Понеделник, 30 септември 2019 г. 22:19:14 +0000
https://clovekvohrozeni.sk/?p=9229 
Изложбата ще бъде открита с участието на фотографи 3 октомври в 17:00 ч. пред Стария пазар. Вернисажът също ще бъде свързан с интерактивна дейност Живи книги с рискови работници. Следва откриването на изложбата прожекция на филма Завръщане в кино Младосť (18:00) и дискусия с бежанците Насрудин и Мохамед, които са имали навигация за безопасност и са получили международна защита. Сутринта ще има 2 прожекции за училища.
Заедно дейностите формират събитието „Един свят без граници“, което е част от големия европейски проект „Моментни снимки от границите“. Различни събития се провеждат в 14 европейски столици едновременно, с цел определяне на 3 октомври за Европейски ден за възпоменание и приятелско отношение - към приемащите общности по границите на ЕС, както и срещу самите мигранти.
На 3 октомври светът отбелязва деня, когато 368 деца, жени и мъже загинаха при корабокрушението край италианския остров Лампедуза през 2013 г. „Съвместността и състраданието са ключови за този свят, но понякога е трудно да се усети. Историите на тези, които умират в морето, са далеч от нас. Също толкова далечна може да бъде съдбата на хората, които бягат от война, търпят насилие или бедност “, казва координаторът на изложбата Виола Терненьова от People in Danger.
Изложбата и прожекциите са първите от съпътстващите събития на фестивала на документалния филм „Един свят“.
Програма на събитието "Един свят без граници":
- 8:15 и 10:00 - училищна проекция филм Но сега е перфектен,
- 17:00 -откриване на изложбата Един свят без граници на площада пред Стария пазар + Живи книги с работници и работници в риск,
- 108:00 -прожекция на филма Завръщане (Възстановяване) в кино „Младос” и следващите дискусия с Насрудин и Мохамед, избягали от войната, отплавали и получили международна закрила
Място на изложението: площад пред Стария пазарен площад в Братислава
Откриване: Четвъртък, 3 октомври 2019 г. в 17:00 ч.
Продължителност на изложението: 3 - 13 октомври
Излагащи фотографи: Томаш Халас, Ян Хусар
Кураторски екип: Лучия Карнечка, Питър Дрезик
Томаш Халас е активист, бивш журналист и професионален фотограф, специализирал се в репортажна и активистка фотография. В работата си той се стреми да премине от документиране към влияние върху промяната в обществото.Той стана известен на широката общественост благодарение на фотоесето "Пътуване до двореца", в което засне президентската кампания на Андрей Киск. За него той спечели няколко престижни награди, като Снимка на годината 2014, Czech Press Photo 2014 и Награда на журналиста 2014.
Започва да снима на 13-годишна възраст и се фокусира върху фотожурналистиката, докато учи фотография в гимназията. Работил е в прес агенциите ČTK, TASR и в ежедневника „Правда“. Работи като фотограф на свободна практика от 2010 г. Той има дългосрочно сътрудничество с редица неправителствени организации. Печелил е няколко награди в международните конкурси за прес фотография Czech Press Photo и Slovak Press Photo.
Ян Хусар фокусира се главно върху фотожурналистика и документално кино. Визуалните пътеки на Хусар са свързани с поглед към тъмните страни на човешкия свят. Той обхваща важни глобални проблеми, особено в региона на Африка и Близкия изток.
Хусар е работил в зони на военни конфликти в ивицата Газа, Източна Украйна и Ирак. Той снима хуманитарни бедствия в Сомалия и Южен Судан.
В момента той е координатор на медицински мисии в Източна Африка, като се фокусира основно върху детската кардиология.
]]> Училището в Бавиза, Ирак, за 1600 деца вече работи напълно https://clovekvohrozeni.sk/skola-v-irackej-bawize-pre-1600-deti-uz-funguje-v-plnej-prevadzke/
Четвъртък, 31 май 2018 г. 10:44:03 +0000
https://clovekvohrozeni.sk/?p=8002
В момента училището вече работи в Бавиза, Ирак: има го 17 класа, учи в него 45 учители и я посещава 1600 деца (900 момчета и 700 момичета). Въпреки че условията в него са по-скромни и по-строги, отколкото в словашките, "училището е основата на живота" все още се прилага:) Можете също да видите как изглежда в училище в това видео.
Можете също така да научите повече за това как сме помагали в други иракски общности в интервю с нашия хуманитарен работник Михаела Гулданова: Иракските деца заслужават среда, в която могат да растат безопасно и да бъдат деца. В него ви предлагаме и още едно посредническо благодаря: „Местното население оцени, че човек в риск носи средства от Словакия и Чехия за подпомагане на образованието в Ирак. Няколко пъти ми казаха да благодаря вкъщи, че Бог ще защити нашите чехословашки семейства. "
Благодаря на дарителите!
