помогнем

Всеки от нас е изпитвал отхвърляне в даден момент. Много в детството и досега можем да си спомним жестоки думи: „Не си играете с нас“. Сега е ред на нашите деца, но ние можем да сме под ръка и да помогнем да преодолеем отказа.

Това, че сме част от група, вероятно е помогнало на нашите предци да оцелеят. В сравнение с други животни в животинското царство, ние имаме лоша защита на кожата, защото нямаме козина или грапав горен слой върху него, краката ни не са най-бързи и ръцете ни са най-силни, а детството трае много дълго. Следователно, животът в група с по-възрастни членове ни позволи да оцелеем в негостоприемна среда. Принадлежността към други хора все още ни дава усещане за сигурност и защита, въпреки че днес човек може да оцелее, дори ако е напълно сам.

Приемът в групата обаче има и своя противоположност - отхвърляне. Изследователите са установили, че отхвърлянето има пряко и отрицателно въздействие върху здравето. Хората, които са изолирани и изоставени, обикновено имат влошено физическо състояние, страдат от липса на качествен сън, имат отслабена имунна система и дори умират в сравнение с тези, за които се грижи любяща и обичаща среда. Изключването от обществото също е свързано с нарушено психическо състояние и психични заболявания, включително депресия и често самоубийство.

Прекомерният стрес има не само негативен ефект върху възрастните, но и той се изпитва по подобен начин от децата. Хроничният стрес може фундаментално да повлияе на развитието на детето. Днес в света на тийнейджърите е обичайно, че те са подложени на натиск, че културата на социалните мрежи им влияе силно и че те са принудени постоянно да се сравняват и да бъдат в крак с връстниците си. Изключването от екипа може да окаже голямо влияние върху психичното им благосъстояние. Самотниците са склонни да реагират агресивно в контакт с другите. Отхвърлянето може дори да доведе до насилие. Анализ на 15 стрелци в американски училища разкри, че до 13 от тях са самотници, които екипът отделя. Следователно изключването е проблем не само на индивида, но и засяга обществото.

Тийнейджърите трябва да знаят, че има неща, с които не си струва твърде много да се занимават. Понякога е по-добре да им се усмихнете и да продължите напред, което ще направят и в зряла възраст.

Отхвърлянето като възможност

Справянето с отхвърлянето не е лесно за никого. Учените са открили това отхвърлянето активира подобни части в мозъка като физическата болка. Затова може да не изненада никого, че е трудно да го отвлечете и обработите в себе си. За съжаление отхвърлянето ни засяга дълго след като се е случила такава ситуация. Идеално е да се научите да реагирате на отхвърлянето в детството, в зряла възраст ще бъде по-лесно.

Отхвърлянето може да разочарова, да натъжи и да спре напълно нашите действия. Важно е да знаете как да се справите с отхвърлянето, защото всеки от нас, включително децата, ще го изпита в даден момент. Нейтън Дюол, психолог от университета в Кентъки и автор на изследване за въздействието на социалното изключване, казва, че най-добрият начин за справяне с него е намирането на други източници на приятелство и приемане. Според него хората често запазват негативните чувства, произтичащи от изключването, за себе си, защото се чувстват смутени и мислят, че това не е толкова голям проблем. Но тялото ни реагира на отхвърлянето подобно на физическата болка и затова трябва да му обърнем дължимото внимание и да не се срамуваме да търсим помощ.

Можем също да се поучим от отхвърлянето, със сигурност по-ефективно и по-ефективно, отколкото от успеха. Важно е обаче да не бъдете напълно погълнати от него. Отхвърлянето може също да ни мотивира да се справим с фундаментални въпроси и да вземем разумни решения за това в кои битки си струва да участваме.

Помогнете да изградите осъзнатост за себе си

Как конкретно да помогнем на децата?

Уведомете децата, че не винаги могат да успеят, а провалът с приятелите е толкова често срещан, колкото и успехът. Това е просто още един опит, чиято работа е да им позволи да научат нещо ново. Това ги мотивира да измислят нов план и да се опитат отново да достигнат до потенциални приятели. Трябва обаче да имате предвид, че не е добре, ако се опитвате да задоволите чувствата на децата си и да ги улесните да преживеят разочарование, защото всеки от нас трябва първо да преживее разочарованието, да скърби за провала и чак тогава можем ли да мислим за следващата стъпка. Така че признайте чувствата си, за да знаят, че това, което се чувстват, е напълно нормално. Ако децата се чувстват разбрани и приети, те ще разберат по-добре себе си. Колкото по-ефективно те се научат да получават досадни съобщения, толкова по-лесно ще бъде за всички, когато отново възникне негативна ситуация.

За да могат децата да се справят с отхвърлянето, за тях е важно да знаят, че „сега“ не означава „завинаги“. Ако се провалят в този момент, винаги могат да успеят по-късно. Често се случва, че ако някой ни отхвърли или нещо не се получи според нашите идеи, губим мотивация. Но ако успеем да научим децата да възприемат неуспеха като част от процеса, ще им е по-лесно да се подготвят за втория, третия, четвъртия шанс.

Всеки родител се опитва да предпази детето си от провал и отхвърляне. Но ако го правим твърде интензивно, ще повлияем на способността им да се грижат за себе си. Когато се опитваме да решим проблеми зад тях или да влезем в решение, ние им показваме, че не им вярваме, че могат да се грижат за собствените си неща. Нека децата да бъдат напътствани, за да придобият достатъчно увереност, за да се справят с трудните ситуации, които ще дойдат в бъдеще, и да ви успокои, че могат да го направят сами.