Видя ли кометата на Халей през 1986 г.? Поради феномен, който се появява веднъж на седем десетилетия, беше възможно също да напуснете града и да се преместите там, където гледката не е покрита от жилищни блокове.

юпитер

Не я видях. През тази година животът ме обвърза с жилищния комплекс и с притеснението за основните нужди на най-близките ми. Познавам кометата само от снимки и песен на Яромир Нохавица. Това, което той казва в неизпъната форма, звучи като клише и човек без талант няма да го каже на глас. Но понякога се замисля. Дори сега, вечер, нещо подобно невиждано се появява на югозападния хоризонт.

В годината на Халеевата комета кварталът ни беше в процес на изграждане, преди живеехме, но липсваха и тротоари. Само някъде милостивите строители покриха гравираната кал с дъски. След тези дъски отидохме в малкия магазин за стоки от първа необходимост от времето, когато селището беше село. Или бутахме претъпкани автобуси в града. Вечерта не мислихме за комета, а за сън.

Преди време в Зволен направих интервю с мъж, дошъл тук като дете от Източна Словакия. Той се оплака от училището, където синът му посещава за кратко. Ромският език се преподаваше в училище, така че те смятаха, че той ще успее. Нарушителят обаче го уволни от училище, когато получи пет от майчиния си език. Твърди се, че не е знаел как да говори на ромски в звезда. Че се казва, че е черният. Не беше погрешно, защото дори на изток звездите се наричаха звезди.

Не знам ромски. Но знам, че думите могат да бъдат забравени и може никога да не бъдат научени. Точно както да не се научите да гледате към звездите и да питате родителите си дали имат имена. Има живот, в който никога няма гледка към небето. Достатъчната работа може да храни децата, да ги съхранява и да предпази дома от пожар. Уморено е, без да искам да говоря за звездите. И така децата ще се научат да мислят за звездите само в училище и на език, различен от майчиния им.

Краткият космически театър - съвпадът на Сатурн и Юпитер, за който се твърди, че не е блестел толкова ярко четиристотин години - се развива зад изтеглена завеса. Над Братислава през втората седмица е облачно и мъглата е такава, че вечерта дори не виждам червеното трептене на вятърни мелници в близките австрийски полета. Пропуснах кометата и няма да преживея и това лъчезарно космическо съвпадение.

Погледът към звездите не е една от основните потребности. Забраната за гледане обаче би ни навредила значително. По-големи от закачени рафтове с дрехи или саксии в хипермаркетите. Президентът на Асоциацията за търговия и туризъм заяви, че не знае какви са основните нужди. Разбира се, той мислеше за това като за проблем с декрет и връзване на рафтове, а не като социално-политически проблем. Що се отнася до основните нужди, пандемията може да е фокусирала очите ни. Може би е показало, че кошницата с необходимото включва не само покрива над главата и топла храна, но и достъп до комуникационни технологии. Без тях не е възможно да се учим, да работим от вкъщи, да поддържаме чувство за близост или да се наслаждаваме на снимка от среща на планети, покрити с мъгла у нас.

Небето над Братислава има заключване и погледът към звездите не е една от основните потребности. За нас няма изключения, които не можем да напуснем областта. Е, ако в наши дни ни липсва само гледката към звездите, ни беше дадено много. Затова предполагам да се радваме.

© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.