В момента тялото ни е изложено на увеличени количества свободни радикали и други токсични вещества от замърсената околна среда. В допълнение, човешкото тяло също генерира свободни радикали в своята метаболитна активност като странични продукти от биохимичните процеси. Свободните радикали могат да се натрупват значително в тялото с течение на времето, причинявайки сериозни здравословни проблеми. За щастие имаме няколко начина да ни помогнем ефективно. Или ще разчитаме на мен с качествени антиоксиданти от външната среда, или ще подкрепяме собствената си антиоксидантна способност.

насърчаване

И тази статия е за това как да подкрепим собствената си антиоксидантна способност в борбата срещу свободните радикали. Така че нека разгледаме отблизо.

Ендогенен антиоксидант - глутатион

Антиоксидантите са вещества, които намаляват оксидативния стрес чрез борба със свободните радикали в организма. Собственото ни тяло е в състояние да произвежда свои собствени ендогенни антиоксиданти и по този начин ефективно да предотвратява действието на свободните радикали. Един от най-важните и ефективни антиоксиданти в организма е глутатионът.
Това е молекула, която постоянно се произвежда от нашето тяло и се състои от три аминокиселини - цистеин, глицин и глутамин. Предимството на глутатиона е, че съдържа сяра. Той улавя всички вредни вещества в тялото, като свободни радикали, токсини, живак или други тежки метали, след което ги извлича
извън тялото. В допълнение, глутатионът е в състояние да рециклира други антиоксиданти като витамини С и Е.

Глутатионът се образува най-вече в черния дроб и затова е много важно да поддържате черния дроб в добро състояние. Нивата на глутатион обаче могат да бъдат намалени и по други причини, например поради хронични заболявания, постоянен стрес или лоша диета. Освен това изследователите са забелязали, че глутатионът намалява с възрастта.

В допълнение към самия глутатион, ензимите са много необходими в процеса на отстраняване на свободните радикали и токсини, които в присъствието на глутатион участват в неутрализирането на свободните радикали и изчистването на токсичните вещества. Най-важните ензими включват:

    Глутатион пероксидаза - е един от най-разпространените ензими на селенопероксидази и се намира в почти всички тъкани в тялото. Основната му задача е да катализира превръщането на водородния пероксид във вода, както и редукцията на хидропероксиди на мастни киселини и пероксинитрит с глутатион и по този начин спомага за поддържането на редокс баланса.

Глутатион S-трансфераза М1 - е най-биологично активният ензим от GST семейството ензими, участва във фаза II детоксикация в черния дроб. Той е отговорен за премахването на ксенобиотици, канцерогени и продукти от оксидативен стрес.

  • Глутатион S-трансфераза P1 - е най-често срещаният подтип на GST ензимите в белия дроб и основното му значение е метаболизмът на канцерогенните съединения.
  • Глутатион S-трансфераза Т1 - принадлежи към ензимите, които са способни да катализират конюгацията на редуциран глутатион към различни електрофилни и хидрофобни съединения, като по този начин подпомагат екскрецията му от тялото.
  • В случай на нарушения на функцията на тези ензими, детоксикацията и антиоксидантната способност на организма са значително нарушени. Въпреки че глутатионът ще присъства в организма в достатъчна форма, с намалена ензимна функция, неговият потенциал не може да бъде използван. Понастоящем вече е възможно да се разгледа по-отблизо генетичната ефективност на отделните ензими. Подробният анализ на гените чрез генетично тестване разкрива разлики в генетичния код на тези ензими и по този начин променя функцията на ензимите. В някои случаи функционалността на ензима може да бъде променена с до една трета. Проблемът възниква, когато генетично обусловената намалена функция на няколко ензима наведнъж. По този начин при тези индивиди рискът от онкологични заболявания и заболявания, свързани с увредена ДНК, се увеличава значително. Ние също така предлагаме генетични тестове в нашия институт, всички горепосочени ензими се анализират в генетичен ДНК ДНК тест.

    Ако генетичните тестове потвърдят промяна в генетичния код на детоксикацията и антиоксидантните ензими, е необходимо да се съсредоточи върху диетични мерки, които заместват намалената активност на ензимите или поддържат други естествени регенеративни механизми.

    Как да поддържаме антиоксидантната и детоксикираща способност на организма

    Необходимо е да разгледаме този въпрос от две гледни точки:

    Ензимите, влизащи в биохимични процеси с глутатион, нямат намалена активност

    в този случай можем да се съсредоточим върху поддържането на нивата на глутатион в организма, като доставяме глутатион външно под формата на хранителни добавки, или като подпомагаме производството на собствен ендогенен глутатион. Всеки от методите има определени предимства и недостатъци.

    1. Повишаване на нивата на глутатион с хранителни добавки

    Логично се оказва, че ако доставяме глутатион директно в тялото, антиоксидантната и детоксикационната способност на организма трябва да се увеличи. Проблемът обаче е как да вкараме глутатион в тялото, така че той да достигне мястото на действие и така той да не се разгражда, докато преминава през храносмилателната система. Резултатите от клинични проучвания показват, че формата, в която се прилага глутатион, е много важен фактор за усвояването и наличието на глутатион в организма. Настоящите проучвания показват, че наличността на липозомен и сублингвален глутатион е по-ефективна от конвенционалните таблетки (1, 2). Приготвянето на по-ефективни форми на добавки обаче се отразява в цената на продуктите и в случай на по-дългосрочно добавяне може да бъде важен финансов елемент.

    2. Подкрепа на собствен ендогенен глутатион

    Един от най-ефективните начини за повишаване на антиоксидантната и детоксикационна активност в организма е повишаването на естественото ниво на глутатион или чрез диета, богата на прекурсори на глутатион, или чрез мерки, които увеличават наличността на глутатион.

    Препоръчително е да се консумират:

    • Богати на сяра храни - Сярата е важен минерал, който се среща естествено в някои растителни и протеинови храни. Сярата се съдържа в две аминокиселини в храната: метионин и цистеин. Говеждото, рибата и птиците са добри източници. Съществуват обаче и вегетариански източници на сяра, като зелеви зеленчуци - броколи, брюкселско зеле, карфиол, зеле, райска ябълка и горчица. Няколко проучвания върху хора и животни потвърдиха, че консумацията на богати на сяра зеленчуци може да намали оксидативния стрес чрез повишаване на нивата на глутатион. Оказва се също така, че зеленчуците с форма на лук (лук, чесън, шалот) също повишават нивата на глутатион - вероятно поради съдържащите сяра съединения.