Работодателят има на разположение седмичното работно време, определено от Кодекса на труда, който при необходимост го планира за отделни седмици и месеци, така че в договорения референтен период да се спазва средно обхватът на установеното седмично работно време.
Броят на работните дни, които работникът или служителят е длъжен да работи през съответната седмица, месец и накрая през съответната календарна година, зависи от това как работодателят планира работно време.
Началото и края на работното време и графикът на работните промени се определят от работодателя в съгласие с представителите на работниците и се уведомяват писмено на мястото на работодателя, достъпно за служителя (раздел 90 (4) - Кодекс на труда) . Работодателят е длъжен да уведоми служителя за графика на работното време поне една седмица предварително и с валидност най-малко една седмица (раздел 90, параграф 9 - Кодекс на труда). Работодателят може, в съгласие с представителите на работниците и служителите, да определи времето, необходимо за лично почистване след края на работата, което се включва в работното време на служителя (раздел 90 (10) - Кодекс на труда).
Работодателят не може да планира работно време, така че служителят да работи нощни смени в продължение на две последователни седмици, освен ако естеството на работата или условията на работа не позволяват работното време да бъде планирано по различен начин (раздел 90 (8) - Кодекс на труда).
Ако операцията на работодателя го позволява, работодателят е длъжен да позволи на работника по негово искане по здравословни причини или по други сериозни причини от негова страна да коригира посоченото седмично работно време или да се съгласи с него в трудовия договор при същите условия ( § 90, ал. Кодекс на труда).
Равномерно разпределение на работното време
Говорим за равномерно разпределение на работното време, ако разликата в работното време между отделните седмици е по-малка от 3 часа, а работното време в отделни дни не надвишава 9 часа.
Средното седмично работно време за определен период - обикновено 4 седмици - не може да надвишава установеното седмично работно време.
При равномерно разпределение на работното време, седмичното работно време се разделя на пет работни дни в седмицата (§ 86 - Кодекс на труда).
Неравномерно разпределение на работното време
Ако естеството на работата или условията на работа не позволяват работното време да се разпределя равномерно през отделните седмици, работодателят може, в съгласие с представителите на служителите или в съгласие със служителя, да разпредели работното време неравномерно върху седмиците.
Средното седмично работно време не може да надвишава установеното седмично работно време за период, не по-дълъг от четири месеца. В случай на дейности, при които има различна нужда от работа през годината (сезонна работа - в земеделието, в строителството, където работата зависи от метеорологичните условия), е възможно да се договори с представители на служителите или със служител (ако няма представители на служителите в организацията) разпределението на работното време неравномерно дори за период по-дълъг от 4 месеца, до максимум 12 месеца, докато средното седмично работно време в този период не може да надвишава установеното седмично работно време.
Говорим за неравномерно разпределено работно време, ако разликата в работното време между отделните седмици е повече от 3 часа, а работното време в отделни дни надвишава 9 часа. Работното време за 24 часа не може да надвишава 12 часа (§ 87 - Кодекс на труда).
На кого работодателят може да разпределя неравномерно работното време само в съгласие с него:
- служители с увреждания
- бременна жена
- жена или мъж, които постоянно се грижат за дете под 3-годишна възраст
- самотен служител, който се грижи постоянно за дете под 15-годишна възраст