Приложение №. 1 за уведомяване за промяна, регистрационен номер: 2019/00485-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Omarit 10 mg диспергиращи се в устата таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка диспергираща се в устата таблетка съдържа 10 mg биластин.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Кръгли, леко двойноизпъкнали бели таблетки с диаметър 8 mm.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Симптоматично лечение на алергичен риноконюнктивит (сезонен и многогодишен) и уртикария.
Omarit диспергиращи се в устата таблетки са показани за деца на възраст от 6 до 11 години с телесно тегло най-малко 20 kg.
4.2 Дозировка и начин на приложение
- Деца на възраст от 6 до 11 години с тегло най-малко 20 kg 10 mg билистин (1 диспергираща се в устата таблетка) веднъж дневно за облекчаване на симптомите на алергичен риноконюнктивит (сезонен и многогодишен алергичен ринит) и уртикария.
Диспергиращата се в устата таблетка трябва да се приема един час преди или два часа след храна или плодов сок (вж. Точка 4.5).
- Деца под 6-годишна възраст и с тегло под 20 кг
Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.4, 4.8, 5.1 и 5.2, но не позволяват никакви препоръки относно дозировката. Следователно билистин не трябва да се използва в тази възрастова група.
Възрастни и юноши (над 12 години) трябва да получават таблетки, съдържащи 20 mg биластин.
Терапията с алергичен ринит трябва да бъде ограничена до продължителността на излагане на алерген. Сезонната терапия с алергичен ринит може да бъде спряна след изчезване на симптомите и да бъде рестартирана след появата на симптомите. При многогодишен алергичен ринит на пациентите може да се предложи непрекъснато лечение по време на експозицията на алерген. Продължителността на терапията с уртикария зависи от вида, продължителността и хода на проблема.
Бъбречна недостатъчност
Безопасността и ефикасността на билистин при деца с бъбречно увреждане не са установени. Проучвания при възрастни в специални рискови групи (пациенти с бъбречно увреждане) показват, че не се налага корекция на дозата на билистин при възрастни (вж. Точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Безопасността и ефикасността на билистин при деца с чернодробно увреждане не са установени. Няма клиничен опит при възрастни и педиатрични пациенти с чернодробно увреждане. Тъй като обаче биластинът не се метаболизира и се екскретира непроменен с урината и фекалиите, не се очаква чернодробно увреждане да увеличи системната експозиция над границата на безопасност при възрастни пациенти. Поради това не се налага корекция на дозата при възрастни пациенти с чернодробно увреждане (вж. Точка 5.2).
Диспергиращата се в устата таблетка се поставя в устата, където бързо се диспергира в слюнката, така че може да се погълне много лесно.
Алтернативно, диспергиращата се в устата таблетка може да бъде диспергирана във вода преди приложение. Сокът от грейпфрут или други плодови сокове не трябва да се използва за разпръскване.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Ефикасността и безопасността на билистин при деца под 2-годишна възраст не са установени и няма достатъчно клиничен опит при деца на възраст от 2 до 5 години, поради което билистин не трябва да се използва при тези възрастови групи.
Едновременното приложение на билистин с инхибитори на P-гликопротеини като напр. кетоконазол, еритромицин, циклоспорин, ритонавир или дилтиазем могат да причинят повишаване на плазмените нива на билистин при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане и следователно повишен риск от странични ефекти от билистин. Следователно, едновременното приложение на билистин и инхибитор на P-гликопротеин трябва да се избягва при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни и са обобщени по-долу.
Взаимодействия с храни: Храната значително намалява оралната бионаличност на 20 mg биластин таблетки с 30% и диспергиращи се в устата таблетки с 10 mg биластин с 20%.
Взаимодействия със сок от грейпфрут: едновременната употреба на билистин 20 mg със сок от грейпфрут намалява бионаличността на билистин с 30%. Този ефект може да се отнася и за други плодови сокове. Степента на намаляване на бионаличността може да варира в зависимост от производителя и вида на плодовете. Механизмът на това взаимодействие е инхибиране на OATP1A2, абсорбционният транспортер, за който биластин е субстрат (вж. Точка 5.2). Лекарствата, които са субстрати или инхибитори на OATP1A2, като ритонавир или рифампицин, също могат да имат потенциал да намалят плазмените концентрации на биластин.
Взаимодействия с кетоконазол или еритромицин: Едновременната употреба на билистин 20 mg веднъж дневно и кетоконазол 400 mg веднъж дневно или еритромицин 500 mg три пъти дневно увеличава AUC на биластин 2 пъти и Cmax 2-3 пъти. Тези промени могат да се обяснят с взаимодействие с чревни транспортери, тъй като билистинът е субстрат за Р-гликопротеин и не се метаболизира (вж. Точка 5.2). Изглежда, че тези промени не засягат профила на безопасност на билистин и кетоконазол или еритромицин. Други лекарства, които са субстрати или инхибитори на P-гликопротеин, като циклоспорин, също могат да имат потенциал да повишат плазмените концентрации на билистин.
