Monika Z. »Creation/2017-10-05 12:55:01/19 коментара/46 харесвания/951x прегледани

заповядах

Ако сте започнали да си ме представяте, докато четете заглавието с кредитна карта в ръка, щастлива усмивка на лицето ми и тридесет хартиени торби насред луксозен мол, трябва незабавно да ви спра. Въпреки че, признавам доброволно, тази идея помрачи мозъка ми за момент. Не, нямаше скитащ спонсор, който да не знаеше какво да прави с парите, но по-малкият и по-слаб аз взех справедливост и щипка разум в ръцете си. И той реши да похарчи. Не пари обаче от кредитна карта или от току-що получено плащане, а от шкафчета и кутии вкъщи. С други думи, реших (не дай Боже това определяне да продължи възможно най-дълго), че няма да купувам нови запаси от топки, конци и тъкани, а постепенно да похарча всичко, което имам вкъщи. Искате да кажете, че това беше смела стъпка? Така че го запишете. Който не е преживял, няма да разбере.

Това беше жестока борба, особено когато, сякаш нарочно, събирах покани за електронни магазини във входящата си поща. Разбира се, те имаха непреодолимо действие във всички по това време, точно за тъканите, които отдавна исках да си купя, и предполагам, че всяка топка беше на половината път. Е, признайте, нормално ли е това?! Все едно да сложите килограм ребра и любим десерт пред човек, който току-що е започнал да отслабва. Можете да го хвърлите веднага.

Затова покрих пръстите си, затворих компютъра, заключих се в апартамента и отворих килера с платове и топки. И се чудете на света, колко красота е паднала върху мен! Ти, братко, имам ли такива съкровища вкъщи? Адреналинът естествено се издигна и в главата започнаха да се появяват неясни контури на цветни шапки, шалове, шалове или плюшени мечета и възглавници. И ми се искаше той да има ден от поне шестдесет часа и освен работа, успях да сбъдна поне някои от плановете си.

Никога не съм бил взискателен, затова мислех, че е важно да започна. Взех куката и щифтовете и бавно започнах да минавам. Килерът още не се е срутил, но поне започна да диша и мога да ви запозная с първите парчета от изпълнената ми поръчка. Това е такава смесица от всичко и се снима само малка част. Но предполагам, че ще ви подмами да направите есенна разходка или, обратно, да се качите в килера, където ще откриете своята Нарния ☺

И за да не бъда невежа геройка, признавам цвета, че в Германия не можах да устоя на залата и си купих платове и нереални мини игли в едно очарователно малко магазинче на ъгъла на известния площад. Дори и най-големият ледник просто би се стопил там и не толкова слаб като мен I

Пожелавам ви красива есен, пълна с прекрасни цветни вдъхновения и се радвам да ви видя с новини, които постепенно ще се увеличават.