cps mdd 56 (4x14) x40 mg (близ. Al/PVC/Aclar)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
твърди капсули с контролирано освобождаване
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка капсула съдържа 40 mg доксициклин (като монохидрат).
Помощно вещество: Всяка твърда капсула съдържа 102 - 150 mg захароза и 26,6 - 29,4 μg Allura red AC (E129).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Твърда капсула с контролирано освобождаване
Бежова капсула, размер 2, с надпис "GLD 40".
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
EFRACEA се използва за облекчаване на папулопустуларните лезии при възрастни пациенти с розацея.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни, включително възрастни хора:
Дневната доза е 40 mg (1 капсула). Капсулата трябва да се приема сутрин с достатъчно количество
вода за намаляване на риска от дразнене и язва на хранопровода (вж. точка 4.4).
Пациентите трябва да бъдат изследвани след 6 седмици и трябва да се обмисли прекратяване на лечението, ако не се наблюдава ефект. В клинични проучвания пациентите са лекувани в продължение на 16 седмици. След прекъсване лезиите обикновено се появяват отново след 4 седмици. Поради това се препоръчва пациентите да бъдат изследвани 4 седмици след спиране на лечението.
Бъбречна недостатъчност
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробна дисфункция
EFRACEA трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане или такива, които приемат лекарствени продукти, които могат да имат хепатотоксични ефекти (вж. Точка 4.4).
Доксициклин е противопоказан при деца под 12-годишна възраст (вж. Точка 4.3).
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество, към други тетрациклини или към някое от помощните вещества.
Кърмачета и деца под 12-годишна възраст.
Втори и трети триместър на бременността (вж. Точка 4.6).
Едновременно лечение с перорални ретиноиди (вж. Точка 4.5).
Доксициклин не трябва да се предписва на пациенти, за които се знае или се подозира, че имат ахлорхидрия или са претърпели операция за заобикаляне или отстраняване на дванадесетопръстника.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
EFRACEA съдържа доксициклин в дозирана форма, предназначена да доведе до противовъзпалителни плазмени нива под антимикробната граница. EFRACEA не трябва да се използва за лечение на инфекции, причинени от микроорганизми, които са чувствителни (или се подозира, че са чувствителни) към доксициклин.
Твърдите лекарствени форми, съдържащи тетрациклини, могат да причинят дразнене или язва. За да се предотврати дразнене и язва на хранопровода, това лекарство трябва да се приема с достатъчно течности (вода) (вж. Точка 4.2). EFRACEA трябва да се поглъща изправено в седнало или изправено положение.
Въпреки че по време на клиничните изпитвания с EFRACEA не се наблюдава увеличение на опортюнистичните микроорганизми, като например епизоди. дрожди, лечението с тетрациклини при по-високи дози може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми, включително гъбички. Въпреки че не се наблюдава по време на клинични изпитвания с EFRACEA, употребата на по-високи дози тетрациклини може да увеличи честотата на вагинална кандидоза. EFRACEA трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с предразположение към прекомерна кандидоза. Ако се подозира суперинфекция, трябва да се вземат необходимите мерки, включително обмисляне на прекратяване на приема на EFRACEA.
Лечението с по-високи дози тетрациклини е свързано с растежа на резистентни чревни бактерии, като напр. ентерококи и ентеробактерии. Въпреки че не се наблюдава по време на клинични изпитвания с ниски дози доксициклин (40 mg/ден), рискът от развитие на резистентност към нормална микрофлора при пациенти, лекувани с EFRACEA, не може да бъде изключен.
Кръвните нива на доксициклин при пациенти, лекувани с EFRACEA, са по-ниски, отколкото при пациенти, лекувани с конвенционални антимикробни формулировки, съдържащи доксициклин. Тъй като обаче няма данни в подкрепа на безопасността на тази по-ниска доза при чернодробно увреждане, EFRACEA трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане или такива, които приемат лекарствени продукти с потенциални хепатотоксични ефекти. Антианаболичният ефект на тетрациклините може да причини повишаване на нивата на урея в кръвта (BUN). Предишни проучвания показват, че това не се случва при употребата на доксициклин при пациенти с бъбречно увреждане.
