драмата

Истина или измислица? Прилагателното „истинска история“ в света на филмите отдавна помага не само за добри продажби, но и за престижни награди. Въпреки това, докато фенът аплодира създателите на филма за преоткриване на чудо забравени истории, скептикът поражда съмнения относно тяхната достоверност или целеустременост. Това не е по-различно в случая с филма 12 години роб, който наскоро триумфира на 86-ия Оскар. Филмът е базиран на книга на Соломон Нортуп, свободен афроамериканец, отвлечен от роби.

Проблемна съдба без щастлив край

Соломон Нортъп беше неженен чернокож жител. Родителите му вече са били освободени от робство, така че не може да има съмнение относно неговия статус през първата половина на 19 век. Фермерът, цигуларят и бащата от семейството все още стават жертва на отвличане и последваща продажба в робство, за което той пише ангажираща книга веднага след освобождението си през 1853 г. (след дванадесет години в робство). Въпреки че филмът на Стив Маккуин вече не говори за събитията след освобождението на Нортап, героят, изобразен във филма от Chiwetel Ejiofor, всъщност се опита да привлече затворниците и похитителите си пред съд. Но той не успя - като чернокож, макар и неженен, не можеше да свидетелства срещу белите в съда.

Нортап се превърна в талисман на борбата за премахване и обиколи парче Америка, за да изнесе лекции за своя опит. Съдбата му обаче няма „щастлив край“ - в началото на 60-те години следата му мистериозно изчезва. Някои източници казват, че той е станал скитник и пияница, други твърдят, че е бил отвлечен отново или дори убит от роби.

Соломон и неговата история бавно изпаднаха в забрава. Книгата „Дванадесет години като роб“ обаче влезе в живота на Сю Икин, тийнейджър през 30-те години, израснал в частта на Луизиана, където Нортъп беше отвлечен.

Политически коректна победа?

Икин стана историк и раздразнена от твърденията, че любимата й книга е просто куп лъжи, реши да посвети живота си на търсенето на истината. През 1968 г. тя и колегата й Джоузеф Логсдън публикуват редактирана версия на книгата на Нортъп. Стигмата на субекта не му се изплъзна и в сегрегирано американско общество бяла жена, търсеща съдбата на черен роб, привлече много негативно внимание. Но Икин не се отказа и публикува друга версия на книгата на Нортъп, допълнена с нови открития, през 2007 г. като 88-годишен.

Именно тук британският режисьор Стив Маккуин, известният създател на нонконформните филми „Глад и срам“, намери вдъхновение. Не пропусна да благодари на Икин, когато получи Оскар. Филмът му направи съдбата на Соломон Нортап отново оживена тема и той донесе на Нортъп някакво любопитно, макар и закъсняло удовлетворение - „Ню Йорк Таймс“ например във вторник след 161 години публикува корекция на статия за отвличането на Соломон, където той многократно изкривява име на Northrop и Northrup. Маккуин обаче също е изправен пред обвинения в изчисления на Оскар или нереалистичен едностранчив поглед върху съдбата на Нортап. Традиционно има такива, които виждат победата му на Оскарите като допълнително доказателство за силата на политическата коректност.

Във всеки случай филмът 12 години роби се справя добре дори след Оскарите. Въпреки че имаше международната си премиера миналото лято и в момента се предлага на DVD, но поради огромния интерес, той ще бъде използван отново в повече от хиляда кина в Северна Америка. Книгата също се справя много добре - докато миналата седмица беше в 326-ата класация на портала за продажби на Amazon, в момента тя заема 16-то място.