26-03-2018 (актуализиран: 09-04-2018)

генерал

Генерал-лейтенант Павел МАЦКО, заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Словашката република. [TASR/Павол Захар]

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp

Генерал-лейтенант Павел МАЦКО смята влизането в Северноатлантическия алианс и Европейския съюз за най-големия исторически крайъгълен камък през четвъртвека на независимата словашка армия. Според него словашката отбрана вече е ясно закрепена в тези структури и не търси алтернатива.

По-рано генерал Мачко е служил в структурите на НАТО в Хайделберг и Кабул. Като командир на Центъра за обучение на съюзническите сили на НАТО в Бидгошч, Полша, от 2011 до 2013 г. той е най-високопоставеният словак в структурите на Алианса. От 2014 г. е заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Словашката република.

Кои от етапите в историята на независимата словашка отбрана и въоръжените сили от последната четвърт на века са били най-важните от ваша гледна точка?

Първият важен момент беше, че въоръжените сили не се появиха от праха, а продължиха гладко в международната дейност на бившата чешко-словашка армия. Словашката армия много бързо доказа, че е способна да действа и може да действа успешно в международната среда. Малко след създаването на Словашката република, основен словашки контингент беше разположен на Балканите като част от операция UNPROFOR.

Нашият принос беше значителен. Ние бяхме държава, която наскоро се оттегли от Варшавския договор, но също така разгледахме въпроса в кои структури за сигурност ще бъде закрепена и ще участва активно в международни военни мисии.

Вторият етап е подписването на Партньорство за мир. Бяхме една от първите страни, подписали договора, и започнахме да участваме в някои органи на Северноатлантическия алианс. Като млад офицер аз отидох в работната група за придобивания за директори на националните въоръжения, което беше нещо невиждано. Имахме свои хора в централата на НАТО и успяхме да участваме в неговите дейности и да видим как работи Алиансът.

Обща европейска защита: Старо вино в нови бутилки?

Засиленото сътрудничество в областта на отбраната в рамките на Европейския съюз чрез PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество) стартира с много шум в края на 2017 г. Но само времето ще покаже дали с него може да се постигне нещо важно, пише NICK WITNEY.

Основен крайъгълен камък беше подписването на плана за действие за членство в НАТО и предприсъединителните усилия, които завършиха с усилията за коренна трансформация на въоръжените сили. В началото на хилядолетието беше приет Дългосрочният план за развитие на въоръжените сили - Модел 2010. В същото време вече бяхме одобрили основните стратегически документи, документи за сигурност и отбрана. Формално този период завърши с покана за НАТО на срещата на върха в Прага. Най-големият исторически етап е най-накрая присъединяването към НАТО и ЕС.

Как и двете присъединявания се проявиха в защитата на държавата?

Те се проявиха във всички области на дейността на министерството. Станахме част от елитен клуб, но и от ефективни структури. Започнахме да свързваме нашите отбранителни системи със съюзниците.

Имах късмета дори да съм първият войник, който е пълноправен член на интегрираната командна структура на НАТО. Заемах висока позиция в централата и управлявах членове от 21 страни членки. Дотогава бяхме само в партньорски клетки, така че беше нещо съвсем ново.

Пристигането на нашите войски беше впечатляващо, тъй като през годината избрахме добри хора и заехме повече от сто запазени позиции в структурите на НАТО. Получихме стабилна почва под краката си и постепенно станахме пълноправен член, дори по отношение на приемането от партньорите.

Днес много от тях често се характеризират с настроенията зад изгубената слава на обединената армия, но също така и с факта, че ситуацията в армията и в цялостната отбрана на страната е много по-лоша, отколкото преди 25 години. Възприемате подобни аргументи?

Разбира се, това е по-сложно. Ако говорим за състоянието на отбраната, трябва да говорим и за контекста и времето, в което го оценяваме. 90-те години бяха ера на освобождение: Студената война приключи, паднаха много недемократични режими. Въпреки че местните конфликти, например на Балканите, все още продължават, нямаше голям конфликт, въоръжените сили бяха драматично намалени в световен мащаб.

