който

Редът е нормална част от нашето ежедневие. Независимо дали поръчвате в килера, в папки на компютъра или на бюрото си. Може да ви се е случвало някой да ви нарича ОКР или да ви е казал, че сигурно страдате от обсесивно-компулсивно разстройство. Но срещали ли сте някога човек, който би имал такава диагноза? В следващите редове бих искал да ви запозная с историята на един такъв човек.

Ако сте си представяли някой, който използва термина обсесивно-компулсивно разстройство, който често си мие ръцете, проверява десет пъти дали светлината угасва и изключва печката, има ред навсякъде и обича да повтаря нещата, вие сте много близо до същността от дефиницията на това разстройство. Това е психично разстройство, чиято същност е комбинация от различни повтарящи се непрекъснати мисли, образи в ума, ритуали и пориви, т.нар. мании. Това може да бъде прекомерна чистота, избягване на ситуации, причинени от принуда (в екстремни случаи човек, страдащ от ОКР, е напълно изолиран от заобикалящия го свят и близките си, защото се страхува от нарушаване на реда), събиране на излишни неща, желание за постигане максимална симетрия във всичко, точност, подреждане. Разликата между подредеността и ОКР обаче е, че хората, страдащи от болестта, изпълняват ритуалите си от страх, че ако не го направят, нещо ще се случи с тях или с близките им. Те винаги изпитват огромен страх от нараняване или дори смърт.

психологии.co.uk

В тази статия бих искал да ви запозная с конкретен случай. Главният герой е 54-годишният Хю от Великобритания. ОКР страда от 40 години и разстройството му е толкова тежко, че той не е напускал дома си в продължение на дванадесет години, не е в състояние да работи и болестта засяга всяка област от живота му, включително семейството му. Въпреки диагнозата, той има съпруга, три деца и внуци. Можете ли да си представите това? След такова време на майсторство, мисля, че Хю и семейството му заслужават да бъдат наричани герои.

Хю страда от различни форми на тежки мании. Например, отнема му няколко часа на ден, за да подреди битовата техника и при всяко занимание той има желанието да брои дванадесет до дванадесет на пръстите си, да не толерира никаква асиметрия и много други подробности, които здравият индивид дори не може да мисли относно. Всеки отделен обект в къщата има точното си място и Хю не може да издържи, ако някой премести обекта. За да си възвърне мира и усещането, че всичко е правилно и безопасно, той трябва сам да постави предмета отново, при наличие на постоянно повтаряне на цифрите на пръстите. Въпреки това не само Хю страда от тези мании, семейството му също е принудено да се подчини на ритуала. Повечето от нас със сигурност нямат нищо против, ако някой почисти вместо нас, но ако съпругата на Хю почисти, този господин страда от толкова силно безпокойство, че често не може да пролее сълзи или да прибегне до алкохол. Само подреждането на съдържанието на хладилника отнема на Хю поне един час всеки ден.

Приготвянето на семейна вечеря е пълно страдание за него, тъй като нещата не са на мястото си и са замърсени. Той също така не може да понася, ако чекмеджетата или каквото и да е, което подрежда, издава звуци (като шумолене на найлонова торбичка), така че Хю издава звуци като силна кашлица или ръмжене, за да заглуши шума и да не чуе разсейването. Целият живот, всеки час, дори всяка минута от живота на Хю, е обект на измерване, симетрия, правилните разстояния и ъгли, безкрайни числа, безпокойство и страх от близките. Като цяло Хю отделя до осемнадесет часа на ден на своите ритуали. Въпреки че ритуалите са изключително изтощителни, той се движи от страха, че ако всичко не е на мястото си, някой от семейството му ще умре или внучето му ще бъде отвлечено от престъпници. Той вярва, че ще защити себе си и семейството си с ритуали. Хю твърди, че има две идентичности, едната от които се подчинява на ежедневните принуди, а другата копнее за свобода.

Питате, как е възможно никой да не е успял да помогне на Хю от 40 години? OCD може да бъде лекуван, но пациентът трябва да премине през изискващо обучение и терапии, които включват цялото семейство. Преди всичко обаче той трябва да признае, че поведението му не е в съответствие с нормалното и вреди на него и на близките му. За съжаление не е необичайно хората, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство, да не признаят проблемно поведение или да употребяват алкохол или дори да се поддават на наркотици за справяне с тревожността.

Знаете ли какво помогна на Хю? Под наблюдението на психолог той многократно пише на офис хартия: „Синът ми ще умре. Синът ми е мъртъв. Те отвлякоха внука ми. Жена ми е мъртва. “Въпреки че първоначално нанесе невъобразими мъки на Хю, осъзнавайки, че мислите му не се основават на истински страх, а на ирационален страх, той успя да се отпусне. По-късно той успя да материализира страха, който го измъчваше толкова дълго, не само на хартия, но и с думи. Терапията му помогна толкова много, че след дванадесет години Хю успя да напусне къщата си и да отиде да подкрепи сина си за спортно събитие. Въпреки това не може да се каже, че той е излекуван. Хю описа разстройството си като приятел за цял живот, който е винаги с теб, не можеш да го прогониш или да се отървеш от него и той постоянно ти шепне в ухото какво да правиш. За хората, страдащи от това разстройство, пътят към лечението е дълъг и взискателен, изисква подкрепата не само на семейството, но и околната среда и тяхното сътрудничество с експерти.

Ако имате и своите ритуали, без които не можете да заспите или да станете от леглото сутрин, не е нужно да се притеснявате. Всеки има нужда от сигурност и аз вярвам, че във всеки от нас е останало парче дете, което не стъпва на тротоара или обича да има шоколад, разделен на точно пет парчета. Защото сме по-щастливи с пет парчета шоколад, отколкото с три.