СЛОВАКИЯ - Еврейският Великден - празникът на Пеша - отбелязва освобождението на израилтяните от робството в Египет. Първият ден от празника тази година се пада в четвъртък, 9 април, но честването ще започне както всички еврейски празници предната вечер, т.е. днес.
Началото на Песах е този път в християнската Велика или Страстната седмица. Той започна на 20 април 2008 г., около четири седмици по-късно от християнския Великден, а първият ден на Песах следващата година ще бъде 30 март, а християнският Великден на 4 април.
Последният удар, който фараонът реши да освободи евреите, беше убийството на всички първородни египтяни. За да може ангелът на смъртта, преминал през цялата страна през нощта, да разпознае къщите на евреите; Ангелът на смъртта обикаляше така маркираните къщи, без да убие някого. Според традицията името Песах произлиза от това, тъй като тази дума означава заобикаляне или заобикаляне.
По време на Пеша еврейски семейства или приятели се срещат на празнична трапеза, която обикновено включва храна, напомняща на робството в Египет. Това са традиционни безквасни хлябове - боздугани, които символизират факта, че евреите заминаха внезапно за египетско робство и нямаха време да приготвят закваската за хляба.
Горещите билки напомнят на страдание в Египет, чаша солена вода е символ на сълзи, на масата има и яйце като символ на крехкостта на живота, но и на плодородието. По време на този празник се яде печено месо, особено агнешко, в нашите условия често е пилешко. Виното се пие в знак на радостта от освобождението.
Еврейският календар е лунен, управляван от фазите на Луната. Следователно не само Пеша, но и други еврейски празници всяка година падат на различна дата от текущия календар.
Музей на еврейската култура Братислава
Имение Зсиграй, улица Жидовска 17
Тел .: +421 2 59 34 91 42, +421 2 54 41 85 07
Факс: +421 2 59 34 91 45
Имейл: [email protected], [email protected]
Паметник на Чатам Софер
Насипно рамо. ген. Л. Свобода (Дунав насип, до тунела), Братислава
Факс: +421 2 5441 8041
e-mail: [email protected]
Източник/автор: jewishheritage, tasr, drom