дългогодишни

Разводът е наистина тревожен. В Словакия почти всеки втори брак е разведен. Към това е необходимо да се добавят партньорски двойки, които не са сключили брак, но съответно имат общо дете. деца и се разделят с времето. Това не е нищожно число, а точно обратното. Всички тези дела завършват в съда с тази разлика, че в първия случай молителите искат бракът да се разведе и коригира родителските права и задължения, а във втория случай иска само корекция на правата и задълженията на непълнолетните деца. От собствения си дългогодишен опит трябва да кажа, че има малко родители, които могат да се разведат по културен начин и най-вече да постигнат съгласие по правни въпроси, касаещи общите им деца. Не е необичайно да мине една година между подаването на молба и произнасянето на съдебно решение в най-добрите случаи. В случаите, когато родителите не знаят, по-добре казано, че не искат да се съгласят да минат години. Има доказателства, призоваващи съдебни експерти в областта на психологията или психиатрията, жалби и т.н. ...

Естествено е, че в тези спорове има много емоция, разочарование, нещастие и обвинения. Това, което беше разбито в началото, обикновено ще бъде разбито още повече при дългогодишен спор. Родителите се бият и собствените им деца са свидетели на всичко това. Партньорите не искат да чуят, че тази битка няма победител, че остават родителите на детето въпреки развода. В крайна сметка животът ще продължи да носи все по-големи и по-малки ситуации, които изискват съвместна комуникация. Продължителните спорове водят до непоправими вреди на психическото и физическото здраве на детето.

Обичайно е спестовните страни да бъдат законно представени в тези спорове. Ролята на адвокат е да защитава своя клиент, така че те правят предложения и контрамотиви, доказвайки и обжалвайки. Всичко това е правилно и законно. Но времето лети, спорът не е приключен и емоциите обикновено ескалират.

Ето защо виждам много място за медиация в тези спорове. Да, ние сме го регулирали, но на практика все още се използва малко. Мисля, че си струва да се помисли за медиация за законодателство, така че двойките с непълнолетни деца да се подлагат на закон законно преди да влязат в съдебната зала.

Медиацията предлага чувствително разрешаване на конфликти. Това е може би последният вариант за поддържане поне на задоволителни семейни отношения. Целта му е да предостави на партньорите пространство за приемлива комуникация, в което проблемите да бъдат по-добре изяснени и да се търсят решения. Несъмнено тя стабилизира взаимните отношения на родителите, което впоследствие се отразява в отношенията с децата. Страните в спора за медиацията търсят начин за споразумение. В този процес медиаторът кара спестяващите страни да се уважават взаимно и кара страните да приемат мнението на другата страна. Резултатът от медиацията е споразумение, с което и двете страни са относително доволни, което е предпоставка за доброволното й изпълнение. За разлика от съдебно решение, с което страните или едната страна не трябва да бъдат идентифицирани, но са длъжни да го спазват. Това обикновено оказва влияние върху изпълнението на съдебното решение „доброволно със сила“, където от своя страна има много емоции, които се предават главно на децата, което се отразява на отношенията им с родителите или един от родителите.

В този смисъл семейната медиация се отнася до семейни и партньорски спорове, регулиране на правата и задълженията към децата, т.е. поверяване на дете, определяне на издръжка, регулиране на контактите и други. Прилага се и за международни бракове и напр. свързаните с тях отвличания на деца.