Живот в средновековните замъци
Спиращите дъха руини от впечатляващи каменни замъци в красивата словашка провинция пробуждат различни романтични идеи, но животът в замъка не винаги е бил такъв, какъвто ни го разказват приказките и легендите. Истината е, че беше трудно и неудобно да се живее в студените му и често вмирисани пространства.
Първите тухлени каменни замъци започват да се строят у нас едва през 12 век и първоначално са били владение на унгарските владетели. Те бяха свързани с тогавашната система на управление на страната, разделена на по-малки териториални единици - кралски комитети (окръзи). Техният център бяха замъчните замъци, които изпълняваха предимно административни и военни функции и бяха свързани най-вече със старите ранносредновековни замъци. Те седяха от представители, назначени от кралските одежди, които от негово име и от негово име администрираха съответната област на замъка.
Възходът на каменните замъци
Постепенно обаче се формира унгарското дворянство и пропорционално на нарастването на неговата мощ се увеличава и броят на каменните замъци. Те се нуждаеха от селища и силни точки, върху които да основават управлението на нарастващите си частни владения. Обаче нашествието на татарите през 1241 и 1242 г., на което се съпротивляват само замъци с дебели каменни стени, допринесе много за масовото строителство. Страхувайки се от завръщането им, крал Бело IV. дарил благородството с подходяща земя при условие да финансира изграждането на каменни замъци. Освен това той е изградил обширни убежища в труднодостъпни позиции като убежища за голямо население в случай на внезапна атака от вражески войски. Имаше и по-стари замъци, преустроени в каменни.
Недостатъкът им обаче беше, че масивните каменни стени не можеха да се прегреят от слънцето и дори (както от защитни, така и поради статични причини) малките прозорци не пропускаха достатъчно слънчева светлина, за да осветят интериора. Те компенсираха липсата на светлина с горящи факли, вмъкнати в метални държачи, или метални или керамични факли, пълни с грес, в които фитилът изгаряше. По това време свещите бяха скъпи и се използваха главно по време на празници и специални събития. Също така отоплението на целия замък би било трудно и неефективно, като се има предвид, че само част от прозорците бяха остъклени. Останалите размахваха само дървени капаци, което също беше причина за постоянните течения. Следователно само няколко от най-важните помещения са били отоплявани, като главната рицарска зала или жилищните помещения, където е прекарано най-много време. Източниците на топлина и в същото време светлина бяха първо камини в ъглите на стаите, или жителите също си помагаха с железни кошници, пълни с въглен. Едва през XIV век се използват по-мощни печки с плочки с отоплителен отвор от коридора или прилежаща стая, което също означава по-малко дим и мръсотия в стаите и залите. За тях често свидетелстват красиво декорирани керамични плочки, които носят например фамилни гербове или сцени от Библията.
Животът на благородниците беше силно повлиян от вярата. Всекидневният им стереотип беше да посещават служби в частен параклис близо до дворците. От съображения за сигурност, подобно на жилищния интериор, той се намираше на първия етаж и беше най-скъпата и украсена стая в замъка. Ако собственикът не можеше да си го позволи, параклисът беше просто малък викарий в жилищната част на замъка. Исторически източници ни доказват, че тук са се провеждали религиозни служби, които са заемали няколко позиции в замъка. Като образовани хора, които знаеха как да четат и пишат, те можеха да правят официални документи за собственика, те служеха като нотариуси, както и възпитатели на деца или лечители.
Кетъринг в замъци
Вярата засяга и менютата. Почти 150 дни в годината се показва гладно, когато различни храни, получени от топлокръвни животни, не могат да се консумират, т.е. мляко, сирене и яйца, освен месото. Те също бяха обект на редица други ограничения и разпоредби, като забрана за лов, турнири или топки. Някои празници обаче се нуждаеха и от място за светски забавления и тържества - като карнавал, който беше придружен от карнавали, турнири и лов. Пъстрата маса, огъната под тежестта на различни вкусотии, беше знак за лукс през Средновековието. Храната обаче се сервираше само два пъти на ден - обяд около 10 часа сутринта и вечеря в 18 часа. Консумираха се до няколко хранения наведнъж. По-честото ядене обаче се счита за невъздържаност и е критикувано. В по-късния период и двете хранения се преместиха час по-късно. Причината бяха ниските слоеве на населението, които добавиха още едно сутрешно бягане, за да имат сили да работят.