Трябва да се внимава при лечение на пациенти с миастения гравис, които могат да бъдат изложени на риск от влошаване.
Всички пациенти, приемащи доксициклин, включително EFRACEA, трябва да бъдат инструктирани да избягват прекомерна слънчева светлина или изкуствена ултравиолетова светлина, докато приемат доксициклин, и да прекратят лечението, ако получат фототоксичност (напр. Кожен обрив и др.). Трябва да се обмисли използването на слънцезащитни продукти. При първите признаци на фоточувствителност лечението трябва да бъде спряно.
Като цяло съществува риск от псевдомембранозен колит, когато антимикробните средства се използват едновременно с терапия с доксициклин. Ако се появи диария по време на лечението с EFRACEA, трябва да се има предвид възможността за псевдомембранозен колит и да се започне подходящо лечение. Това може да включва спиране на доксициклин и започване на специфично антибиотично лечение. При тези обстоятелства не трябва да се използват лекарства, които забавят перисталтиката.
EFRACEA не трябва да се използва при пациенти с очни прояви на розацея (очна розацея и/или блефарит/мейбомит), тъй като данните за ефикасността и безопасността са ограничени при тази популация. Ако тези симптоми се появят по време на лечението, EFRACEA трябва да се прекрати и пациентът да бъде насочен към офталмолог.
При хората използването на тетрациклини по време на растежа на зъбите може да доведе до трайно обезцветяване на зъбите (жълто-сиво-кафяво). Тази реакция е по-честа при продължителна употреба на лекарството, но е наблюдавана и при повтарящи се краткосрочни цикли на лечение. Съобщава се и за хипоплазия на емайла. Както при другите тетрациклини, доксициклинът образува солиден калциев комплекс във всички костнообразуващи тъкани. При недоносени бебета се наблюдава забавяне на растежа на фибулата при перорално приложение на тетрациклин в дози от 25 mg/kg на всеки 6 часа. Доказано е, че тази реакция е обратима при прекратяване на лечението.
В случай на тежка остра реакция на свръхчувствителност (напр. Анафилаксия), лечението с EFRACEA трябва да бъде спряно незабавно и да се вземат обичайните спешни мерки (напр. Антихистамини, кортикостероиди, симпатомиметици и изкуствено дишане, ако е необходимо).
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, малабсорбция на глюкоза-галактоза или недостатъчност на захараза-изомалтаза не трябва да приемат това лекарство. Капсулното мастило съдържа Allura red AC (E129), което може да причини алергични реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Препоръките за възможни взаимодействия на доксициклин с други лекарства по-долу се основават на опит с по-високи дози, които обикновено се използват в антимикробни формулировки, съдържащи доксициклин, а не EFRACEA. Понастоящем обаче няма достатъчно данни, за да се гарантира, че взаимодействията, докладвани с по-високи дози доксициклин, не се появяват с EFRACEA.
Взаимодействия, засягащи доксициклин:
Абсорбцията на доксициклин в стомашно-чревния тракт може да бъде забавена от двувалентни или тривалентни йони като алуминий, цинк, калций (съдържащ се например в мляко, млечни продукти и съдържащи калций плодови сокове), магнезий (съдържащ се например в антиациди) или препарати, съдържащи желязо, активен въглен, холестирамин, бисмутови хелати и сукралфат. Следователно такива лекарства или храни не трябва да се приемат до 2 до 3 часа след приема на доксициклин.
Лекарства, които повишават стомашното рН, могат да намалят абсорбцията на доксициклин и трябва да се приемат най-малко 2 часа след приема на доксициклин.
Quinapril може да намали абсорбцията на доксициклин поради високото съдържание на магнезий в таблетките quinapril.
Рифампицин, барбитурати, карбамазепин, дифенилхидантоин, примидон, фенитоин и хронична консумация на алкохол могат да ускорят разграждането на доксициклин поради индуцирането на ензими в черния дроб, като по този начин намаляват неговия полуживот. Това може да доведе до ниски терапевтични концентрации на доксициклин.
Съобщава се, че едновременната употреба на циклоспорин намалява биологичния полуживот на доксициклин.
