достойно, добро, добро ела. м. съществително форма k достоен (само в предикат с глагола на закопчалката да бъде) да бъде достоен:
1. (какво, кого) да заслужа, да заслужа: Достойно е наказание. (Тадж.) (Вие) не го харесвате (Демка). (Ванове.)
2. Имайте цена, стойност, струвайте нещо: Най-лошото е, че не знаем какво струва (ханът). (Кук.) Вашият опит ни струва повече от златото. (Скал.)
достойни аксесоари (с неопределено) си заслужава, изплаща се: з. направи нещо, з. да помислим, струва си да го споменем.
1-ва степен по някаква система (например официална, военна), навик. свързани с определено заглавие;
длъжност (обикновено по-висока): академична, докторска, министерска, държавна, военна, военна;
епископски, кардиналски;
кралски, аристократичен ч.;
дайте на някого ч.;
отървете се от някого h-i;
2. остарял. стойност, цена: В горните класове има идолопоклонство на западните нации, без чувство за собствено достойнство и без желание да останем сами. (Заб.);
1. цена на вещта, изразена в пари: пазар, размяна, покупка ч.;
з. ценности, пари, монети, печати, печати;
изчислено h. определя се чрез оценка;
номинален h. маркирани, маркирани напр. на монети, на присъствие и др .;
2. значение, значение: литературен, художествен, исторически, научен, практически, технически h. нещо;
3. Личност, полезност: подхранващ h. хранене, калорични h. въглища, полезност h. зърнени култури, разплод h. говеда;
4. mn. не. навик. в нещо ценно, ценно, нещо, което има стойност;
активи (в конкретно и абстрактно изражение): финансови, икономически, имуществени h-y;
културен, нравствен h-y;
5. ekon. количество социално необходима абстрактна работа, съдържаща се в стоките: закон h-y;
6. мат. валидност: постоянна, нестабилна, реципрочна ч.;
абсолютен h. числа независимо от знака (плюс ал. минус);
добавената стойност м.: h-система;
з. закон на стойността
струва си, -í, -ia ned. (какво, кого), за да разберете, оценете стойността, значението, цената на нещо ал. някой;
оценявам, оценявам: з. дейност, работа, изпълнение;
висок, позитивен някой h.;
hodno titeľ, -a, mn. не. -ли човек. r. разреден. който оценява нещо: h. поезия (Кост.)
много тота. м. ekon. създаване на стойност: работата е ценността, създаваща същността на стоките
достойно пристигане. м. достоен за вяра, доверие, надежден: з. свидетел, h-á лице;
з. превод, транскрипция, h-á съобщение, h-é свидетелство, h-é източници;
история h-то място, където документите са били проверявани през Средновековието;