Тук сме писали толкова много за Фермата и не съм забелязал някой да се връща към нея тук. Отначало се смутих, започна бавно и от самото начало имаше нервен подтекст. Но днес стана интересно. След повече от седмица доставките, които имаха там, свършиха, оставяйки им само поле с картофи, зеленчуци и добрата стара поговорка „Планината има планина ще даде“, беше приложена отново. Какви добри добри горски ягоди бяха! Хляб.
И когато стана твърдо и вместо крава те видяха пържоли и бягащите зайчета ги вкараха в транс от глад, случи се, че патицата се озова в гърне и зайчето също.
И накрая, те се научиха да различават гъските от патиците, защото в магазините в тези фризери повечето от нацията ги разпознава само по цена. Няма да пиша толкова много за това, който иска, ще го види утре, така че определено ще:)))