Взаимодействия, засягащи употребата на други лекарства:
Не се препоръчва едновременна употреба:
Когато доксициклин се прилага малко преди, по време или след приложението на изотретиноин, съществува възможност
потенциране между лекарства, което причинява обратимо повишаване на вътречерепното налягане (повишена вътречерепна хипертония). Следователно едновременната употреба трябва да се избягва.
Бактериостатичните лекарства, включително доксициклин, могат да повлияят на бактерицидната активност на пеницилин и бета-лактамни антибиотици. Препоръчва се доксициклин и бета-лактамни антибиотици да не се използват едновременно.
Съобщава се, че тетрациклините и метоксифлуранът в комбинация водят до фатална бъбречна токсичност.
Доказано е, че доксициклинът увеличава хипогликемичния ефект на пероралните сулфанилурейни продукти. Когато се прилага в комбинация с тези лекарства, трябва да се проследяват нивата на глюкоза в кръвта и, ако е необходимо, дозите на сулфониурея трябва да се намалят.
Доказано е, че доксициклинът потиска активността на протромбина в плазмата, като по този начин усилва ефекта на антикоагулантите от дикумаролов тип. Когато се прилага в комбинация с тези лекарства, параметрите на коагулацията, включително INR, трябва да се наблюдават и дозите на антикоагулантите да се намалят, ако е необходимо. Трябва да се има предвид възможността за повишен риск от кървене.
Тетрациклините, използвани едновременно с орални контрацептиви, в няколко случая са довели до кървене между два менструални цикъла или бременност.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Проучванията при животни не са показали тератогенни ефекти. Използването на тетрациклини при малък брой бременни жени все още не е разкрило специфични малформации при хората.
Прилагането на тетрациклини през втория и третия триместър води до трайно обезцветяване на млечните зъби на бебето. В резултат на това доксициклинът е противопоказан през втория и третия триместър на бременността (вж. Точка 4.3).
Ниските нива на тетрациклини се екскретират в кърмата на кърмещи жени. Кърмещите майки могат да приемат доксициклин само за кратко време. Дългосрочната употреба на доксициклин може да доведе до значително усвояване при кърмачето и поради това не се препоръчва поради теоретичния риск от обезцветяване на зъбите и по-бавен растеж на костите на бебето.
Пероралното приложение на доксициклин при мъжки и женски плъхове (плъхове Sprague-Dawley) е имало неблагоприятен ефект върху плодовитостта и репродуктивните способности (вж. Точка 5.3).
Ефектът на EFRACEA върху фертилитета при хората е неизвестен.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Доксициклин няма или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
В пилотни плацебо-контролирани проучвания с EFRACEA при пациенти с розацея, 269 пациенти са лекувани с EFRACEA 40 mg веднъж дневно в продължение на 16 седмици и 268 пациенти са лекувани с плацебо. Като цяло стомашно-чревните нежелани събития се наблюдават по-често при пациенти на EFRACEA (13,4%), отколкото при плацебо (8,6%). Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациенти, лекувани с EFRACEA, t. j. тези, които се появяват с честота ≥ 3% с EFRACEA и с честота поне 1% по-висока, отколкото при пациентите на плацебо, са назофарингит, диария и хипертония.
Таблицата по-долу изброява нежеланите реакции за EFRACEA от пилотни клинични изпитвания, т.е. j. нежелани реакции, които са били по-високи при EFRACEA, отколкото при плацебо (³ 1%).
Нежеланите реакции, съобщени за тетрациклинови антибиотици като клас, са изброени в таблицата по-долу.
Използваните категории честота са:
Чести:/1/100 to и EFRACEA в пилотни плацебо-контролирани проучвания rozacey:
В постмаркетинговия опит с EFRACEA се съобщава за доброкачествена вътречерепна хипертония и главоболие (неизвестни (налични данни)).
Следните нежелани реакции са наблюдавани при пациенти, приемащи тетрациклини:
Инфекции и инвазии:
Много редки: аногенитална кандидоза
Нарушения на кръвта и лимфната система:
Редки: тромбоцитопения, неутропения, еозинофилия
Много редки: хемолитична анемия
Нарушения на имунната система:
Редки: Реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия
Съобщено е също: Анафилактоидна пурпура
Нарушения на ендокринната система:
Много редки: Съобщава се за кафяво-черно микроскопично оцветяване на щитовидната тъкан при продължителна употреба на тетрациклини. Функцията на щитовидната жлеза е физиологична.
