затлъстяването

Дори когато спасителната служба не беше отделена от нашия отдел, т.е. след старата ара, трябваше да спрем на изходите на спасителната служба.

Човек влиза в контакт с различни случаи там.
Досега един ми остана в паметта. Имахме съобщения за алергична реакция към наркотиците в добре познато ромско селище. Беше на около 20 километра от нашия град. При пристигането си на мястото местните ни насочиха къде да отидем.
Беше толкова малка барака. Съставен от каквото и да било. Нашият пациент лежеше на единственото легло в стаята. Но какво?

Стомахът му стоеше метър висок!
И това, моля ви хубаво, лежеше! Не можех да повярвам на очите си. Лекарят започна да прави анамнеза за случилото се. Исках поне да му измерим налягането, но маншетът на манометъра дори не го държеше за ръка.
Погледнах отчаяно лекаря, който само мълчаливо посочи, че е безполезен. Така че изчаках.

Както се оказа, "нашият" пациент тежи 200 килограма.
Той беше настинал и понеже имаше проблеми с доктора, взе пеницилин. И той получи алергична реакция, обрив. Нямаше други трудности. Дишаше нормално за неговите условия, пулсът му беше редовен. Не можахме да му поставим инжекцията. Нито аз, нито лекарят намерихме живота му. Не можахме да го транспортираме. Товароносимостта на носилката е само 150 кг.

Затова му дадохме добре познато антиалергично лекарство, което имаше вкъщи, и му казахме, че ако състоянието се влоши, ще дойдем отново. Молехме се състоянието му да не се влошава. Вече не отговори. Видях го още няколко пъти на други изходи, отколкото той седеше пред къщата.

Той почина за около година.
При сърдечна недостатъчност. И до днес се чудя какво бихме направили, ако му се случи нещо по-сериозно ...

Текст: Емилия от бившата ера за Истински жени
Илюстрация: Владимир Нагай