Диагноза

Наръчник на мъдрите родители

Как се справих с увреждането си

справих
Роден съм като трето дете на възрастните си родители, които ме приеха с голяма любов, въпреки че се родих с физически увреждания (с цепнатина на гръбначния стълб). Опериран съм веднага след раждането и се събудих в кувьоз за няколко дни. След моето раждане здравето на майка ми се влоши и тя трябваше да остане в болницата дълго време. По предложение на медицинския съвет баща ми се съгласи да бъде преместен в старчески дом в Дунайска Лужна, където прекарах 3 месеца преди майка ми да се върне от болницата. В Дунайска Лужна моята сестра по рехабилитация и всички монахини ми полагаха специални грижи, за което ще съм им изключително благодарен през целия си живот. Благодаря и на голям екип от лекари

(Док. Янец, проф. Пекарович, прим. Бенко, прим. Спишшак и други), които постоянно ми обръщаха внимание и се отнасяха до мен, докато навърших 15 години.

Споменатият екип от експерти обучи и моите родители, които ежедневно ме подлагаха на рехабилитация, въпреки че прогнозата за бъдещето ми не беше розова (според някои „експерти“, дори безнадеждна). Именно на тях - моите родители, които заслужават най-голямата ми благодарност, че буквално ме разбиха с това, което съм - и че изобщо бяха SOM.

От третата година от живота си започнах редовно да посещавам спа центъра (Jánské Lázně), където рехабилитацията беше на високо ниво. Тук се научих как да ходя като 3-годишно дете. Това радостно събитие в живота ми беше преживяно не само от родителите и други роднини, но и от споменатите вече лекари.

Като 4-годишно дете започнах да посещавам епизодично детска градина в Дубравка, където вече имаше група непокътнати деца. Година преди задължителното обучение започнах да ходя редовно на детска градина. Групата деца никога не ме караше да чувствам, че съм различен по някакъв начин - с увреждания и никога не съм имал такова чувство за малоценност сред тях.

Посещавах тази детска градина, защото трябваше да започна учебната година в началното училище за непокътнати деца, което беше на двайсет крачки от нашето местоживеене. Тъй като те създадоха средно професионално училище в сградата на това основно училище, а другите основни училища, които можех да посещавам, бяха далеч от нашата резиденция, аз се присъединих към началното училище на улица Мокрохайска за деца с физически увреждания. В допълнение към преподаването на класически предмети в началното училище, училището включваше и цялостно здравно обслужване, свързано с рехабилитация.

В допълнение към преподаването те обърнаха голямо внимание и на развитието на нашата личност в училище. Възпитателите, заедно с майка ми, развиха моите артистични способности и умения в занаятите. Бродерията, плетенето на една кука, навиването на калерчето се превърнаха в мое хоби. Отдавам се и на народните традиции: рисувам великденски яйца, украсявам меденки. Вече съм представял своите занаяти на различни изложби и състезания, където съм печелил няколко награди.

През дванадесетте години в това училище срещнах много деца с тежки увреждания и освен това не получиха родителски грижи и любов. И именно тези деца измислиха ужасното име - „държавно дете“. Независимо от това те се бориха яростно със своята жестока съдба и много от тях станаха успешни в живота си. Борбата на споменатите деца ме накара да почувствам, че моето увреждане е напълно банално в сравнение с техните увреждания и страдания.

Чрез обучение в екип в училище на улица „Мокрохайска“, в допълнение към средното си образование, придобих силна воля и близки отношения с хора, които като мен са по някакъв начин увредени и в неравностойно положение в сравнение с останалата част от населението. Затова реших да се подготвя за такава професия, в която във физическите си способности ще се прилагам изцяло и без да засягам извършената работа. Не искам да оставам на тежестта на обществото. С моята работа, опит и личен пример ще мога да помогна на другите да участват активно в обществото.

В училище на улица „Мокрохайска“ се сприятелих с тогавашния логопед, когото често посещавах и наблюдавах по време на работа. Тогава се убедих, че и аз мога да свърша работата. В същото време си представих живо децата в тази институция и в лечебното отделение, които се разхождат от едното до другото, учат ги и постигат резултатите, на които се радвам с тях.

Мечтите ми се сбъднаха. Много се радвам, че в бившето ми училище вече ми беше позволено да работя на непълно работно време по време на следването си в PdF UK. Аз съм логопед за 11 деца през 1-ва - 4-та година. Въз основа на скромния опит до момента мога да кажа, че моето увреждане е предимство при установяването на контакт с деца с увреждания. По-лесно ми е да спечеля доверието и приятелството им и не чувствам, че нямат уважение към мен. Тези първи стъпки в бъдещата ми професия ми дадоха увереността и убеждението, че хората с увреждания могат да станат равни на здравите хора в живота и на работното си място.

Адрес: Беата Бергерова, студентка в Педагогическия факултет на Карловия университет.

Статията е взета от списание Effeta.

Беатка написа тази статия преди няколко години, като студентка. В момента работи като логопед в гореспоменатото училище за деца с физически увреждания.