Нарушения на нервната система:
Редки: Доброкачествена вътречерепна хипертония
Много редки: сводест фонтан при кърмачета
Лечението трябва да се прекрати, ако се появят признаци на повишено вътречерепно налягане. След прекратяване на лечението с тези
условията бързо изчезнаха.
Сърдечни и сърдечни нарушения:
Стомашно-чревни нарушения:
Редки: гадене, повръщане, диария, анорексия
Много редки: Глосит, дисфагия, ентероколит. Езофагит и язва на хранопровода се съобщават най-често при пациенти, получаващи хиклатната сол под формата на капсули. Повечето от тези пациенти са приемали лекарството непосредствено преди лягане.
Хепатобилиарни нарушения:
Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Редки: Макулопапулозен и еритематозен обрив, фоточувствителност на кожата, уртикария
Много редки: ексфолиативен дерматит, ангионевротичен оток
Нарушения на мускулно-скелетната система, съединителната тъкан:
Много редки: Обостряне на системен лупус еритематозус
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Редки: Повишена урея в кръвта
Нежеланите реакции, характерни за тетрациклините, са по-малко вероятни при EFRACEA поради по-ниската доза и относително ниските плазмени нива. Лекарят обаче винаги трябва да има предвид възможността от нежелани събития и да наблюдава съответно пациента.
4.9 Предозиране
Към днешна дата не са докладвани сериозни остри токсични ефекти при еднократна перорална доза от многократни терапевтични дози доксициклин. В случай на предозиране обаче има риск от увреждане на чернодробния паренхим и бъбреците и панкреатита.
Обичайната доза EFRACEA е по-малка от половината от обичайната доза доксициклин, използвана за антимикробно лечение. Следователно лекарите трябва да са наясно, че в много случаи предозирането ще доведе до концентрации на доксициклин в кръвта в терапевтичния диапазон за антимикробна терапия, за които има повече данни в подкрепа на безопасността. В тези случаи се препоръчва наблюдение. В случай на значително предозиране, лечението с доксициклин трябва незабавно да се спре и да се вземат симптоматични мерки.
Чревната абсорбция на неабсорбирания доксициклин трябва да бъде сведена до минимум чрез прилагането на антиациди, съдържащи магнезиеви или калциеви соли, за да се образуват не абсорбиращи се хелатни комплекси с доксициклин. Трябва да се има предвид стомашна промивка.
Диализата не променя серумния полуживот на доксициклин и следователно не би била от значение при лечението на предозиране.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антибактериални средства за системно приложение, тетрациклини.
ATC код: J01AA02.
Механизъм на действие: Патофизиологията на възпалителните лезии на розацеята е отчасти проява на медиирания от неутрофилите процес. Доказано е, че доксициклинът инхибира неутрофилната активност и няколко провъзпалителни реакции, включително тези, свързани с фосфолипаза А2, ендогенен азотен оксид и интерлевкин-6. Клиничното значение на тези находки е неизвестно.
Плазмената концентрация на доксициклин след приложение на EFRACEA е значително по-ниска от нивото, необходимо за инхибиране на микроорганизми, които често са свързани с бактериални заболявания. In vivo микробиологичните проучвания, използващи подобна експозиция на лекарства в продължение на 6 до 18 месеца, не показват никакъв ефект върху доминиращата бактериална флора, събрана от устната кухина, кожата, храносмилателния тракт и вагината. Не може обаче да се изключи, че продължителната употреба на EFRACEA не може да доведе до растеж на резистентни чревни бактерии като ентеробактерии и ентерококи, както и мутация на резистентни гени.
EFRACEA е оценен в пилотни, рандомизирани, двойно-сляпи, плацебо контролирани 16-седмични проучвания при 537 пациенти с розацея (10 до 40 папули и пустули и 2 възли или по-малко). И в двете проучвания средното намаляване на общия брой възпалителни лезии е значително по-високо в групата на EFRACEA, отколкото в групата на плацебо.
Средна промяна от начална точка след 16. седмица в общия брой възпалителни лезии: