- Настроики
- Предупреждавайте за злонамерен пост
- Демаркирайте злонамерена публикация
- Скриване на публикацията
- Публикувай
- Приемете отчети и се скрийте
- Отмяна на отчети
- Редактиране на дискусионна тема
- Редактиране на публикация
Знам. Той е на 34, имам син и приятелка. Аз съм само на 18 и съм просто любовница. Това е неморално и не е съвсем това, което правя, но говоря за:
Харесвам го, не знам дали е голяма любов, предполагам да, знам, че няма перспектива. Казва, че ме харесва, но все пак има проблем с нещо. Веднъж той се чувства като баща ми, веднъж се чувствам, че около мен има много момчета, което изобщо не е вярно, друг път той се кара с приятелите си и се страхувам, че това ще се случи. Дори напоследък той е много инициативен и пише първия, все още се обажда, пише и т.н. Това е хубаво, но напоследък се чувствам странно.
Радвам се, когато той пише, но винаги се превръща в нещо, което имам към себе си или че по-скоро трябва да го прекратим, ако е така или иначе. Така че с нетърпение очаквам да пиша, но вече се страхувам да попитам нещо, защото все още вадя блок и вече не съм в настроение за това. Той дори пише, дори когато приятелката му е вкъщи и ми пише, че се влюбва в нападение.
Въпреки това съм подложен на голям стрес от тази връзка. Всичко е наред и в най-неочаквания момент започва да събаря глупостите. Така че нокаутирам какво пак ще напише.
Добре съм, че съм любовница. Нямам нищо против. Той не ме ограничава, не отнема толкова време и т.н.
Просто не разбирам защо сменят настроението си като на влакче в увеселителен парк.
Посъветвайте ме как да преодолея всичко и просто да му се насладите приятно ?
Не искам да бъда материално нокаутиран, с врат в корема .
Дори не искам да го прекратявам и не защото го обичам много, а защото съм щастлива, че имам някой до себе си. Макар и само ограничен. Е, имам чувството, че имам някой и мога да го целуна и да го напиша е страхотно.