Идеята, че обикновените грузинци са готови да жертват всичко, което имат, само за да се присъедини една държава към Съюза или НАТО, е наивна. Те ще изберат вариант, при който ще бъдат по-богати.

клони

Авторът е външнополитически анализатор,
специализира в региона на Кавказ

Поради нарастващия социално-икономически натиск, сегашното грузинско правителство се опитва да приложи на практика политика, която би могла да се характеризира с оксиморона "На Запад, но добре с Русия!".

В опит да не разгневи Москва, Тбилиси отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия (с изключение на продуктите от Крим), не обмисля да се присъедини към американската коалиция срещу ИДИЛ и отхвърля идеята за подновяване на ембаргото срещу Иран. Междувременно тя активно участва в икономическото сътрудничество по оста Москва-Техеран. Съгласно него Грузия подписа важно стратегическо споразумение с Русия, Армения и Иран за общ пазар на електроенергия.

През януари тази година Тбилиси сключи и противоречиво споразумение с Газпром за промяна на плащането за трансфер на руски газ през територията на Грузия от стоково плащане в газ на парично плащане. Въпреки факта, че споразумението носи много повече ползи за Русия, грузинското правителство отказа да разкрие своите подробности въпреки протестите.

Предателство или необходимост?

Не може веднага да се повярва на слуховете за това как Кремъл е успял да установи марионетно правителство в Тбилиси. Тенденцията за задълбочаване на сътрудничеството с Русия трябва да се разбира в по-широкия контекст на усилията на грузинското правителство да диверсифицира икономическото сътрудничество, когато основната политика на Майкъл Саакашвили на запад не даде очакваните резултати. Грузия също се опитва да развие сътрудничество с Турция и Китай, но за разлика от Русия, растежът на търговията с Китай и Турция също води до нарастване на и без това големия търговски дефицит на Грузия. Диверсифицирайки сътрудничеството, правителството също се опитва да се справи с променящите се настроения в обществото.

Въпреки че подкрепата на Европейския съюз и НАТО остава висока сред грузинците (72 и 61 процента), около 31 процента от анкетираните смятат, че би било по-изгодно Грузия да се преориентира към Русия, според последното проучване на Националния демократичен институт. ще бъде по-изгодно да продължи евроатлантическата интеграция).

Според тези цифри може да изглежда, че подкрепата за Запада е стабилна в Грузия, но нарастването на подкрепата за идеята за преориентиране към Русия в грузинското общество може да се наблюдава с малки колебания от 2012 г. Ролята в тази тенденция е не само разочаровани от западните надежди., но и циничното хибридно действие на Русия с цел формиране на общественото мнение в страната. В това отношение е отделено много внимание на хибридното влияние на Русия върху Грузия в идеологическата сфера чрез медиите, неправителствените организации и православната църква, но ядрото на успеха на Русия се крие в социално-икономическата сфера.

Плодът на гнева

Ако искаме да разберем по-добре факторите, които най-много формират външнополитическата ориентация на грузинците, трябва да осъзнаем, че те не са толкова различни от нас. Идеята, че обикновените грузинци са готови да стигнат до краен предел и да жертват всичко, което имат, само за да се присъедини една държава към Съюза или НАТО, е наивна.

Както показват много статистически данни, 70% от грузинците, подкрепящи западната интеграция на страната, го правят, защото очакват съществено подобрение в тази ситуация, а не за придобивките на либералната демокрация като такава (подобно на привържениците на проруската посока на страната) . По този начин подкрепата за западната интеграция сред мнозинството от населението все още е значително мнозинство, но тя е изградена на нестабилни основи. Стратегите в Москва отдавна са разбрали това.

Русия има няколко козове в региона в сравнение с други велики сили, благодарение на по-доброто ноу-хау и по-силните културни, социални и икономически връзки, които са се развили през два века обща история. Например Москва може да отвори своя пазар на труда, който преди това целенасочено е затворил, което е изключително силно привличане за хората в страна, страдаща от безработица. През годината на теренните проучвания в Грузия се срещнах с редица млади проевропейски настроени хора, особено в селските райони, но те не биха се поколебали да подкрепят сближаването на страната с Русия, ако това им отвори възможността да работят в Руски градове.