Днес може да има фалшиво впечатление, че сме много по-зле, особено по отношение на количеството например. Трябва обаче да се има предвид, че по време на присъединяването ни Алиансът не се подготвяше за мащабен конвенционален конфликт, нито за собствена интензивна отбрана, въпреки че това беше и все още е основната му задача. Акцентът беше върху експедиционни операции и управление на кризи. На това се основаваха и нашите стратегически документи, където основната цел беше да участваме солидарно в дейностите на Алианса.

Междувременно се справихме със значително намаляване на инфраструктурата, броя на единиците, количеството оборудване и общото намаляване на броя на арсеналите. Искахме малки, модернизирани и добре обучени сили, способни да разполагат навсякъде по света. И това изискваше големи ресурси едновременно за двата процеса, но постепенно получавахме все по-малко и по-малко.

Но къде е отразена модернизацията? Това не се случи в технологиите и оборудването.

Най-големият успех беше трансформацията на въоръжените сили по отношение на личния състав и нейната професионализация. Въпреки намаляващите ресурси, обучението и подготовката се промениха. Начинът на мислене и опитът на сегашните офицери са несравними в същите редици с чехословашката армия.

Това, което загубихме, е количеството и наличността на адекватно въоръжение и технологии. Не успяхме да ги модернизираме, основните оръжейни системи постепенно ни напускаха. Нямаше стимули нито от страна на обществото, нито от общата ситуация на сигурност. Модернизирахме само определени части, което предизвика скептицизъм и сред нашите войници.

И все пак мисля, че продължихме напред. Имаме модерна структура и съвременни хора с невероятни преживявания, но също така трябва да излезем отвъд технологичния праг.

Нещо повече, след 2014 г. тенденцията на цялата среда за сигурност и използването на груба сила се промени и не може да се изключи голям въоръжен конфликт. Затова трябва да се върнем във фокуса си обратно към отбраната на Словашката република като основна мисия на въоръжените сили и да коригираме съответно структурите и способностите.

# SBF2016 панел - ние знаем къде сме и къде отиваме. "най-накрая изграждаме" гена. Macko pic.twitter.com/Dy8K0aW4HQ

- Радован Яворчик (@RadovanJavorcik) 3 октомври 2016 г.

Миналата година обаче беше сравнително новаторска за модернизацията на словашката отбрана в няколко отношения.

През 2016 г. и миналата година подготвихме нова стратегия за сигурност, отбранителна стратегия, военна стратегия, но и дългосрочен план за развитие на въоръжените сили до 2030 г. Направихме това в контекста на усилията и на Алианс и Европейски съюз. Взели сме предвид членовете си в предишни документи, но това не се усеща.

Министрите на отбраната одобриха първите задължителни регламенти и проекти за PESCO

Както се очаква, те одобриха 17 военни проекта и одобриха първите два правно обвързващи документа за 25-те страни, участващи в отбранителното ядро.

След срещата на върха във Варшава недвусмислено заявихме, че отбраната и сигурността на Словакия също трябва да бъдат наш бизнес. Не можем просто да бъдем потребител, да допринасяме за външни операции и да разчитаме на солидарността като гаранция за нашата сигурност. Днес обаче нашата отбрана наистина е закрепена в системата за колективна отбрана и вече не търсим алтернатива на тези структури.

Това съответства на фундаментален пробив в подхода към модернизацията, когато след четвърт век най-накрая наближаваме модернизацията на ядрото на въоръжените сили, тяхната основна бойна сила и необходимото въоръжение. За първи път имаме не само амбициозен, но и дългосрочен план за развитие на отбраната и въоръжението на въоръжените сили.

Миналата година бяха отворени нови врати в сферата на отбраната за по-голямо сътрудничество в рамките на европейските възможности. Образуването на Постоянното структурирано сътрудничество в европейската отбрана (PESCO) обаче заплашва сътрудничеството и по-нататъшното развитие на НАТО?