Взаимодействия с дилтиазем: Едновременната употреба на 20 mg билистин веднъж дневно и 60 mg дилтиазем веднъж дневно повишава Cmax на билистин с 50%. Този ефект може да се обясни с взаимодействието с чревни транспортери (вж. Точка 5.2) и изглежда не влияе на профила на безопасност на биластин.
Взаимодействия с алкохол: Психомоторната ефективност след едновременно приложение на 20 mg биластин веднъж дневно с алкохол е подобна на тази след алкохол с плацебо.
Взаимодействия с лоразепам: Едновременната употреба на 20 mg биластин веднъж дневно и 3 mg лоразепам веднъж дневно в продължение на 8 дни не усилва депресиращия ефект на ЦНС на лоразепам.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията при деца със съдържащи биластин диспергиращи се в устата таблетки. Тъй като няма клиничен опит при деца по отношение на взаимодействието на билистин с други лекарства, храни или плодови сокове, понастоящем трябва да се вземат предвид резултатите от проучвания за взаимодействие при възрастни при предписване на билистин на деца. Няма налични педиатрични клинични данни, за да се определи дали промените в AUC или Cmax поради взаимодействия засягат профила на безопасност на билистин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма или има ограничени данни от употребата на билистин при бременни жени.
Проучванията при животни не показват директни или индиректни вредни ефекти по отношение на репродуктивната токсичност, раждането или постнаталното развитие (вж. Точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва приложението на Omarit по време на бременност.
Не е провеждано проучване за изследване на екскрецията на билистин в кърмата. Наличните фармакокинетични данни при животни показват екскреция на билистин в млякото (вж. Точка 5.3). Решението дали да се продължи/преустанови кърменето или да се преустанови/въздържат от лечението с Omarit трябва да се вземе, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за майката.
Няма или има ограничени клинични данни. Проучванията при плъхове не показват никакви неблагоприятни ефекти върху фертилитета (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Проучване при възрастни за оценка на ефекта на биластин върху способността за шофиране показва, че лечението с 20 mg биластин не влияе върху способността за шофиране. Тъй като обаче индивидуалният отговор на лекарствата може да варира, пациентите трябва да бъдат посъветвани да не шофират или да работят с машини, докато не определят собствения си отговор на билистин.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Обобщение на профила на безопасност при педиатричната популация
По време на клиничното развитие честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции, наблюдавани при юноши (12 до 17 години), са същите като при възрастни. Информацията, получена от постмаркетинговото наблюдение на тази популация, потвърждава констатациите от клинични проучвания.
Процентът на децата (на възраст от 2 до 11 години), които съобщават за нежелани реакции по време на 12-седмично контролирано клинично изпитване при лечението на алергичен риноконюнктивит или хронична уртикария с билистин 10 mg, е сравним с този в групата на плацебо (68,5% срещу 67,5% ).
Най-често съобщаваните нежелани реакции, съобщени от 291 деца на възраст от 2 до 11 години, лекувани с биластин диспергиращи се в устата таблетки в клинични изпитвания (260 деца, включени в клинично проучване за безопасност, 31 деца във фармакокинетично проучване), са главоболие, алергичен конюнктивит, ринит, болка . Тези нежелани реакции се наблюдават със сравнима честота при 249 пациенти с плацебо.
Обобщение на нежеланите реакции при педиатричната популация в таблицата
Нежеланите реакции, които са били минимално възможни при билистин и са докладвани при повече от 0,1% от децата (2-11 години), получаващи билистин по време на клиничното развитие, са изброени в таблицата по-долу.
Честотата се определя, както следва:
Много чести (≥1/10)
# 260 деца, изложени в клинично проучване за безопасност, 31 деца, изложени във фармакокинетично проучване
Описание на избрани нежелани реакции при педиатричната популация
Главоболие, коремна болка, алергичен конюнктивит и ринит са наблюдавани при деца, лекувани с билистин 10 mg или плацебо. Отчетената честота е 2,1% срещу 1,2% за главоболие, 1,0% срещу 1,2% за коремна болка, 1,4% срещу 2,0% за алергичен конюнктивит и 1,0% срещу 1,2% за ринит.
Обобщение на профила на безопасност при възрастни и юноши
Честотата на нежеланите реакции при възрастни и юноши пациенти с алергичен риноконюнктивит или хронична идиопатична уртикария, лекувани с биластин 20 mg в клинични проучвания, е сравнима с пациентите, получаващи плацебо (12,7% срещу 12,8%).
Клинични проучвания II. и III. фазите, проведени по време на клиничното развитие, включват 2525 възрастни и юноши пациенти, лекувани с различни дози биластин, от които 1697 са получавали 20 mg биластин. В тези проучвания 1362 пациенти са получавали плацебо. Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациенти, лекувани с биластин 20 mg за индикации за алергичен риноконюнктивит или хронична индиопатична уртикария, са главоболие, сънливост, замаяност и умора. Тези нежелани реакции се наблюдават със сравнима честота при пациенти, приемащи плацебо.
