знаете

Изворите, кладенците, езерата и реките са по-стари от хората, затова са измисляли всякакви истории за тях. Те станаха толкова популярни, че станаха легенди, дори легенди. Днешните хора обаче също ги познават?

Братислава, 16 април (Teraz.sk) - В далечното минало нашите предци са се заселвали от водотоци. Те бяха източникът на препитанието им, живота им, ежедневните им задължения. Но и с радост, когато, например, по време на Великденския понеделник, те взеха вода от тях, за да облекат момичетата в красота. И тъй като изворите, кладенците, езерата и реките са по-стари от хората, те са измислили всякакви истории за тях. Те станаха толкова популярни, че станаха легенди, дори легенди. Днешните хора обаче също ги познават?

Най-голямата река, която тече през нашата страна, е Дунав. Твърди се, че е наречен на бога Данубия, но му е дадено и историческото име Истър, т. Е. Реката на живота. Легендата за това как е възникнал Дунав не идва от нашите крайници. Той казва, че римски херцог изпратил своите войници по време на военна кампания, за да открие източника на тази велика река. Обаче на войниците не им харесало да пробиват гъстата Шварцвалд, която пораждала страх не само сред коренното население. Така те маркираха херцога фалшиво място, където извира водата. По-късно тук израства град Донауешинген. Думата, че реката произхожда тук, се разпространила толкова много сред хората, че те построили чешма в града и нарекли реката Дунав или Дунав. Днес обаче вече знаем, че произходът му е от Шварцвалд и че се влива в Черно море.

В архивното изображение гредите пренасят сала по Дунаец, на заден план са Трите корони. Снимка: TASR Оливър Ондраш

Дунаец в Пиенини също има своето историческо име, а именно Истула. Под това име Птолемей трябваше да го напише на древна карта. Но не винаги беше река. Историята разказва, че някога много, много отдавна е било огромно ненаситно езеро. Той открадна поминъка на околните хора, унищожи нивите им. Беше недоволен на един фермер, който вече не можеше да издържа семейството си, въпреки че беше много трудолюбив. Водата непрекъснато му се подиграваше, притесняваше го, затова той най-накрая искаше да отнеме живота си. Той завързал камък на врата си, но бил спрян от полски крал, който марширувал в битка. Той го посъветва да реже камъни с мъжете и тогава водата ще изчезне. Така те вложиха в думите му. Трудната работа обаче не им донесе плод и затова те я оставиха с течение на времето. Когато обаче кралят се връщал от бойното поле, той видял, че езерото е дори по-лошо от преди. Ето защо той изтегли меча си в скалите толкова силно, че планините се разделиха. Водата течеше на север и се вливаше в Балтийско море. Накрая реката беше наречена Дунаец и това, което преди това беше унищожила, сега беше богато възнаградено от местните жители.

Ние също имаме хубава репутация за района на Орава и неговата река със същото име. Когато Бог видя региона, който беше създал, той му се стори твърде равен. Затова той заповяда на ангела да взема камъни в чували и да прави хълмове от тях. Тъй като се стъмваше, те наистина струпаха хълмовете някъде, но някъде останаха само парчета скала, защото бързаха. Така те създадоха такава Орава. И първите му обитатели бяха двама гиганти. Синът обаче беше недоволен от бедния регион, затова носеше материалите си. Наистина я съжаляваше, затова започна да плаче в скривалището си. Тя изстена толкова много, че оформи две езера и те се разляха от пещерата по долината. Така се твърди, че е създадена река Орава, която превръща околния регион в по-плодороден.

На илюстрацията Братиславският замък и Дунав. Снимка: TASR - Павел Нойбауер

И как би било, ако нямаше легенда за най-дългата ни словашка река? Той е свързан със създаването на света, когато всяка река е имала посоката си от Създателя и е имала свое име. Само един не. Водата под Татрите беше усукана на топка и не знаеше дали е река или езеро. И когато на всички реки на земята беше заповядано да започнат да текат, реката не помръдна, защото той се поколеба да го направи. Затова Създателят изпрати ангели под Татрите, за да разберат какво се случва с водата. Дори не знаеха как се казва, затова я нарекоха колеблива, което породи думата Везни. И един от ангелите също знаеше латински, затова я нарече Bludárom или Vagom. И оттогава името й остава. Водата в крайна сметка се проби през скалите, но все пак се върти някъде, защото понякога той все още не знае дали да тече нагоре и надолу.

Тази репутация за Váh обаче също е запазена. Някога в Липтов е имало мощен принц, който е заловил най-големия си враг. Ако затворникът искаше да си върне свободата, той трябваше да спечели най-силния си, макар и не най-добрият боец ​​в сърцето си. Беше поле. Турнирът продължи от обяд до залез слънце. И с последния слънчев лъч животът на вражеския принц беше угасен. Индустрията се гордееше с представянето си, но още повече очакваше наградата си. И това трябваше да бъде дъщерята на самия принц. Момичето обаче моли баща си да не се налага да се жени за него. Тя толкова изстена, докато най-накрая омекна сърцето на баща си. Но само отчасти. Той отложи въпроса за деня след пълнолунието. С нарастването на луната нараства и мъката на момичето. Когато луната беше в пълна красота, момичето срещна своя любим. Тя беше толкова ядосана, че сърцето й най-накрая се счупи. Младежът от Погребението я погребва и започва да броди из планините. Тук той срещна ревниво поле, което знаеше за тяхната любов и му смачка главата. Точно в полунощ, в деня на пълнолунието, от двата гроба кипеше вода. Бяло и черно. Потоците се скитаха из региона, докато се срещнаха в един поток и се изляха заедно през живописния регион. Така най-дългата словашка река Váh се е образувала от Biely и Čierny Váh.

Изглед към морското око в архивното изображение. Снимка: TASR - Милан Капуста

Репутацията ни е запазена и за произхода на морските очи в Татрите. Веднъж Земедцер седнал на брега на водата, в която погледнал самият морски цар. Напразно той й обещаваше всички красоти на водния свят, Фермерът остана верен на своя регион. С времето тя забрави за краля, но красивото момиче не пропусна ума му. Той дори беше толкова обсебен от това, че копаеше под върховете на Татра. Новите езера привлякоха красивия фермер. Но щом тя се приближи до брега, ръцете на морския крал я сграбчиха и издърпаха под повърхността. Момичето напразно се оплака, за да я освободи от затвора, а кралят искаше на всяка цена да се ожени за нея. Фермерът обаче все още се съпротивлявал. Най-накрая тя беше освободена от русалка. Не заради добротата, а защото искаше да получи крал. Фермерът най-сетне се завърна в родните си Татри и само морските очи, които завинаги останаха свързани с морския свят, й напомниха за лоша история.