четем

Дислексия е специфично разстройство, проявяващо се с неспособност да се научи да чете, въпреки че детето получава редовно ръководство за обучение, има адекватна интелигентност и социално-културна възможност. Дислексията е сериозно биологично обусловено увреждане на обучението и е най-често срещаното увреждане в европейските страни (около 4-12% от учениците в началното училище).

Думата дислексия е съставена от две части и идва от гръцките „дис“ (разстройство) и „лексика“ (дума, реч, език). Това е едно от най-известните разстройства, с които родителите и учителите се сблъскват във връзка с ученето на децата. Това е намалена способност за правилно четене - въпреки адекватната интелигентност, нормалната социално-културна среда и общите методи на преподаване. Децата имат проблем с правилното декодиране на писмен текст. Те четат думата по различен начин, пропускат я, четат я много бавно, не са в състояние да разберат значението на прочетеното. Четенето на дете с дислексия обикновено е бавно, напрегнато и стресиращо, така че вниманието му бързо се изчерпва. При четене често има замествания на огледални букви (типично объркване на буквата b с буквата d), промени в реда на буквите в сричките и думите, появата на двойно четене е често срещана - детето чете текста първо за себе си и след това на глас.

Има няколко начина да помогнем на ученик с дислексия. Нека разгледаме някои от тях.

1 | Позволете на ученика да чете с прозорец за четене

Основните принципи на този метод включват следното:

Можете също да прочетете повече за този метод в книгата „Упражнения за деца със специфични затруднения в обучението“

2 | Показалец за четене

Можете да направите показалеца от по-здрава хартия или пластмаса. Показалецът служи и като помощно средство, но се използва само когато детето чете по-свободно.

3 | Обучение за разграничаване на меки и твърди срички: di-dy, ti-ty, nina, с помощта на пяна и дървени кубчета

Използваме кубчета от пяна, на които са написани меки срички и дървени кубчета, върху които са написани твърди срички. Можете да пишете срички с маркер, химикалка и други подобни. При тази техника, в зависимост от сричката, която ученикът трябва да произнесе, той/тя хваща съответния куб. Мека сричка - пяна, твърда сричка - дървено кубче. Това помага при слухова диференциация и практикува правилно произношение.

4 | Как да помогнем на дислексиците да открият букви?

Можете да използвате някои от следните методи, за да направите това.

  • Моделиране на букви, рисуване, разкъсване от хартия, рисуване в пясъка.
  • Работа с букви от полистирол, от тел, от букви, формовани от пластилин и други подобни.
  • Попълване на непълни или непълни буквени форми - първоначално липсва само малка част, след това по-голяма.
  • Съставяне на букви, например от хартиени части.
  • Използване на буквена памет.

5 | Комбиниране на звуци и букви в срички

  • Избираме най-използваната гласна и детето се опитва да я свърже с различни съгласни, например ra, na, la, pa.
  • Използваме работа с кубчета с букви, модели на букви (хартиена пластмаса, текстил), горили с букви, децата се опитват да създадат сричка и да я прочетат, по-късно и обратно, напр. ма - съм.
  • Свързваме срички с обект или изображение, напр. la - лястовица.
  • Детето произнася на глас първата буква, като в същото време, когато я гледа, поглежда и следващата и я залепва.
  • Свързваме буквите с движението, предмишняваме едната ръка и едновременно с това казваме първия звук в сричката, предмишницата на другата ръка и казваме втория звук в сричката, след това обединяваме двете ръце и казваме цялата сричка.

6 | Предложения за работа с текст

При тези дейности е необходимо да се съсредоточи основно върху ученика, за да разбере съдържанието на текста.Учителят може да работи с ученика, когато работи с текста по следния начин.

7 | Метод за опаковане на букви

Този метод е подходящ за тежки случаи на дислексия, тъй като подобрява зрителния и слуховия анализ, използвайки докосване и движение. Според него детето рисува с пръст много трудни написани думи и в същото време изрича всеки глас. Когато контролира изображението на движението на написаната дума, той отново упражнява думата, но със затворени очи. Едва след това го пише. Подходящо е да се въведе речник с научени думи, в който дислексикът може постепенно да съставя изречения. Препоръчително е да ги препишете на компютър и детето ще ги прочете отново на следващия ден.

8 | Метод на добавяне

Този метод се състои в четене на текст на глас заедно с ученика. Тези методи са сред най-известните и най-широко използвани за решаване на трудности при четене. Използването им е индивидуално и не е възможно да се използват всички методи за всеки дислексик.

9 | Алтернативен метод на четене

Този метод е организиран набор от упражнения, които след това се подреждат последователно и се подреждат въз основа на техните трудности. Това винаги са два еднакви текста, които се получават както от детето, така и от учителя. Учителят чете на глас целия текст. Дете, което има същия текст пред себе си, не чете, само подчертава трудни срички. Само въз основа на прочетения по този начин текст е възможно да се извършат други процедури:

  • учителят чете редуващи се срички на думи с детето (учителят винаги започва отначало),
  • учителят чете изразите последователно с детето (първо - сричка след това
  • многосричен),
  • чете и определени набори от думи и изречения.

10 | Метод за четене на визуално подобни изрази

Ученикът получава определен брой букви и трябва да формира думи от тях. След като ученикът е създал думите, учителят ги записва с печатни букви на хартията и ученикът ги прочита отново.

Други общи препоръки за работа с дислексици

  1. Ако не искате да обезкуражите ученика да чете, не му позволявайте да чете дълги текстове.
  2. Ако подготвяте текст за дете на компютър, по-добре е да използвате шрифта Arial отколкото Times New Roman.
  3. Разделете текста на няколко части.
  4. Деца от т.нар дислексия на ляво полукълбо (тези деца често мислят за думи в текста), избирайте книги с по-малко изпъкнали картинки и едноцветен текст, за да не се разсейват излишно.
  5. За деца с дислексия на дясното полукълбо изберете по-кратък текст, разделен на параграфи, който е допълнен със снимки.
  6. Подходящо е по-голямата учебна програма да се раздели на няколко пълни по-кратки части, учителят трябва да води интерпретацията интерактивно, да включи ученика в интерпретацията, да му задава въпроси.
  7. При проверка на знанията на ученика се препоръчва да се предпочете устната форма на теста или тестовата форма. Дългата стилистична работа или обширното разработване на отговори на въпроси не е подходящо.
  8. Тези ученици много често забравят да отбележат домашното. Препоръчително е да създадете тетрадка за ученика, в която учителите да маркират домашните му или да се уверят, че ученикът ги записва сам.

Текстът изброява само няколко от многото методи, които могат да се използват с учениците за четене. Можете да прочетете за други методи в препоръчаната литература.

Препоръчителна литература:

Jirásek - Matejček - Žlab: Нарушения на четенето и писането

Z. Matějček: Разстройства на четенето в развитието

Z. Matějček: Дислексия

JUCOVIČOVÁ, D., ŽÁČKOVÁ, H.: Превъзпитаване на специфични нарушения на обучението при деца

ZELINKOVÁ, O.: Разстройства на обучението: Специфични нарушения в развитието на четенето, писането и други училищни умения

Sindelarová, B.: Предотвратяваме обучителни затруднения

Pokorná, V.: Теория, диагностика и корекция на специфични разстройства на обучението