§ 86 Кодекс на труда
(1) Работодателят взема решение за равномерно разпределение на работното време след консултация с представителите на работниците и служителите.
(2) При равномерно разпределение на работното време за отделни седмици разликата в продължителността на работното време, която може да се припише на отделни седмици, не трябва да надвишава три часа, а работното време в отделни дни не трябва да надвишава девет часа. Средното седмично работно време не може да надвишава лимита за установеното седмично работно време през определен период, обикновено четири седмици.
(3) При равномерно разпределение на работното време работодателят планира седмичното работно време по принцип на пет работни дни в седмицата.
Равномерното разпределение на работното време означава разпределение на работното време от работодателя до пет дни в седмицата, при което продължителността на работното време в отделните седмици е горе-долу еднаква и работното време не надвишава 9 часа на ден. Ако времето се разпределя равномерно, това означава, че за период от четири седмици на компенсация средното седмично време, отработено през този период, не може да надвишава установеното седмично работно време (т.е. седмичното работно време, определено от работодателя за служителите на работното място в рамките на законоустановеното седмично работно време).
Например: Ако установеното седмично работно време, определено от работодателя, е 40 часа седмично, т.е. 8 часа на ден (без почивка за почивка и храна и без извънреден труд), през четири седмици служителят може да работи в рамките на редовното работно време, с равномерен график, 160 часа. Параграф 2 от § 86 от Кодекса на труда припомня, че работното време в отделни дни не може да надвишава 9 часа, а между отделните седмици в рамките на един месец разликата не може да надвишава три часа. Ако служителят работи 41 часа през първата седмица, т.е. работил един час над установеното седмично работно време, през следващите три седмици ще работи с един час по-малко, така че средното седмично работно време да му е равно (напр. той може да работи само 39 часа в определена седмица).
Съществува и друга възможност, а именно разпределението на работното време под формата на гъвкаво работно време, т.е.: Работодателят определя основното работно време, през което служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя. Служителят сам определя началото и евентуално и края на работната смяна, но трябва да спазва установеното седмично време. Ако работодателят определи четириседмично гъвкаво работно време, служителят може дори да не спазва конкретното седмично работно време, но трябва да отговаря на капацитета на установеното седмично работно време в рамките на четириседмичен период. Тази възможност е разрешена и в случай на равномерно разпределено работно време.
Източник: BARANCOVÁ, H.: Трудов кодекс. Коментирайте с примери. 5-то издание. Братислава: SPRINT, 2007.
Източник: Кодекс на труда с коментари и съдебна практика. Братислава: НОВА РАБОТА, 2008
Източник: BRUNOVSKÝ, Š., DOHÁŇOŠOVÁ, O., JÁNOŠÍKOVÁ, L. et al.: Abeceda mzdovej účtovníčky 2008. 2-ро издание. Olomouc: ANAG, 2008
Източник: RYBÁROVÁ, M., VOJNÁROVÁ, A., MAČUHA, M.: Изменен трудов кодекс. Коментирайте с примери. Братислава: EPOS, 2007