Благодарение на дарители от Словакия учениците и учителите могат да живеят по-добър и достоен живот. Редовната донорска подкрепа е много важна за нас по отношение на планирането на дългосрочни дейности. Ако искате да подкрепите подобни проекти с редовни дарения, можете да станете наш поддръжник. ДАРЕТЕ тук.
За повече информация можете да се свържете с нас по всяко време на [email protected].
]]> Михаела Гулданова по завършен проект в Ирак: иракските деца заслужават среда, в която могат да растат безопасно и да бъдат деца https://clovekvohrozeni.sk/michaela-guldanova-o-ukoncenom-projekte-v-iraku-iracke-deti-si-zasluzia-prostredie-kde-mozu-bezpecne-vyrastat-a-byt-detmi/
Вторник, 06 март 2018 16:56:20 +0000
https://clovekvohrozeni.sk/?p=7857 Започнахме изграждането на класни стаи в Ирак и изпращаме словашки психолог в страната https://clovekvohrozeni.sk/v-iraku-sme-zacali-stavat-triedy-a-do-krajiny-posielame-slovensku-psychologicku/
Понеделник, 10 юли 2017 11:51:55 +0000
Ние изпълняваме проекта благодарение на финансовата подкрепа на SlovakAid.
]]> Словашки в Ирак: Искаме да върнем децата в училищата https://clovekvohrozeni.sk/slovenka-v-iraku-deti-chceme-vratit-spat-do-skol/
Сряда, 10 май 2017 10:00:26 +0000
https://clovekvohrozeni.sk/?p=7240
- През лятото в общностите трябва да има кампания, наречена Обратно в училище. За какво става дума?
С тази кампания искаме да се свържем с родителите, за да осъзнаем колко е важно да се образоват децата им. Много от тях не са ходили на училище една година или година заради войната. За семейството беше от първостепенно значение да се осигури безопасно убежище и храна, т.е. основни нужди, по време на конфликта. Образованието вървеше настрани. Децата трябваше да работят много пъти, за да оцелее едно семейство, и често са били малтретирани. Те загубиха детството си. Много семейства нямат бащи, много деца са сираци. Майката по-скоро би изпратила 9-годишния си син да работи на полето, за да хапне нещо, отколкото да ходи на училище. Тя не видя приложението му там в бъдеще в страна, която от години е в конфликт.
Но често причината за пропуснатото посещение на училище беше и фактът, че нито едно училище в района не функционира или вече не функционира, или че околностите му са минирани. Или нямаше учители и децата се обучаваха у дома. В бежанските лагери в този регион други НПО предоставят много образователни дейности, но засега само ние работим директно в общностите в сътрудничество с нашата сестра организация „Хората в нужда“.
Като част от кампанията местните социални работници ще посещават отделни общности и ще говорят с тях за образование, за да мотивират колкото се може повече родителите да изпращат децата си в училищата. Но дори и за самите деца ще бъде трудно след дълго време и травматични преживявания да започнат да ходят отново на училище и да се присъединят към екипа нормално.
Тъй като децата пропуснаха много часове, преподаването в обновените училища трябва да започне още през август, така че децата да завършат възможно най-много и да преминат всички входни тестове.
- В провинцията ще има и мобилен екип от социални работници. Какво ще направи всичко?
Ако дете или възрастен има проблем с нас, то може да се обади на телефонната линия за помощ, да се свърже с властите, неправителствените организации или местната власт. Ако някой има проблем в Ирак, има значително по-малко възможности да се обърне и ролята на държавата често се заменя с неправителствени организации. Следователно мобилен екип, съставен от местни хора, трябва да помогне в това. Той ще посещава отделни семейства и ще предоставя консултации при каквото и да е необходимо на хората.
Много части от нашата работа се извършват от местни хора, които знаят какво е необходимо. Ние, които произхождаме от съвсем различен културен и социален произход, не искаме насилствено да носим нашия мироглед в страни като Ирак. Ние сме по-скоро в ролята на координатори, комуникираме с местните власти, създадохме финансиране, можем да внесем малко ноу-хау. Дори по време на обучението на учители, ние ще ги попитаме особено какво трябва да знаят и какво ще срещнат в практиката си. Не можем да правим програми за тях без тях. Така че всичко ще бъде съобразено основно с района и общността, докато, разбира се, ние спазваме съществуващите стандарти и методологии в областта на образованието в конфликти.
Хуманитарните работници винаги се опитват да се намесят възможно най-малко, но да укрепят възможно най-много домашната общност, за да могат след това да функционират без помощта на външни участници. И така е създаден този проект, в който ще участват много иракски и кюрдски служители, които трябва да могат да продължат да работят самостоятелно след нашето заминаване.
