отгледате

Казват, че пътят към ада е проправен с добри намерения. Разочарованите родители, които се опитаха да подкрепят самочувствието на децата си, за да успеят в живота, бяха щастливи и успешни, вероятно ще си спомнят това. Но когато потомството порасна, родителите изведнъж откриха, че децата им са егоистични, егоистични, безмилостни към другите. Къде са допуснали грешка и как да я избегнат?

През 1890 г. Уилям Джеймс определи самочувствието като основна човешка потребност, необходима за оцеляването, както и определени емоции, като страх или гняв. Почти век по-късно подкрепата за изграждане на самочувствие у децата излиза на преден план в западната култура в интерес на родителите, които я прилагат интензивно в образованието. Родителите по някакъв начин интуитивно вярват, че високото самочувствие е ключът към успеха, здравето, благосъстоянието и се опитват да го укрепят в потомството си, особено като им казват колко уникални и изключителни са те. За съжаление, в резултат такъв подход показа, че западната младеж става все по-нарцистична. Изглежда, че ако се опитаме да повишим твърде много самочувствието на децата, те стават егоисти.

Но наистина ли е така? Експертите са съгласни, че не съвсем. Нарцисизмът е черта на личността, която се характеризира с чувство за превъзходство, желание за уважение и възхищение от околната среда. Като цяло преобладаващото мнение сред широката общественост и психолозите е, че нарцисизмът е форма на прекомерно високо самочувствие. Психолозите му дадоха различни етикети, от арогантност до преувеличено самочувствие. Но има и научни изследвания, които не са съгласни с такова етикетиране и показват, че нарцисизмът се различава значително от самочувствието по своите характеристики, последици, развитие и произход. Ето защо е важно да се прави разлика между нарцисизъм и самочувствие, което се основава на различни социализиращи преживявания. По този начин нарцисизмът може да бъде уловен, а от друга страна, увереността в себе си може да бъде ефективно насърчена в ранна възраст. Разликата между нарцисизъм и самочувствие е най-силно изразена в личен и социален план. Самочувствието е отношението на човека, изградено върху постиженията, ценностите, които изповядва, и грижата за другите. Нарцисизмът, от друга страна, е изграден върху страха от провал, слабост, фокусиране само върху себе си и нездравословна оптика, където човек трябва да изглежда най-добрият при всякакви обстоятелства. Също така се характеризира с дълбока вътрешна несигурност и чувство за некомпетентност, което трябва да бъде скрито.

Съществува фундаментална разлика между нарцисизма и самочувствието

Нарцисистите могат да страдат от ниско самочувствие и, обратно, високото самочувствие не означава, че някой е нарцисист. Нарцисистите се чувстват превъзхождащи другите, вярват, че имат право на много привилегии и желаят внимание и обожание. Те смятат, че целият свят би бил много по-добър, ако се въртеше само около тях и техните нужди. Когато видят, че е различно, те не се колебаят да използват агресивни удари. Хората с високо самочувствие обаче са доволни от себе си, но не чувстват, че са по-добри от другите. Морис Розенберг, основателят на изследванията на самочувствието, твърди, че когато говорим за самоуверен човек, ние откриваме дали той знае стойността си, а не дали се чувства превъзхождащ останалите [1]. Нарцисизмът се основава на завист и нездравословно съперничество, самочувствие на състрадание и сътрудничество. Нарцисизмът изповядва господство, равенство в самочувствието. Нарцисизмът се характеризира с арогантност, самочувствие, смирение. Нарцисизмът отговаря на критиките с обида, самочувствие чрез обратна връзка. Нарцисизмът изисква дърпане на другите, така че избраните да могат да стоят над тях. Самочувствието възприема стойността на всеки индивид.

Именно тези различия са ключови, ако искаме да подкрепим самочувствието на детето си. За да успеем, трябва да знаем границата между нарцисизъм и самочувствие, между болно чувство за превъзходство и подходящо възприемане на собствената стойност. Тогава ще можем да помогнем на детето да изгради здравословен и реалистичен поглед върху себе си.

Как да отгледаме здрав самоуверен човек

И така, защо някои деца се възприемат като нереален подарък за цялото човечество, докато други възприемат позитивите им, но не се чувстват по-добре от другите? Отчасти и двете характеристики, нарцисизъм и самочувствие, се наследяват, но те също са повлияни от възпитанието и детския опит. Според учените произходът на нарцисизма и самочувствието са напълно различни.

Нарцисизмът отговаря на родителите, когато те постоянно преувеличават положителното възприятие на своето потомство. Те го виждат като уникален и изключителен индивид. Те усещат натиска постоянно да повишават какво и колко добре могат и в същото време да си затварят очите за недостатъците му. По този начин те преувеличават, хвалят твърде много и обявяват на всички какви качества е трохичката и колко специална е. Те смятат, че детето е по-мъдро и умно, отколкото е в действителност. Те твърдят, че знаят много неща, включително подробности, които, предвид възрастта им, може дори да не са наясно. Включват го в похвала, въпреки че няма причина за тях. С времето детето ще разбере това и ще го приеме като факт, че е изключителен и уникален човек.

Напротив, самочувствието се развива благодарение на чувствителен родителски подход, когато възрастните нежно и любезно подкрепят детето си. Тук не става въпрос за надценяване. Родителите се интересуват от детето, те обичат да прекарват време с него и то се чувства оценено и обичано. Така от него израства индивид, който знае стойността му и знае, че не е нито по-добър, нито по-лош от другите.

Проучванията показват, че децата, които са били похвалени от възрастни за това, което все още не е било кулминацията на техните усилия или способности, или за талант, който всъщност изобщо не са имали, се чувстват така, сякаш изобщо не са възприели похвалата и са ненужно дисквалифицирани то. Неестественият натиск ги кара да прераснат в нарцисисти. Само онези деца, които получиха похвала за истинските си постижения, успяха да изградят самочувствието си.

Нарцисизмът не е резултат от високо самочувствие. Това обаче може да възникне отчасти от образователни практики, които трябва да спомогнат за изграждането на самочувствие. Родителите могат да направят грешката да кажат на децата си колко са специални и по-късно да създадат основа за изграждане на нарцисизъм. Важно е да помогнете за изграждането на самочувствие у децата, защото това носи щастие и удовлетворение в междуличностните отношения. Е, не е лесно. Понякога той може да разчита на своята интуиция, но не винаги, защото опората може да се обърне в нежелана посока и ние, неволно, издигаме нарцисист. Затова, вместо да казвате на малките колко велики и уникални са, по-добре е да ги включите с безусловната им любов. Тогава те ще се обичат и няма да се гледат като началници.