Наскоро тук се публикуваха няколко публикации за красота и стройност чрез блога. Термини като кльощава, анорексия и купа летяха като пеперудите на Монарх, които просто се преместват в Мексико за зимната сиеста. И момчетата ни закачиха тук. Казват, че реката също харесва наедрялото, но някак си се стопи при 65 кг. Но 65 кг не е закръглено в очите ми, освен ако не е пиадимужик (извинете, пиадониенка). На 65 кг имах фигура в секси тениска с шунка, шунка, много ви се кълна:-)

За съжаление, 65-кратните пъти са минали и сега тежа малко над 100 килограма. Не се срамувам защо, но като човек не съм се променил. Усмихнато на фурт (като слънце върху тор), дори всяка калория, която ям, не отнема от интелигентността ми. Може също да е изненадващо, че изобщо не се чувствам различен. Според индекса на ИТМ вече съм боксиран за затлъстяване, но когато затворя очи, изобщо не се чувствам затлъстял. Чувствам се абсолютно същото в кожата си, както и когато бях 65 килограма. Разбира се, чудовището Зита ще се появи тук-там, например при такава йога. Река, наведете се напред и докоснете земята с длани. Е, и гърбът, и сухожилията биха били казани, но физиката на огънатата гума няма да отпусне. Просто се забива някъде, и не повече. Мислех да го използвам за бедните. Ако обаче натиснете достатъчно върху огънатата гума и имате дупка в нея, тя бавно ще освободи въздух, когато я издухате. Просто нямам сърце да се намушкам в тази гума, така че вероятно няма да отслабна в близко бъдеще. (Но усилията също се оценяват.)

Но нека разгледаме затлъстяването от сериозна гледна точка. Никога не съм ял като врабче (за щастие, защото който би искал да яде повече ежедневно, отколкото тежи), по-скоро се характеризирах с изтребления на вълци. На масата очите му са широко отворени, а зъбите - черни. Слюнката течеше, без да бие камбаната. Е, просто, прототип на идеална внучка и праисторически оцелял. Повечето хора са избрани от тези гени. Дори в днешното животинско царство тези гени са много необходими за оцеляването. Колкото по-ефективно е натрупването на мазнини, толкова по-голям е шансът за оцеляване (добре, като тюлен, щях да бъда първата дама в харема на най-добрия мъж и той също ще трябва да ме пази;-))

В противен случай затлъстяването не изключва здравословното хранене. Например в диетата ми има много зеленчуци, плодове, овесени ядки, кисело мляко, ядки, риба и постно месо. Имам много добри резултати от холестерола и триглицеридите. Освен това се чувствам добре с натиск и си измервам захарта тук-там. Не ми се налага да пържа много, дори не пушен. Не пия алкохол, никога не съм пушил и не съм взимал наркотици. Но аз съм пристрастен към храната. Когато имам депресия, ям. Твърди се, че шоколадът стимулира мозъчния център на удоволствие повече от целуването на любим човек. Смея да твърдя, че пристрастяването към храната е най-трудно преодолимо. Вземете алкохолик, пушач или наркоман. Със силна воля те може един ден да се стиснат и да не го докоснат отново. Но това не е възможно с храната. Как не можехте вече да пипате храна? Как би се получил алкохолик, какво би трябвало да имаш по една чаша на ден? Мислите ли, че би останал с такъв? И затова затлъстяването е толкова трудно да се победи.

Повярвайте ми, не съм мързелив. Ходя на разходки с куче, обичам да танцувам, ще карам отново кон за малко. Иначе тези коне са моята мотивация за отслабване. Защото в тази вселена има само две същества, които могат да се оплачат от теглото ми. Това са двете същества на снимката горе вдясно. Така че, ако не сте от тях, моля, въздържайте се от глупави забележки в бъдеще:-). Тук в Америка това не е проблем. Последния път един от магазина дори искаше да започне да ме опакова, но когато разбра, че не съм сам, се отказа:-). В Словакия, от друга страна, хората знаят как да бъдат отвратителни. От бележки като „Избраха добър локомотив за своя влак“. когато направихме влак в навечерието на Нова година и аз бях първата. Само след като изглежда отвратително в ресторантите, по начина "Като такова дебело прасе все още може да яде и да не се бие".

Иначе имам теория за затлъстяването си. Както знаем, конете пасат по тревата и ядат сено. Конниците ще могат да ви разкажат романи за важността на качеството на сеното. Просто го стеснявам до едно бързо изказване. Конят печели една радост от качеството на сеното. Ние, хората, не ядем трева или сено, защото не можем да ги използваме калорично. Но конете също нямат специален ензим за смилане на целулозата. Не, скъпи мои, те имат бактерии в храносмилателната си система, които усвояват целулозата вместо тях, а конете просто я използват. Е, току-що се заразих с тези бактерии от кобилата си. И така си набутвам в главата колраби, карфиол и броколи, реката, че ще отслабна, и просто я качвам. Мисля, че не слушах майка си и целунах къде с кого. И ето доказателствата:

ивана

И така обобщение в края. Cici i rici u mesto jabadou. Напоследък се гледам в огледалото и там съжалявам, съжалявам, за да ме прецака като немски бункер. Ще се стопля в съзнанието си и ще размишлявам неистово откъде можете да си купите онези карнавални огледала, които ще отслабнат веднага и наведнъж (и без диета). Тъй като нямам идея, за съжаление ще окача глава. Но тогава го покривам, очите ми искрят и ставам от радост (така е, Каричковски). В края на краищата съм толкова притеснен и умирам. Ако решим да се преместим в Словакия и да построим къща тук, вече не трябва да строим бункер, защото вече го имаме (надявам се, че и немският е по рецепта). Знаете колко пари ще спестим ?