Обобщение на нежеланите реакции при възрастни и юноши в таблицата
Нежеланите реакции, които са били минимално възможни с билистин и са докладвани при повече от 0,1% от пациентите, лекувани с 20 mg биластин по време на клиничното развитие (N = 1,697), са изброени в таблицата по-долу.
Честотата се определя, както следва:
Много чести (≥1/10)
Чести (≥1/100 до 14 C-билистин е почти 95% от приложената доза, екскретирана с урината (28,3%) и фекалиите (66,5%) като непроменен билистин, потвърждаващ, че билистинът не се метаболизира значително при хората. животът, изчислен при здрави доброволци, е 14,5 часа.
В изследвания дозов диапазон (5 mg до 220 mg), билистин има линейна фармакокинетика с ниска интериндивидуална вариабилност.
Бъбречна недостатъчност
Ефектите на билистин при пациенти с бъбречно увреждане са проучени при възрастни.
В проучване при пациенти с бъбречно увреждане средната стойност (SD) AUC0- ¥ се е увеличила от 737,4 (± 260,8 ngxh/ml при лица без увреждане (GFR:> 80 ml/min/1,73 m 2) до: 967,4 (± 140,2 ) ngxh/ml при пациенти с леко увреждане (GFR: 50 - 80 ml/min/1,73 m 2), 1384,2 (± 263,23) ngxh/ml при лица с умерено тежко разстройство (GFR: 30 - 2) и 1708,5 (± 699,0 ) ngxh/ml при пациенти с тежко разстройство (GFR: 2) Средният (SD) полуживот на билистин е бил 9,3 часа (± 2,8) .при лица без разстройство, 15,1 часа (± 7,7) при лица с леко разстройство, 10,5 часа (± 2,3) при лица с умерено разстройство и 18,4 часа (± 11,4) при хора Екскрецията на биластин в урината е завършила след 48-72 часа при всички пациенти и тези фармакокинетични промени не се очаква да имат клинично значим ефект относно безопасността на билистин, тъй като плазмените нива на билистин при пациенти с бъбречно увреждане все още са в границите на е безопасен за билистин.
Чернодробно увреждане
Няма налични фармакокинетични данни при пациенти с чернодробно увреждане. Биластин не се метаболизира при хора. Тъй като резултатите от проучването за бъбречно увреждане показват, че елиминирането на бъбреците е основният път за елиминиране, се очаква жлъчната екскреция да бъде включена само незначително в елиминирането на билистин. Не се очаква промените в чернодробната функция да имат клинично значим ефект върху фармакокинетиката на биластин.
Фармакокинетичните данни при деца са получени от фаза II на фармакокинетично проучване, обхващащо 31 деца на възраст от 4 до 11 години с алергичен риноконюнктивит или хронична уртикария, прилагани билистин 10 mg веднъж дневно в таблетки, диспергиращи се в устата. Фармакокинетичният анализ на плазмените концентрации показва, че педиатрична доза биластин 10 mg веднъж дневно причинява системна експозиция, еквивалентна на тази, наблюдавана след 20 mg при възрастни и юноши, със средна AUC 1014 ng * hr/ml за деца на възраст 6-11 години. . Тези резултати бяха до голяма степен под прага на безопасност, установен на базата на доза от 80 mg веднъж дневно при възрастни според профила на безопасност на лекарството. Тези резултати потвърждават избора на билистин 10 mg перорално веднъж дневно като подходяща терапевтична доза за деца на възраст от 6 до 11 години с тегло най-малко 20 kg.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност и канцерогенен потенциал.
При проучвания за репродуктивна токсичност ефектът на билистин върху плода (загуби преди и след прилагането при плъхове и непълно осифициране на черепа, гръдната кост и крайниците при зайци) се наблюдава само при дози, токсични за майката. Нивото на експозиция на NOAEL надвишава (> 30 пъти) експозицията при хора при препоръчваната терапевтична доза.
В проучване на лактацията билистин е идентифициран в млякото на кърмещи плъхове след еднократна доза (20 mg/kg). Концентрациите на билистин в млякото са приблизително половината от плазмените концентрации при майката. Значението на тези резултати за хората е неизвестно.
В проучване на фертилитета при плъхове, биластинът, прилаган перорално в дози до 1000 mg/kg/ден, няма ефект върху женските и мъжките полови органи. Индексите за чифтосване, плодовитост и бременност не са засегнати.
Както се вижда в проучването за разпределение при плъхове с концентрация на лекарството, определена чрез авторадиография, билистин не се натрупва в ЦНС.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Кроскармелоза натрий
Вкус на червено грозде (основни съставки: гума арабика, етил бутират, триацетин, метилантранилат, етанол, d-лимонен, линалоол)