жестоки

Снимка: Facebook.com (Фитнес за тъмни коне)

„Всичко за науката“. Поне това е резюме на девиза на абсурдните експерименти, проведени по време на Втората световна война в Лабораторията по физиологична хигиена в университета в Минесота, водена от д-р. Анчела Кейса. Пацифистите, които не искаха да се бият под знамето на американските военни, решиха да служат на родината си по наистина необичаен начин. Те влязоха в поредица от луди експерименти, целящи да създадат силен американски войник. Затова около 36 доброволци решиха да участват в експеримент за глад. Изследователите искаха да разберат как дългосрочното гладуване засяга нашето тяло.

Ако бяхте здрав човек, който отказваше да участва активно в бойните действия в армията, всички ви сочеха пръст. Как така не служиш на родината, която има толкова голяма нужда от теб? Следователно, ако не сте искали да се откроите, трябва да участвате в различни доброволчески дейности и не винаги е било победа. Бихте могли да се грижите за психично болните, да помагате на вдовици или да гасите пожари или да станете плъх за наистина страстни учени. И така лесно можете да попаднете в ръцете на д-р Кийс.

Границите на човека

на експеримента за глад в Минесота https://t.co/ClSKiSBBKb

- Jaydot "Pro Homo" Sloane (@JaydotSloane) 20 юли 2017 г.

Правителството получи разрешение от д-р Кийс да проведе едногодишен експеримент с глад, който реши да финансира. Освен това обаче този учен е правил и други експерименти. Неговите „експериментални морски свинчета“, както той нарича участниците в експеримента, са били изложени на глад, недостиг на витамини и топлинен стрес. Някои имаха задачата да останат в леглото цял месец, други бяха изложени на дългосрочен студ, топлина или влага. Лекарят предполагал, че така ще излекуват духа си и ако експериментът успее, може да се създаде прототип на силен американски войник. От 36 участници обаче 32 мъже завършиха експеримента. Те изключиха двама за измама, докато двама се отказаха. Те твърдяха, че умственото натоварване е много по-взискателно от физическото.

Как гладът засяга човешкото тяло?

В експеримента си Кийс се опитал да разбере как гладът засяга сърцето, костите или нервната система. Към края на Втората световна война гладът в разкъсаните от войната страни беше горещ въпрос и той се чудеше как човешкото тяло може да се справи с него. След това храната трябва да се дава постепенно? Или човек може да е луд? Всичко това трябваше да бъде установено в експеримент, който беше разделен на няколко фази, като участниците бяха физически годни млади мъже със среден ръст.

19 ноември 1944 г., денят, в който всичко започна

На този ден 36 мъже се събраха на футболния стадион и преминаха няколко медицински прегледи. През първите 12 седмици от експеримента, т.нар контролна фаза, през която те трябваше да изминават приблизително 35 километра на седмица. Те бяха настанени в казарми без прозорци, но те можеха да участват в образование или други дейности. Втората фаза, фазата на глад, продължи 24 седмици и беше наистина трудно. Калориите от диетата бяха намалени наполовина и мъжете не само започнаха бързо да отслабват, телесната им температура спадаше, постоянно им беше студено, но и те губеха интерес към жените и единственото нещо, за което можеха да говорят, беше храната. Момчетата също загубиха интерес към света около тях. Храната наистина се превърна в единствения смисъл на живота. Един от мъжете отряза един пръст на този етап, мислейки, че ще го пуснат у дома. Не искаше накрая да тича наоколо, но дори ампутацията на пръста не му попречи на експеримента.

BBC News - Експериментът с глад в Минесота https://t.co/DDnjtRiBeU

- Детска комисия (@JennyPhaure) 4 август 2016 г.

След (не) последните 24 седмици започна последната фаза на експеримента, чиято цел беше да нахрани мъжете и да ги върне към нормалния живот. Те разделиха мъжете на четири групи, като увеличиха броя на калориите си с 400, 600, 800 или 1200 калории на ден. Тази фаза продължи осем седмици, но учените бяха най-изненадани от факта, че добавянето с протеини, минерали или витамини имаше само минимален ефект върху подобряването на гладуващото състояние. Новост беше също така, че дори участниците, които бяха в най-лошо състояние, успяха да приемат храна през устата и не се нуждаеха от сонда за хранене. Д-р Кийс публикува резултатите от експеримента в книгата „Големият експеримент с глад“, която привлече много учени.

Съмнително е обаче дали този експеримент наистина е бил необходим в момент, когато десетки хора умират от глад всеки ден. Участниците обаче участваха доброволно в експеримента, което само няколко от нас биха могли да направят.