Достатъчно храна се осигуряваше от овощни градини, градини и езера в землището на замъка, както и от субекти, които бяха задължени да представят такси в натура. Например, всеки кмет от село, което е подвластно на имението на замъка, е трябвало да донесе по една бъчва вино до замъка. Освен това се пиеше бира и медовина. За съхранение на храни имали т.нар ледени стаи, издълбани дълбоко в скалата или мазета на жилищни помещения, където температурата е по-подходяща за съхранение на храна. През зимата те донасяха там парче лед, което охлаждаше още повече цялата област и често продължаваше до началото на лятото.
Те приготвяли храна в кухните, които се намирали пред двореца и особено в близост до водоизточника в случай на пожар. Те готвеха в казани и керамични купички или в тигани на три крака. В края на Средновековието обаче можем да приемем и т.нар черни кухни, където дори по-големи животни могат да се пекат на открит огън.
Археологическите разкопки на тези обекти идват от безброй керамични фрагменти от много кани, купи, чаши и тигани, използвани ежедневно. Яденето също се консумира от прибори от редки метали и се пие с напитки от стъклени чаши и чаши. В допълнение към различни дървени черпаци са използвани и бронзови или железни ножове и лъжици с дървена или костена дръжка. Те могат да бъдат прости без декорация или декорирани. Вилици, първоначално с два шипа, са използвани едва по-късно през 16 век.
Ежедневието и грижите
Животът в замъка започва с изгрев и завършва със залез. Денят на собствениците се различава значително от деня на другите, по-малко важни жители на замъка. За имението се грижеха добре от сутринта. Големите им камери на един от горните етажи на дворците бяха оборудвани с камина, тоалетна и евентуално частен параклис. След сутрешната служба те се преместиха на маси, пълни с храна. В допълнение към църковните си задължения, ежедневието им е повлияно и от светските към царя. Задълженията възникнаха и от позицията на аристократ. В допълнение към официалните, дипломатическите и политическите задачи, благородниците управлявали и собствените си имоти и по-специално имали задължение да се бият, което било данък върху аристократичните привилегии. Останалото време беше запълнено по различни начини.
Децата се подготвяха за бъдещите си роли. Момчетата бяха научени как да станат рицари, усъвършенствани в битка, стрелба с лък, да станат скваири на 14-годишна възраст и по-късно, като бащите си, рицари - професионални бойци. Момичетата се научиха да контролират домакинството, да седят, шият или бродират. Господарите на замъка се увериха, че всеки си върши работата и че домакинството работи правилно, или контролираха строителни или реконструкционни работи. При отсъствието на двойката в замъка, те също заемаха позицията си. Едва привечер, след евентуална баня, можеха да си починат известно време. Прозорците в камерите им бяха оборудвани със странични пейки, за да могат да се насладят на гледката на собственото си имение. Нямаше много мебели, само няколко маси, пейки или столове и сандъци (шкафовете се появяват едва в края на Средновековието), най-удобното вероятно беше леглото. Можем обаче да предположим, че прости дървени мебели биха могли да бъдат украсени с различни костни или метални плочи, относително числено представени при находки от средновековни замъци. Засега не е известно никакво тълкуване на предназначението на тези предмети, освен декоративни предмети.