Много по-фундаментални обаче са възможностите на Кремъл по отношение на грузинското земеделие, в което работят около половината от работещото население. През последните 25 години обаче той е бил засегнат от поредица бедствия. Приватизацията непосредствено след разпадането на СССР доведе до огромна фрагментация на земята. Повечето фермери имат само малки полета, които са достатъчни, за да осигурят храна за семейството. Селското стопанство беше допълнително засегнато от правителството на Майкъл Саакашвили, по време на което военните разходи бяха увеличени максимално в опит да подкрепят присъединяването към НАТО и да възпират Русия, а бюджетът на Министерството на земеделието беше сведен до едва 0,4% от БВП през 2010 г.

Последният и най-тежък удар върху грузинското земеделие обаче беше нанесена от самата Русия, когато тя затвори границите за малки производители от Грузия.

По време на моята работа в източна Джорджия близо до сепаратистката Южна Осетия местните жители с тъга си припомниха времето, когато руската граница беше отворена и те успяха да натоварят реколтата си и често да я продават изключително изгодно в руските градове. Затварянето на границата с Русия съсипа много местни семейства, тъй като Русия беше единственият естествен изход за техните селскостопански продукти поради географското си местоположение. Всички останали съседни държави, както и Съюзът, произвеждат същите култури като Грузия и много по-евтини благодарение на по-напредналото земеделие. В същото време те често започват да изтласкват грузинците от собствения им пазар.

Попаднах и на разярени фермери, които изсипваха реките си с ябълки в реката и бързаха да рязат овошки, когато разбраха, че нямат къде да продадат продукцията си и местното растение им предложи 40 цента за 25 килограма ябълки. Хора като гореспоменатите фермери в оставка започват да формират нарастващото ядро ​​на поддръжниците на Русия в Грузия.

По времето на моята работа в региона преди три години много местни фермери с нетърпение очакваха либерализацията на търговията между Грузия и Съюза. Споразумението, подписано през 2014 г., трябва да улесни грузинските фермери за износ на европейските пазари. Проблемът е, че много местни фермери често имат нереалистични очаквания от въздействието на договора върху живота им. Констатацията, че ще трябва да се съобразят с около 350 директиви, преди да започнат да изнасят за Съюза, наскоро предизвика вълна от разочарование и възмущение сред грузинските фермери.

Трябва също да се има предвид, че това ще бъде не само пазарът на Съюза, който ще бъде отворен за грузински производители, но и грузинският пазар, който ще бъде отворен за високопродуктивна конкуренция от Съюза. Очаква се договорът да помогне на Грузия в дългосрочен план, но в средносрочен план, въпреки усилията на Брюксел и Тбилиси, е малко вероятно да подобри положението на грузинските фермери, особено на изток, но може леко да го влоши.

Ако това наистина е така, Кремъл може изцяло да се включи в политиката за захарта, тъй като постепенно започва да премахва пречките пред социално-икономическото развитие на Грузия, които той целенасочено е създал. Като добавим към това пълноценната информационна и пропагандна кампания, съчетана с нежеланието на Запада да се ангажира по-активно в региона, все още продължаващият консенсус относно посоката на страната в грузинското общество може да бъде разрушен в краткосрочен план.

Урок по грузински за Словакия

Хибридната война на Кремъл срещу държави, намиращи се в неговото „близко чужбина“, има няколко фази. Индуцирането на конвенционална война, замразяването на местния сепаратизъм и щетите за икономиката, придружени от масирана информационна кампания, представляват само първата, по-видима фаза, чиято цел е да се спре посоката на интеграция на страната извън руската орбита. Такъв беше случаят в Грузия през 2008 г. и в днешна Украйна.

Както показват обаче съвременните събития в Грузия, има втора фаза от хибридната война, в която Кремъл се фокусира върху манипулирането на влошеното социално-икономическо положение на държавата-мишена с намерение да формира външнополитическата ориентация на населението си. На този етап Русия се движи много бавно и незабележимо, но с брутална ефективност.
Времето играе в картите на Москва, а не на Запад.