Той пътува до Рио за Олимпийските игри с желанието да донесе медал у дома. Върна се със сребро, което си струва теглото в злато. Дори сега, няколко месеца след олимпиадата, очите му светят при вида му. В този момент виждате в тях гордост, радост, но и смирение.

семейно

Матей, не криеш факта, че си флегматичен тип. Как ви се отрази медийният интерес, предизвикан от сребърния медал на Олимпийските игри?.

Приемам го като част от задълженията си. Понякога бих искал да отговоря на всички наведнъж, но не се получава. Разбрах. И всъщност го очаквам с нетърпение, защото тези отговорности - те са хубави, защото са свързани с моя успех. Честно отивам в пресата, дори на отделни срещи 😀

По време на сребърното ви каране на Олимпийските игри в Рио, вие разбрахте златния медал за около 15 минути. Надявахте ли се да спечелите? Съответно бяхте разочаровани от резултата?

Надявах се, но чаках до последния момент. Все още имаше много добри съперници на старта зад мен. Можеше да приключи по всякакъв начин. За разочарованието от среброто обаче не може да се говори. Само за голяма радост.

„Водата е елемент, трябва да вървите с нея, а не срещу нея“ твърди успешният словашки олимпиец Матей Бешуш.

Това, което докосвате във водата, изглежда се превръща в успех. Имате рецепта за него, защото ние искаме да се учим от най-добрите ...

Поставяме си частични и дългосрочни цели с екипа. Ние наистина ходим да тренираме от тренировка, стъпка по стъпка. На тази олимпиада 11 месеца знаех, че съм номиниран. Имах различна подготовка в сравнение с останалите, тъй като завърших всички тренировъчни лагери на официалните канали в Рио, не ми се наложи да стартирам в други състезания за номинации. Имах достатъчно време да се подготвя възможно най-добре - психически и физически.

Затова ни кажете как изглежда вашият нормален тренировъчен ден?

Много зависи от това на какъв етап от сезона сме. Сега например е малко по-разхлабено, зимните тренировки започват някъде през октомври - тогава това са предимно фитнес зала, фитнес зала, ски бягане през зимата и хокей. През лятото - два пъти на ден сме на вода плюс фитнес и бягане. Важна част от тренировката е също регенерация и психическо благосъстояние.

Ивана, как преживя успеха на Матей. Трябваше да е едновременно нервно и трогателно ...

Преживях го много и още повече го очаквах с нетърпение. Когато Матей ми се обади, беше наистина фантастичен момент. Съжалявах малко, че не бях там с него. Но не бих оставил децата сами толкова дълго.

Спортните експерти, особено напоследък, с удоволствие посочват важността на здравословния начин на живот, тенденциите се движат напред, все още се появява нещо ново. Имате специална диета?

Матей: Със сигурност не както трябва да имат издръжливостта или силата на спортистите. Просто имам някои ограничения - не мога да ям много мазнини. С размери 198 см, не мога да си позволя да бъда тежък, защото тогава щях да изтегля паунда си на лодката.

Ивана: Като цяло се опитваме да се храним много здравословно у дома. Приготвянето на храна също е дело за цялото семейство, ние се наслаждаваме на всичко това заедно. Ние обаче нямаме проблем понякога да имаме патица с локове. Иначе обикновено това са наистина много зеленчуци, постно месо, салати, леки тестени изделия.

Ами вашата диета в тренировъчните лагери?

Ивана: Когато съм с него, например в Австралия така, готвя нормално. Или скара. Навън е красиво, правим малко месо на скара и салата и толкова.

Матей: А иначе, когато Ивка не съм аз, е същото, само дето не ме привличат сладките в нашия хладилник, които много харесвам.

А що се отнася до режима на пиене, също няма допълнителни правила?

Матей: Важно е винаги да имате бутилка вода със себе си. Вече научихме Симонка за това, така че всички го практикуваме. Разбира се пия повече, защото се потя повече. Всъщност само вода. Също така печеля регенеративни добавки във водата.

Вече е ясно, че психическото ви благополучие се осигурява преди всичко от съпругата на Иван и синовете ви, тригодишния Саймън, а дори и от едногодишния Тобиас, който току-що е започнал да се среща.

Матей: Pohoda? Психически това е най-доброто, което мога да изживея, но физически - доста бъркотия. И двамата синове са много активни, затова излизаме с тях всеки ден, в корабостроителницата, във фитнеса, където ходим с цялото парти с децата. Очарована съм от това колко и обичам да ям и да плача малко. Освен това трябва да кажа, че вкъщи помагам и на Иванка в домакинската работа. И че съм постоянно уморен.

Ивана: Да, имаме много малък апартамент и дори нямаме съдомиялна в него, така че Матей наистина ми помага, когато е вкъщи. Освен прахосмукачката, не го харесва, защото е шумна дейност. Като цяло имаме фантастичен семеен произход, наистина активни и обичащи баби и дядовци, които са ни голяма подкрепа.

Вие двамата наистина се съгласявате за всичко толкова добре?

Матей: И да, и двамата сме доста флегматични типове, не само аз. У нас, когато има противоречие, то е кратко и интензивно, няма шумна Италия.

Ивана: Да, не спорим. Матей е много добър и грижовен баща, те имат съвместни дейности със Саймън, той също готви. Разбираме се и се съгласяваме за почти всичко.

Но има едно нещо, с което не сте съгласни - поне за момента?

Матей: Казвам, че две деца са ни достатъчни.

Ивана: И все още много искам дъщеря, защото вярвам, че децата ни имат наистина щастливо и пълно детство. Те са винаги с нас - пътуват, те са част от всичко, свързано с нас. Бихме могли да дадем много на нашето - и още едно дете.

Матей: Когато това се случи, това ще бъде съвпадение. Майка ми винаги ми казваше как всъщност не ме искат, но колко са щастливи, че ме имат.

Вашите синове ще продължат семейната спортна традиция?

Матей: Те определено ще отидат на спорт, те са надарени в движение и слух, така че ние ще добавим музикален инструмент към него, нека бъдат многофункционални. В крайна сметка бебетата също ходят на китаристи 🙂, опитах го.

Ивана: Когато се срещнахме, Матей заяви, че може да свири на китара. Когато обаче наистина дойде да свири, той каза, че е в един час и знае няколко акорда.