Храносмилателният тракт включва:
- устната кухина (кухина орис) и неговите производни (зъби, слюнчени жлези.)
- фаринкса (фаринкс),
- хранопровода (езофаф),
- стомаха (гастер)
- тънко черво (intestinum tenue), което започва с дванадесетопръстника, след това следва средната част - ловеца (йеюнум) и завършва с лумбалната (илеума),
- дебело черво (intestinum crassum), като се започне с цекум, дебело черво, което се разделя на възходящо дебело черво, възходящо дебело черво, трансверзум на дебелото черво, низходящо дебело черво, sigmoideum на дебелото черво и ректум (ректум), който преминава през пътя на аналния канал в ануса.
Устна кухина
Устната кухина се осигурява сама прием на храна, което е обусловено от чувство на глад. След получаване на храната тя веднага се обработва и се смесва със слюнка. Слюнка са първите храносмилателни сокове и имат няколко функции:
- те омекотяват, овлажняват и омекотяват твърдите храни,
- имат бактериостатичен ефект,
- те цепят нишестета,
- те улесняват възприемането на вкуса чрез разтваряне на аромати, които стимулират вкусовите рецептори.
Вкусови рецептори - чашките са разположени на езика, напр. за сладкия вкус са на върха на езика, соления вкус отстрани отпред, киселия вкус отстрани отзад и в средата и горещия вкус в средата на гърба на езика. Образуването на слюнка може да бъде обусловено от напр. като разглеждаме храната, възприемаме нейната миризма, дори от самата идея за храната.
Хранопровода
Езофагусът е тръба с дължина около 25 см с диаметър 1,5 см, която се свързва с фаринкса и през диафрагмата завършва с изход към стомаха, наречена кардия. В случай на недоверие на кардията, може да има т.нар гастроезофагеален рефлукс на стомашен сок, който може да се прояви чрез "киселини в стомаха".
Стомах
Стомахът е значително разширена част от храносмилателния тракт и служи като резервоар за храна, където храната се преработва допълнително. Горната част се формира от споменатия вече сърдечен сфинктер и долната част на т.нар пилорен сфинктер, който отделя стомаха от дванадесетопръстника. Стомашните клетки произвеждат бистра течност - стомашен сок.
За 24 часа се образуват около 2-3 литра стомашен сок.
Важна част от стомашния сок са солната киселина и храносмилателните ензими, които разграждат храната. Солна киселина с ниското си, т.е. киселинно рН, помага за активиране на ензимите, като същевременно има и защитна функция срещу бактерии и гъбички.
Тънко черво
Тънкото черво е храносмилателен тракт С дължина 3-5 метра, като се започне с дванадесетопръстника с дължина 20-28 см, продължава като ловец и щифт. Лигавицата се формира от клетки, които се образуват в издатини - вили, и по този начин значително увеличават площта за усвояване на хранителните вещества от храната, следователно повечето хранителни вещества се абсорбират точно в тънките черва. Движенията на тънките черва смесват храната и допълнително преместват съдържанието на червата в дебелото черво.
Дебело черво
Дебелото черво е последната част на храносмилателния тракт с дължина около 1,3 - 1,7 м, която получава каша до течно съдържание от тънките черва. В дебелото черво водата постепенно се абсорбира и минерали, като по този начин удебеляват чревното съдържимо и оформя се изпражненията, който се натрупва в сигмоидната верига на дебелото черво, преминава в ректума и през ануса през тялото.
Ежедневно се произвеждат около 150-200 g полутвърди изпражнения, обикновено кафяви на цвят, но цветът до голяма степен се влияе от вида на погълнатата храна.
Миризмите на изпражненията се причиняват от газове, образувани от чревни бактерии.
Панкреас - панкреас
Панкреасът има незаменима роля в процеса на смилане на храната. Храната, усвоена в стомаха, се смесва със сок на панкреаса в дванадесетопръстника. Всеки ден се създават 1-2 литра. Алкална природа на панкреатичния сок неутрализира солната киселина идващи от стомаха. Панкреатичният сок съдържа ензими за смилане на захари, мазнини и протеини.
Черен дроб
Друг важен орган, участващ в метаболизма на захарта, мазнините и протеините, е черният дроб, който също е най-голямата жлеза на човешкото тяло. Тя е тялото за съхранение на захар под формата на глюкоген, мазнини, минерали и мастноразтворими витамини и има много други функции. Образуването на жлъчка влияе върху храносмилането и усвояването на мазнините в тънките черва. Жлъчката се натрупва в жлъчния мехур, от които жлъчката се отделя малко след преминаването на мазна храна в дванадесетопръстника.
Прочетете също:
Как протича храносмилането?
Храносмилането като сложен процес, осигурява химическа конверсия на погълнатите хранителни вещества към вещества, по-лесно абсорбиращи се през лигавицата във вътрешната среда на организма. Хранителните вещества и химикалите в храната са източник на енергия за функционирането на тялото.
За да се осигурят основни жизнени функции и енергиен баланс, е необходимо човек да получи 8400 KJ, т.е. 2000 kcal. Енергия изисквания на всеки човек те са индивидуални, в зависимост от начина на живот, начина на живот и нивото на активност. Например при заседнал начин на живот и интелектуална, психологическа работа се нуждаем от допълнителни около 2100 KJ (500 kcal) на ден, при тежък физически труд енергийната нужда се увеличава до 12550 KJ (3000 kcal).
Човекът обаче не може да оцелее без храна и вода. Според учените човек може да остане без храна максимум 60 дни и без вода около седмица, обаче е променлива. Всеки човек има различна конституция на тялото, има различно съотношение на мазнините, влиянието на външната среда е важно.
Телесно тегло
Общо взето, ако общото количество получена енергия е същото като общото количество изразходвана енергия, телесното тегло не се променя.
Хранителни разстройства, по-специално затлъстяване, те са един от най-сериозните проблеми на човечеството. Съвременните технически придобивки „улесняват“ съществуването на човека, но в същото време значително влияят върху начина и качеството на живот по отношение на намаляването на енергийните му разходи и по този начин до натрупването на телесно тегло, водещо до затлъстяване.
Рационално хранене
Храненето засяга нашето здраве, работоспособност, дълголетие и благополучие. Основата за това е рационалното хранене, според Световната здравна организация [СЗО | се определя от тях принципи:
- умереност в храненето,
- хранителен баланс (64% захари, 26% мазнини, 10% протеини),
- редовност (5 дневни порции храна),
- разнообразие от диети,
- достатъчен прием на течности, т.е. около 2-3 литра течност при възрастен.
Алтернативна форма на хранене е вегетарианство, което поради увеличения прием на плодове и зеленчуци намалява риска от заболявания на цивилизацията, като хипертония, диабет. Но има и редица негативи, защото човекът по природа е всеяд и хранителните вещества, съдържащи се във вегетарианската диета, не са достатъчни, напр. за правилния растеж и развитие на човека.