- Какво трябваше да направите, за да се подготвите за пътуването си до Ирак?
Ваксинации, обучение за първа помощ, обучение по финансово управление, принципи на хуманитарна работа и история на страната или обучение по сигурност. Всичко беше моята подготовка. По време на обученията се занимавах и с различни примерни ситуации, които могат да възникнат на полето - какво трябва да се направи, ако хуманитарен работник бъде отвлечен, ако им бъде поискан откуп, ако има риск от конфискация.
По този начин по време на обучението хуманитарните работници се подготвят за ситуации, за които има вероятност процент да се случи на полето. От това как да се държим при преминаване през контролно-пропускателни пунктове до основите на това как работи в страната с обличане или подаване на ръце в отношения между мъж и жена.
В една африканска държава работник на ООН придружи местен служител до дома и беше убит, когато напусна селото. Местните смятали, че жената е опозорена и искали да избавят семейството от срама си. Поради непознаване на околната среда, такива екстремни неща могат да се случат на човек. По този начин, колкото повече знае за местния контекст, толкова по-малко вероятно е да застраши себе си, цялата организация или други неправителствени организации, работещи в страната.
- Въпреки че сте работили в много страни, не се притеснявате за Ирак?
Ако изобщо нямах, вероятно щеше да е малко патологично. Наясно съм с риска, но не мисля, че го намалявам или надувам. Наясно съм колко голям може да бъде, но проектът си заслужава. Рискът в тази работа винаги идва.
Попадал съм много пъти в чужбина в ситуации, в които съм бил принуден да реагирам бързо и да реша какво да правя и как да разреша въпроса. И аз наистина обичам да решавам задачи, макар да съм неконфликтен тип. (смях)
Например в Сърбия някога на границата стоеше камион, пълен с хуманитарна помощ, и ние се нуждаехме от него на полето, където имахме хиляди хора с подгизнали дрехи. Винаги обичам да разглеждам подобни проблемни ситуации от гледна точка и да се опитвам да ги разреша. В крайна сметка дрехите чакаха хората на следващата гара.
- Работа в Сърбия имаше по време на т.нар миграционната криза е най-големият тест за вас досега?
Това беше може би най-големият урок за мен, тъй като всеки ден трябваше да реагираме на променящата се ситуация. Отначало около 12 000 души ходеха през полетата ден и ден, често през нощта и без светлина. Имаше и хора в инвалидни колички, бъчви, стари или болни хора, малки деца и майки с файтони. Заедно с Хората в нужда и организацията „Помагаме на хората в бягство“ (т.нар. Чешки екип) изтеглихме електричество в полетата, сглобихме отоплителна палатка, така че майките да има къде да хранят децата си, да раздаваха храна, дрехи за преобличане, основни нужди. Помагахме от началото до края, когато границите вече бяха затворени и хората не идваха и не си отиваха, защото вече не можеха да се движат никъде и отново трябваше да окажем друг вид помощ. Работата беше много взискателна всеки ден.
По време на моята работа имахме и около 2200 доброволци на границата, което беше и трудно да се координира, и ценно да се срещнем и видим различните им мотивации. Някои излязоха с негативни нагласи и просто искаха да се убедят, че това е начинът, по който мислят. Много хора от Словакия и Чехия обаче си взеха собствена ваканция, закупиха хранителни барове за собствени пари и просто дойдоха да помогнат. Ако учител по английски идваше при нас, тя преподаваше английски на децата. Когато дойде електротехник, той помогна да разтегне електропреносните мрежи. Ако дърводелец, ние направихме дървени играчки или други необходими неща за деца. Бях изненадан да видя колко отворени и солидарни са словаците.
- От какво най-много се притеснявате в Ирак и какво, напротив, най-много очаквате?
През лятото е над 50 градуса по Целзий в сенките на Ирак, така че съм малко притеснен как ще можем да работим по време на такава жега. Поставили сме си високи цели и се надявам да имаме енергията и дали тялото може да я издържи. И разбира се, очаквам с нетърпение да срещна културата, децата и учителите и да видя как успяват да живеят в средата на конфликт. Очаквам с нетърпение първите резултати от нашия проект, как ще видя, че има смисъл и как можем също да допринесем за възстановяването на една страна, която тепърва започва и има още много години работа пред себе си. 720 деца трябва да имат подобрено обучение, да бъдат обучени 43 учители, да бъдат изградени пет нови класа и много повече. Това са страхотни цифри за мен. Затова искам да призова народа на Словакия да подкрепя образователни проекти в Ирак, защото това наистина има смисъл и засяга всички нас.