При слугите обаче тази картина беше малко по-различна. Те се събудиха по-рано сутринта, за да могат да приготвят всичко, когато имението се събуди. Жените готвели, почиствали и прали, грижейки се за добитъка. Мъжете отговаряха за конете и фермата. В допълнение към обслужващия персонал, собствениците и свещеника, замъкът редовно се посещавал от няколко придворни дами, занаятчии (ковачи, каменоделци), градинар и няколко други хора, които се грижели за нещата около замъка. На място понякога дори е възможно да се идентифицират отделни занаятчийски работилници, главно поради използваните консервирани инструменти и отпадъчните материали. Слугите не живееха в луксозни стаи и можеха да бъдат щастливи, ако имаха собствена камина. Повечето трябваше да отидат до общата тоалетна. Разбира се, имаше и екипаж от войници, които плащаха за услугите си във всеки замък.
При толкова много хора имаше и проблем с водата и хигиената. Водата не се губи и често единственият източник на вода са цистерните в двора, които улавят дъждовна вода, която тече от покривите. Размерът и формата им варирали в зависимост от условията на терена и количеството вода, необходимо в случай на обсада на замъка. Не всеки замък е имал кладенец и е построен само при много благоприятни условия.
Най-модерната форма на тоалетната беше "prevét" - арка с каменна седалка и кръгъл отвор в ниша на външната стена или просто ниша в дебелината на стената, оборудвана с наклонена шахта, водеща към периметър ров на замъка. В двора хората се натъкнаха на изпражненията на добитъка, които можеха да се разхождат свободно през деня. Въпреки това дори жителите на замъка не миришеха най-добре. По това време не се използва често къпане.
Въпреки всички свои задължения, жителите на замъка не изпитваха липса на свободно време. По-скоро те почувстваха необходимостта да съкратят и разнообразят своите моменти, поради което забавленията и игрите бяха толкова важно място в живота им. Най-простият начин бяха различни игри като зарове, шах или "мелница". За това свидетелстват и многобройните находки от чипове за игра и зарове или дори илюстрации на периоди. Друг популярен начин за отвличане на вниманието е да се нарекат пътуващи артисти (игрици). Организираният лов беше не само популярно занимание, но и подготвително упражнение за битка и начин да разнообразите менюто си. Само благородниците можеха да си позволят да ловуват едър дивеч (елени, глигани), докато селяните трябваше да се задоволяват само с лов на птици и зайци.
През Средновековието периодите на мир бързо се редуват с периоди на боеве и затова замъкът често се превръща в последната надежда за спасяване на имущество и живот. Отначало благородниците живеели тук редовно или пътували от един от замъците си до друг, ако притежавали няколко. Нарастващите изисквания за комфорт и представителност накараха благородниците да предпочитат да живеят в по-удобните си низински резиденции, имения и имения. След това тя прибягва до замъците си само по време на опасност. И тук е възможно да се наблюдава тенденцията да се предпочита жилищна и представителна функция пред отбранителна. През втората половина на 13 век отделна отбранителна кула е отделена от жилищния дворец от централната досега сграда на замъка - донжон (жилищни и отбранителни кули). По-късно, в началото на 14-ти и 15-ти век, също се увеличи усилието за грандиозно представяне.
По време на мир в замъка живеели само няколко жители. По време на отсъствието на собствениците, замъкът се управляваше от кастелана, който живееше тук със семейството си, обслужващ персонал, а също и по-малък екипаж, отседнал тук, който се грижеше за отбраната. В случай на опасност обаче този брой може да се увеличи до 200-300 души, в зависимост от размера на замъка и замъка. Освен собствениците, това биха могли да бъдат и техни приятели - долната знат и кметове от околните села със слуги.
В резултат на османската заплаха и въстанията на именията през 16 и 17 век замъците преживяват своеобразен ренесанс. Благородството, което се укриваше тук от удобните си резиденции, се опитваше да адаптира замъците към своите нужди. След последното антихабсбургско въстание на Франциск II. Rákoci през годините 1703 - 1711, много замъци са разрушени и само няколко са възстановени.
Въпреки това, дори и днес някои замъци все още показват на съвременния свят своето господство над околността. Във времена на мир те са били офис, административен център, дом, склад и дори пазар, във времена на опасност са се превръщали в крепост и убежище, контролиращо широк район.