност, вниманието на децата е силно привлечено от специфична дейност, по-късно това явление се нарича поляризирано внимание. Освен ако детето не е обезпокоено, има дълбока концентрация, от която не може да бъде обезпокоен дори от целенасочени усилия. Състоянието на дълбока концентрация е проява на пробуждащия се вътрешен живот. Ако на детето е позволено да се занимава с дългосрочна необезпокоявана концентрирана дейност по свой избор, след известно време настъпва душевен баланс, който се проявява във вътрешен мир, спонтанен интерес към по-нататъшна дейност, радост, способност да се концентрира все по-дълго и по-дълго, добри отношения с детето. Възрастните нямат пряко влияние върху фокуса. Те могат само да създадат условия детето да избере адекватна дейност по време на отваряне на определена възприемчивост и да може да се занимава необезпокоявано с нея.

9 | НОРМАЛИЗАЦИЯ

Мария Монтесори нарече процеса на връщане от дисбалансирано състояние на психическо развитие в състояние на психическо равновесие чрез дълбока концентрация върху дейност, която носи задоволяване на вътрешните нужди, процес на нормализиране. При активна дейност детето се научава да контролира не само движенията си, но и емоциите си и желанието да прави неща, които му навредят. Работата, която той избира според интереса и възможностите му, му носи удовлетворение, детето често изпитва успех, което води до създаване на положителен образ за себе си, растеж на самочувствието и самочувствието му. Всичко това го мотивира да продължи да работи.

Д-р Монтесори смята децата, които са уравновесени, спонтанно обучаващи се, самодостатъчни, преминават независимо от един етап на развитие към друг, доброволно спазвайки правилата, уважават другите, за нормализирани деца. Това са деца, които са развили самодисциплина в резултат на възможността да работят свободно. Тя смяташе характеристиките им за норма. Други деца, които са показали отклонения от нормата, деца с определен проблем, деца, чието поведение носи определени асоциални елементи, считат децата, маркирани по определен начин за нормализирани, наричат ​​своите "девиантни" деца, т.е. деца с определено отклонение, отклонение . Днес по-скоро ще използваме термина хиперактивни, социално неадаптирани, проблемни деца. М. Монтесори беше убеден, че тези деца могат да бъдат подпомогнати от свободно избрана непрекъсната дейност. С напредващия процес на нормализиране детето ще става все по-независимо и ще отговори с по-голям интерес към стимулите на околната среда. При задоволителна активност с течение на времето ще има промяна в поведението.

10 | НЕЗАВИСИМОСТ

Възрастните са склонни да помагат на децата повече, отколкото им е необходимо, или да правят дейности за тях. Но детето няма нужда и не иска някой да му помага, никой не може да се развие вместо това. Интересът му първоначално не е фокусиран върху самата дейност. Много по-често се мотивира от желанието да преодолее проблема сам. Ако възрастният започне да му помага, детето може да загуби интерес към дейността.

Човекът на работа се формира. За работата няма компенсация. Той не може да бъде заменен от чувство или просперитет. Ако обаче има нарушение на трудовия инстинкт, то не може да бъде заменено с пример или наказание. Детският инстинкт за работа е доказателство, че работата е инстинктивна и типична черта на цялата човешка раса.

Какво учат децата в образовани от Монтесори деца?

Форми и методи на работа

80 процента от времето от преподаването е самостоятелната работа на децата по техен избор, децата избират дейността, мястото на дейност, формата на дейност (индивидуална, групова) и времето, което отделят за това. 20 процента от времето е работа, ръководена от учители. Акцентът е върху работата в училище. Децата работят с помощни средства, създават свои собствени помагала, изпълняват проекти, активно използват училищната библиотека, грижат се за средата в класната стая, обсъждат оживено, задават въпроси, помагат на по-малките ученици. В детската градина и по-ниските класове преобладава индивидуалната работа. В по-високите класове има по-голям интерес към работата в групи. Учениците са активни, когато работят в група, говорят тихо. Различната интензивност на работния шум се редува с периода на мълчание, който настъпва, когато повечето деца са ангажирани в работа, която не изисква вербална комуникация. Учениците имат свобода на движение. Също така е важно да се развие уважителна комуникация и взаимно решаване на проблеми чрез разговор.