Все още не сте
регистриран
в Забавния клуб ?
Fun Club ви носи изключителни
промоции, отстъпки и предимства. Скоро
какво чакате, вие също ще се присъедините!
Запознайте се със Забавния клуб
Забавен поток
Запазване на статията
Ако искате да прикачите тази статия към вашата табло, влезте в профила си или се регистрирайте и станете наш член.
Миналата седмица „загубих“ Миша от шейна. Но ми се случи вчера. Все още ме разтърсва, когато се замисля.
Сънували ли сте някога сън, че сте загубили дете и цяла нощ сте го търсили отчаяно в този сън? Имах такъв сън миналата седмица и беше толкова силен и грозен сън, че имах мускули на корема и краката през следващите два дни. Но което е още по-лошо, доста се страхувам от собствените си мечти, защото най-вече това, за което мечтая, наистина се случва след няколко дни.
Вчера бях в детския кът на кафе с моите приятели и техните деца. Мишо го знае там, защото на ъгъла отивам само там (Inspiro в Иванка при Дунаи) - през зимата сме вътре, а през лятото има огромна градина с катерушки, пясъчник, папагали, зайчета и всичко, което децата обичат.
Седнахме, за да виждам добре, когато Мишо тича от единия край на стаята (с играчки) до другия (с басейни с топки и пързалка). Той играеше добре през цялото време, спираше на всяка минута - денонощно ме проверява дали все още съм на същото място. И на всеки 30 секунди обръщам очи къде е и дали е ядосан.
Но изведнъж имах чувството, че той не е спрял с мен от известно време и ми беше странно. Затова отидох да разгледам топките, където той беше за последно. Той не беше там. Затова отидох да разгледам играчките. Той дори не беше там. И вече имах пулс 1000/500. Направих бърза стъпка, за да проверя тоалетните. Бяхме там преди 15 минути заедно и си помислих, че може би той се интересува. Не им пукаше, той също не беше там. Това е многоетажна сграда и вратата към стълбището беше отворена, затова полетях право нагоре по стълбите. Не го видях никъде.
Вече имах ужасна бучка в гърлото, сълзи в очите и исках да изкрещя за помощ. Тичах пред сградата - ако в даден момент той не избяга в двора, където играем през лятото. Но вече беше напълно тъмно и не видях нищо. Тайно се молех да не напуска помещенията за паркинга.
За моите приятели се говореше и не забелязваха, че летя там като мелузин. Цялото събитие отне около 2 минути до момента, но успях да имам милиард мисли в главата си:
- Продължавах да се чудя къде може да е той
- че като майка се провалих
- защо Мишо не ме търси
- какво ще кажа на Бохуш у дома, ако не го намеря?
- Трябва да започна да крещя и да викам ченгетата?
- Миша понякога ще ми прости, че го загубих?
- когато го намеря, той ще бъде травмиран?
Успях всичко това за две минути на паниката си. За пореден път се натъкнах на топките, решен да започна да крещя за помощ. И тогава забелязах крака му. Мишо беше в тунел, водещ до пързалка, на 2 метра от земята, с крак, забит в такава мрежа. Прелетях през топките до него - тоест под тунела и детето ми се засмя ужасно. Той плъзна останалите деца на пързалката на входа, така че всички просто се престориха, че заблуждават и пълзеха над него, колкото можеха. И изглеждаше много забавна игра.
Но такъв камък падна от сърцето ми, че не знам дали дори си спомням такова чувство на облекчение. Не успях да стигна до заловения му крак, но помолих малкото момиче, което току-що беше пропълзяло, да извади крака му. Тя успя, Мишо продължи да се смее с най-големия смях, а аз го стиснах толкова много, че лесно можех да му счупя ребрата от късмет.
Оставих го да тича още няколко пъти, седнах с приятелите си - които нямаха представа за продължаващия ми инфаркт и издишах всичко за известно време, защото просто исках да отпадна.
Заключение:
Мисля, че като майка ще преживея още 250 000 инфаркта и те ще бъдат още по-лоши. Като майка никога в живота си няма да спра да се тревожа за Миша - дори когато е на 30 години. Ленка, Зузка, точно това се случи последния път, когато пихме кафе заедно. Надничаш какво?
Буба