Трябва да се осъзнаят две неща: кои са истинските отбранителни способности и какви са институциите. Както ЕС, така и НАТО могат да се разглеждат по два начина. НАТО като конгломерат от държави, които обединиха своите способности за колективна отбрана; и Съюз с по-голям акцент върху политиката и икономиката, където отбраната все още не е основен аспект.

Дублирането може да се появи по-често в институциите. На лаик може да изглежда, че много неща се дублират. Но по отношение на отбранителните способности, като държава, ние имаме само една въоръжена сила, която трябва да може да действа у нас и в чужбина при управление на кризи. Нямаме възможност да имаме две въоръжени сили - една за ЕС и друга за НАТО.

Амбициозният и приобщаващ PESCO да бъде шанс за отбранителната индустрия (ВИДЕО)

Постоянното структурирано сътрудничество на Европейския съюз в областта на отбраната (PESCO) е млад проект, но като амбициозна дейност, идваща в точното време и на точното място, участниците в панела на Европейското сътрудничество в областта на отбраната: Текущи настройки и бъдещи възможности са договорени.

Ако придобием нова способност, разполагаме с нея за всички задачи, които изпълняваме. PESCO се занимава основно с дефицит и нови възможности. Следователно не виждам основно противоречие в това. Предвид настоящото състояние на политическа интеграция на Европейския съюз, все още не се нуждаем от наднационална европейска армия, а от силни национални сили, способни да работят заедно, както в рамките на НАТО, така и в Съюза. На кого изобщо ще бъде обект и как ще бъде финансиран? Европейската интеграция не е толкова далеч.

По същия начин преди няколко години се заговори за обща външна политика на Европейския съюз, която беше изградена встрани. Днес ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини може да бъде видяна активна ежедневно, като нейната роля и сила нарастват.

Всичко е в процес на разработка, но засега не мога да си представя, че ще има единна европейска армия. Може да има някаква по-висша форма на сътрудничество и интеграция или мултинационално образувание. Но винаги става въпрос само за приноса на държавите-членки.

Нашата философия е, че сътрудниците трябва да допринесат реално за добрата европейска отбрана. НАТО също е само институция и няма въоръжени сили. Неговите звена идват от отделни държави. Това може би е начинът и за ЕС. Но не изключвам някой ден да е различно.

Словашкият отбранителен проект за PESCO свързва войници, научноизследователска и развойна дейност, казва един от авторите му

Въпреки че до момента само Италия се е присъединила официално към словашкия проект за Евроартилерия, според един от неговите автори, полковник ВЛАДИМИР КАВИЧКИ, други 13 държави проявяват интерес към него. Мащабни проекти трябва да бъдат финансирани от Европейския съюз чрез постоянно структурирано сътрудничество (PESCO).

Миналата година Словашката република ясно заяви, че иска да принадлежи към отбранителното ядро ​​на Съюза. Словакия също подготвя собствен проект и иска да участва в няколко от тях в PESCO. Защо толкова бързо развитие и може би неочаквано висок и активен интерес?

Средата на сигурност се променя и дори в рамките на НАТО делът на Европа в колективната сигурност е, според мен, неадекватен. Ние наистина не искаме и не можем просто да бъдем официален участник в „пътуване“. Ако трябва да участваме в каквото и да е, то трябва да бъде смислено и ориентирано към резултатите, което също е полезно за нас. Искаме да постигнем способности, които се отплащат не само в рамките на Алианса или Европейския съюз, но особено за нас.

Но това е въпрос на следващите седмици, месеци и може би години. PESCO не е за закупуване, а за дългосрочно развитие на способности, които Съюзът в момента няма и може да отнеме години, за да придобие. Ние обаче вярваме, че това е начинът да стигнат до тях дори за по-малките държави, които дори не биха могли да си позволят да придобият някои възможности сами.

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp