Играта е най-естествената част от човешкия живот откакто сме родени. Ще срещнете играта, в която децата са богати и имат играчки, за които могат само да се сетят, но и където трябва да се задоволят само с камъни на улицата. Какво развива играта за децата и какви видове игри можем да срещнем с тях?
Играта като най-естествената роля присъства в живота на всеки човек и на цялото човечество от началото на историята. Хората са се играли в праисторически времена, играли са се в древността и през Средновековието и се играят и до днес. Фактът, че играта е забавна, е само гледката на нас, възрастните, защото ходим на работа и възприемаме играта на децата като запълване на свободно време. Това обаче не е така. Играта е най-важната дейност за децата, чрез нея те опознават света, хората около тях, научават кое е добро, кое е лошо, това е една от най-важните потребности на детето, освен нуждата от любов, безопасност и сигурност.
В играта човешкото тяло записва всички влияния, които го засягат и използва тези влияния при по-нататъшното си развитие. По този начин преживяването на играта представлява преживяването на „нереалното“ и това преживяване се пренася от човека в реалното. Например, едно дете се научава да играе в игра и по този начин се подготвя за възможни неуспехи в реалния живот.
В играта като спонтанна дейност можем да се опитаме да решим задачи от реалния живот и по този начин играта изпълнява своите психологическа функция:
- опознаваме и се научаваме да управляваме нашите чувства и емоции,
- развиваме въображение, въображение и креативност,
- ние развиваме нашата воля, смелост, постоянство,
- развиваме способността да чувстваме и да работим с други хора.
Играта обаче изпълнява и ефекта си социална функция:
- създава социални взаимоотношения между хората,
- дава възможност да се прояви и да се самореализира,
- помага за култивиране и култивиране на междуличностни отношения.
Начинът, по който играта се променя, зависи от възрастта на детето. Следващите шест вида игра са наблюдавани от американски социолог при нейното изследване Милдред Партен все още през тридесетте години на 20 век. Въпреки че светът около нас се е променил оттогава, децата все още играят по този начин.
1. Безпристрастна игра
Това са първите признаци на игра в тази игра, но повечето родители все още не смятат тази дейност за истинска игра. На пръв поглед детето не си играе директно с нищо, просто движи предмети и го прави без ясно намерение. Безпристрастната игра е вид подготовка за други, по-сложни видове игри.
2. Индивидуална игра
Тази игра започва да се развива между втората и третата година на детето. То е във време, когато все още е доста потопено в себе си и дори няма толкова богат речник, за да общува с околната среда. Когато играе само, детето ще бъде достатъчно с играчки и въображението си. Според експерти този тип игра дава на децата основата за независимост и способността да се забавляват. Срамежливите деца предпочитат да играят самостоятелно дори в по-късна възраст.
3. Наблюдателна игра
Тази игра често се разбира погрешно от родителите, защото детето не прави никакви специфични дейности, а само наблюдава какво правят другите деца. Можете да го гледате например на детски площадки, където по-малките деца се интересуват от гледане на игри на по-големи деца. В такава ситуация родителите често се опитват да мотивират детето да се занимава и да се включва. Според експерти това не е необходимо. Наблюдението е прекрасен източник на информация за децата. По време на наблюдението детето забелязва как децата говорят, как се държат по време на играта, как заемат играчки и други подобни.
4. Паралелна игра
Повечето тригодишни играят например в една и съща стая или на площадката, но не играят заедно, а рамо до рамо. На пръв поглед може да изглежда, че едно дете дори не знае за друго, но е точно обратното. В такава игра децата се наблюдават и често се имитират. Също така чрез тази игра децата се учат да общуват и също така да възприемат различни социални ситуации.
5. Асоциативна игра
Дори при асоциативна игра децата играят рамо до рамо, но те вече общуват помежду си и се опитват да постигнат една цел заедно. Например те изграждат сграда заедно, но всяко дете изгражда различна част от сградата, но заедно могат да се обединят кой ще строи, какво ще използва и къде да постави сградата, така че град, например, е най-накрая построен. Този тип игра е идеална за развиване на приятелства между деца.
6. Кооперативна игра
Кооперативната игра е вид игра, която възрастните често помнят да играят като дете. В тази игра децата играят заедно с една играчка, гонят навън или играят различни игри с топка.
Други видове най-често срещаните игри:
Игра за някой или нещо
Типични са игрите за лекар, учител, магазин. В тези игри въображението се практикува много добре.
Състезателни игри
Те могат да бъдат различни настолни игри, игри с топка и други подобни. В тези игри децата се учат да се справят с емоциите, свързани с победата и загубата.
Конструктивни игри
Това включва работа с лего, кубчета и други комплекти. В конструктивната игра децата развиват когнитивни функции.