гломерулонефрит [гр. + лат.] - бъбречно заболяване, характеризиращо се с възпалителни изменения, особено върху гломерулите, при развитието на които значителна роля първоначално играят имунни, а по-късно неимунни фактори, определящи развитието на болестта. Гломерулонефритът се разделя на първичен, които са резултат от действието на различни имунологични и инфекциозни фактори, и втори, при които гломерулното засягане е само една от проявите на системно, съдово, метаболитно или генетично заболяване.

белиана

Остър гломерулонефрит са двустранни, внезапни възпаления на бъбреците, при които са засегнати всички гломерули. Те се срещат главно при деца и юноши. Те се появяват след бактериална, вирусна, паразитна или гъбична инфекция (постинфекциозен гломерулонефрит, най-честият е след стрептококов гломерулонефрит) и продължават от няколко дни до седмици. Първите симптоми се появяват 6 - 21 дни след възпалено гърло, респ. 18-21 дни след инфекция на кожата. Понякога те се предшестват от анорексия, главоболие и коремна болка, както и неясна болка в лумбалната област. Първите симптоми включват намалено уриниране, повишено съдържание на протеини и червени кръвни клетки в урината (урината е червеникавокафява на цвят), подуване, особено в областта на миглите, глезените и предните крака, често повишено кръвно налягане, понякога нефротичен синдром. Лечение: основата е почивка; в случай на подуване и високо кръвно налягане несолена диета, ограничаване приема на течности, прием на лекарства за понижаване на кръвното налягане.

Бързо прогресиращ гломерулонефрит (субакутен гломерулонефрит) е бързо движещ се гломерулонефрит, който може да доведе до бъбречна недостатъчност. Обикновено е резултат от образуването на антитела срещу базалната мембрана на гломерула, по-рядко при високи концентрации на имунокомплекси. Лечение: приложение на метилпреднизолон, след това преднизон и цитотоксични имуносупресори, респ. плазмафереза ​​(частичен плазмен обмен). Специална форма на бързо прогресиращ гломерулонефрит е синдромът на Goodpastur.

Хроничен гломерулонефрит те се характеризират с прогресивна склероза, образуване на белези до изчезване на гломерулите и свиване на бъбреците, последвано от дегенерация на тубули и бъбречна съдова склероза. Те са бавни (понякога продължават месеци до години) и са най-честата причина за хронична бъбречна недостатъчност. Най-често това е имунокомплексно заболяване, където антигенният компонент на имунокомплексите са освен антигените на микроорганизмите и други екзогенни (ваксина, пчелна или змийска отрова) и ендогенни антигени (тубуларни клетки или тумори). Болестта започва бавно и често се открива произволно чрез тестове за урина или кръвно налягане. Обикновено преминава от латентния стадий през хроничен нефрит (повишена еритроцитурия, по-малко протеинурия, високо кръвно налягане), респ. нефротичен синдром (голяма протеинурия, оток, незначителна еритроцитурия, високо кръвно налягане) до хронична бъбречна недостатъчност. За поставяне на окончателна диагноза, избор на подходящо лечение и определяне на прогнозата се изисква бъбречна биопсия. Лечението се ръководи от специалист - нефролог. Пациентът трябва да бъде пощаден и работата му да бъде съобразена със степента на бъбречно увреждане. Важно е да се унищожат стрептококови огнища с пеницилин.

гломерулонефрит [гр. + лат.] - бъбречно заболяване, характеризиращо се с възпалителни изменения, особено върху гломерулите, при развитието на които значителна роля първоначално има имунен, а по-късно неимунни фактори, определящи развитието на болестта. Гломерулонефритът се разделя на първичен, които са резултат от действието на различни имунологични и инфекциозни фактори, и втори, при които гломерулното засягане е само една от проявите на системно, съдово, метаболитно или генетично заболяване.

Остър гломерулонефрит са двустранни, внезапни възпаления на бъбреците, при които са засегнати всички гломерули. Те се срещат главно при деца и юноши. Те се появяват след бактериална, вирусна, паразитна или гъбична инфекция (постинфекциозен гломерулонефрит, най-честият е след стрептококов гломерулонефрит) и продължават от няколко дни до седмици. Първите симптоми се появяват 6 - 21 дни след възпалено гърло, респ. 18-21 дни след инфекция на кожата. Понякога те се предшестват от анорексия, главоболие и коремна болка, както и неясна болка в лумбалната област. Първите симптоми включват намалено уриниране, повишено съдържание на протеини и червени кръвни клетки в урината (урината е червеникавокафява на цвят), подуване, особено в областта на миглите, глезените и предните крака, често повишено кръвно налягане, понякога нефротичен синдром. Лечение: основата е почивка; в случай на подуване и високо кръвно налягане несолена диета, ограничаване приема на течности, прием на лекарства за понижаване на кръвното налягане.

Бързо прогресиращ гломерулонефрит (субакутен гломерулонефрит) е бързо движещ се гломерулонефрит, който може да доведе до бъбречна недостатъчност. Обикновено е резултат от образуването на антитела срещу базалната мембрана на гломерула, по-рядко при високи концентрации на имунокомплекси. Лечение: приложение на метилпреднизолон, след това преднизон и цитотоксични имуносупресори, респ. плазмафереза ​​(частичен плазмен обмен). Специална форма на бързо прогресиращ гломерулонефрит е синдромът на Goodpastur.

Хроничен гломерулонефрит те се характеризират с прогресивна склероза, образуване на белези до изчезване на гломерулите и свиване на бъбреците, последвано от дегенерация на тубули и бъбречна съдова склероза. Те са бавни (понякога продължават месеци до години) и са най-честата причина за хронична бъбречна недостатъчност. Най-често това е имунокомплексно заболяване, при което антигенният компонент на имунокомплексите са, освен антигените на микроорганизмите, и други екзогенни (ваксина, пчелна или змийска отрова) и ендогенни антигени (тубуларни клетки или тумори). Болестта започва бавно и често се открива произволно чрез тестове за урина или кръвно налягане. Обикновено преминава от латентния стадий през хроничен нефрит (повишена еритроцитурия, по-малко протеинурия, високо кръвно налягане), респ. нефротичен синдром (голяма протеинурия, оток, незначителна еритроцитурия, високо кръвно налягане) до хронична бъбречна недостатъчност. За поставяне на окончателна диагноза, избор на подходящо лечение и определяне на прогнозата се изисква бъбречна биопсия. Лечението се ръководи от специалист - нефролог. Пациентът трябва да бъде пощаден и работата му да бъде съобразена със степента на бъбречно увреждане. Важно е да се унищожат стрептококови огнища с пеницилин.