Публикувано на 17-08-2018 в Lifestyle
Петра е типична тийнейджърка, с изключение на това, че е била диагностицирана с диабет в ранна възраст. Разберете как Петра и майка й Анна са живели с диабет, когато Петра е пораснала и какви положителни преживявания им е донесъл.
Петра, сега си на 18 години и ти беше диагностициран с диабет, когато беше на 6 години. Как вие и вашето семейство получихте това съобщение?
Петра:
По това време всъщност не забелязвах какво ми се случва. Още не го разбрах. Вместо това се наслаждавах на всички посещения в болницата и на цялата суматоха около мен.
Кой пръв забеляза, че нещо не е наред?
Анна (майката на Петрина):
Петра показа всички типични симптоми - загуба на тегло и голяма жажда. Скоро разбрах за какво става въпрос, но ми беше трудно да призная. Работя като медицинска сестра и знам какво предполага диагнозата диабет. Разбира се, отидохме на лекар и знаехме всичко веднага след кръвната проба. Целият ни живот се обърна с главата надолу. Имах чувството, че изпитвам кошмар. Диагнозата у нас беше последвана от период на силен стрес. Трябваше да разделя времето си между Петра, която беше в болницата, и вкъщи между нейните братя и сестри. Трябваше да се грижа за тях и да им обяснявам какво става. Не беше лесно. Понякога си мисля, че ситуацията е по-трудна за родител, отколкото за дете, което не разбира какво означава подобна диагноза.
Петра:
Не се чувствах стресирана. Бях в болницата и трябваше да науча всичко, което можех за диабета. Скоро се научих как да си инжектирам инсулинова писалка. Отначало си помислих, че това е обикновена писалка!
Анна:
А в детската градина си мислил, че си специален и че не можеш да споделиш храната си с другите.
Петра:
Точно. Едва по-късно разбрах недостатъците, като необходимостта от планиране на хранене, инжекции и точно претегляне на всяко хранене. След известно време тези задължения започнаха да ме изнервят.
Петра, кога реши да започнеш да използваш инсулиновата си помпа и какво промени това за теб?
Петра:
Започнах да използвам инсулиновата помпа около една година и половина след диагнозата. Веднага ми даде чувство за независимост. Можех да ям каквото исках и когато исках. Можех дори да пропускам хранене и да спя.
Анна:
Накрая имахме диабет под контрол, а не обратното! Разбира се, трябваше да помогна и да подкрепя Питър, но животът ни се промени напълно. Бих могъл да й позволя повече свобода и тя да поеме по-голяма отговорност.
Петра:
Бих могъл да се срещна със собствените си приятели и да бъда по-независим.
Отиваш на обучение по кунг-фу. Можете да тренирате с помпа?
Петра:
Да, обикновено работи без никакви проблеми. Пазя го само по време на специално обучение и ритници за безопасност. Иначе обикновено винаги го нося.
Петра, когато тя сама започна да управлява диабета си?
Анна:
Когато бяхте на 10 години и за първи път отидохте на училищна екскурзия сами. Тя успя да контролира всичко сама. Беше ми много трудно да я пусна. Преди винаги съм я придружавал на екскурзии и ски пътувания.
Петра:
Това е вярно. Наистина ми вдъхна увереност, защото всичко направих сам.
Е, как е при вас всеки ден? Майка ти все още ти помага?
Петра:
Все още не правя всичко за себе си. Майка ми винаги ще ми помогне, ако я помоля.
Анна:
Можете да направите всичко сами. Просто ви моля да се уверите, че не сте забравили нищо. Знам, че понякога ви изнервя, но не мога да се сдържа.
Петра:
Да, спорим малко, но никога не отнема много време. Предполагам, че ще ми се стори странно, ако изведнъж спрете да ме разпитвате всичко за това. Освен това не трябва да се притеснявам, защото понякога наистина забравям нещо. Мисля, че създадохме силна връзка благодарение на диабета и това е невероятно. Така че диабетът не беше толкова лош за нас.
Петра, тя реши да учи за медицинска сестра. Диабетът е оказал някакъв ефект върху избора ви?
Петра:
Мисля, че да. Когато бях по-млад, никога не се страхувах да отида в болница или на лекар. Винаги съм смятал, че е интересно и се чудех какво ще се случи.
Не се страхувам от диабет и никога не съм бил. Винаги говоря за това открито и хората около мен знаят за това. Единственото нещо, което не харесвам, е, когато измервам кръвната си захар пред колегите си и виждам, че това е лошо. мразя това!
Иначе обаче диабетът ми принадлежи. Винаги съм я приемал и никога не ме е спирал да живея живота си. Можем да контролираме диабета, а не обратното.
Ако обаче срещнах добра фея, която би изпълнила трите ми желания.