Игор Либа има значителен принос в историята на чехословашкия хокей. Започва спортната си кариера в Прешов, по-късно се премества в Кошице. Като един от малкото чехословашки хокеисти, той играе в най-престижната хокейна лига в НХЛ преди 1989 г., без да се налага да емигрира. В интервюто той припомни спортното си начало, описа своя опит в чужбина, но също така говори за мотивацията за създаване на академия за талантливи младежи.
Кой е Игор Либа?
Само трима словашки хокеисти от голямо съзвездие от личности в най-популярните ни зимни спортове спечелиха повече от един олимпийски медал - Владимир Дзурила, Йозеф Голонка и Игор Либа. Последният, един от най-сложните световни играчи за времето си, беше в сребърния квартет на словашките хокеисти на Олимпийските игри през 1984 г. в Сараево и в бронзовия квартет осем години по-късно в Албервил. Той можеше да се похвали и със титлата световен шампион през 1985 г. и до днес сред всички словаци изигра най-много мачове в фланелката на националния отбор - 212. Игор Либа.
Omubomír Souček
Как си спомняте детството си и кога за първи път сте се сблъскали с хокей?
В детството ми хокеят беше навсякъде. На улицата, на езера. Всички бяхме самоуки, а стадионите бяха отворени за млади хора. Там имахме колкото искахме лед. На днешните деца им е по-трудно. Зимните стадиони трябва да печелят пари за себе си и остава минимално време за младите хора. Обучението, което имат, може да отнеме час.
Мнозина са на мнение, че днешните млади хора обикновено са много по-малко ангажирани с физическа активност от предишните поколения.
Да, причинено е от времето. Ако тогава имахме мобилни телефони и компютри, може би щяхме да сме същите. За щастие имахме прекрасно спортно детство.
В кой клуб започна хокейната си кариера?
Започнах в Прешов, където играех до деветнайсет години. Преминах през всички категории там и едва тогава се преместих в Кошице. Е, честно казано, почти не помня пълното си начало. Мисля, че когато бях на десет, имах някакво набиране, което измислих.
„Когато влязох в кабината, не знаех дали да ги докосна или да викам.“
Ти дойде в Кошице като млад мъж. Как се отнасяха към вас по-възрастните играчи?
Когато дойдох в кабината, не знаех дали да ги пипам или да викам. От старите обаче стана ясно, че искат да ни помогнат. По това време двама или трима млади играчи се присъединиха към отбора всяка година. Така че нямаше проблем помежду ни, ставаше въпрос за помощ. Тогава направих същото, когато нови млади мъже се присъединиха към отбора.