Доджокун е душата на практиката на традиционните бойни изкуства
Доджокун съдържа правила за поведение на човек, който наистина иска да следва пътя на бойните изкуства. Доджокът е другата страна на същата монета, наречена Будо. Само чрез комбиниране на практиката на техниката и реализирането на философията на Будо (Доджокун) в ежедневието може да се постигне неговото майсторство. Технологията е форма, чието съдържание обаче зависи от това кой я практикува - тоест от самия човек. Когато техниката Будо се комбинира с борбата за вътрешно усъвършенстване, този път води до хармонията на човека със себе си и със света около него. Само по този начин е възможно да се извърви пътят на Идеала, записан дълбоко в сърцето на всеки човек.
Без да възприеме философията на пътя на вършене, технологията се превръща в инструмент за егото. И егото, без да знаем своята първична основа в безкрайната Наджа, е причината за всички страдания, разделения, войни, конфликти, страхове и зависимости в нашия живот. За да можем изобщо да реализираме тази идея, вече е необходимо до голяма степен осъзнато его. Необходимо е да осъзнаем, че егото е нашият инструмент - като напр чадър. Когато вали, го използвам, за да не се намокри, но когато вече не вали и все още съм протегнат, ми пречи да виждам слънцето, което се появява, когато облаците изчезнат. Така е и с егото, което е инструментът на онзи, който оживява това тяло (Над-джа), но когато е твърде голямо, прави невъзможно да видим света такъв, какъвто е в действителност - в контекста. Освен това прави невъзможно самото възприемане на първоизточника (Над-джа) и по този начин търси щастие и смисъл от другата страна на реката на живота. Егото е в основата на рационалното мислене. Когато обаче е погълнат чисто в логиката, той не може да възприеме интуитивните импулси на безкрайно интелигентен, изцяло свързан и ободряващ източник, от който самият той извира, защото тези фини импулси заглушават собствените му мнения, идеи и мисли, каквито той е твърдо убедени, че са правилните.
Това се нарича живот в невежество. Невежеството за истинската му същност, което се покрива от всичко това водещо и коментиращо его. Известни философи от Изтока и Запада (споменавам Сократ или Коменски във всички западни случаи) говориха за необходимостта от себепознание. Но как може да се осъзнае нуждата от себепознание от някой, който смята, че вече знае всичко и следователно не изпитва нужда от някакво себепознание?
И това е уловката - в определен момент от развитието на човешкия разум (егото всъщност е резултат от действието на разума и паметта), в най-искрените усилия да служи на първоначалния си господар (Над-джа), осъзна той колко сила би могъл да има. Че всъщност във връзка с този източник той може да създаде свои собствени реалности, свои теории, анализи и заключения, които често звучат много логично. Единственото нещо - но нещо, което току-що сте измислили да бъдете независими и да правите това, което иска - той не иска да признае, че изобщо може да греши, че (поради самоослепяване) може и да не разполагат с цялата налична информация, необходима за правилна оценка на ситуацията и по този начин за правилно разпространение. И така - и ние сме свидетели на това ежедневно - има мисли и действия, които имат логика (от ограничена гледна точка), но от гледна точка на цялото са напълно абсурдни и опасни.
Ежедневно виждаме резултатите от такова мислене и действие около нас. И когато разглеждаме историята, с учудване виждаме, че почти нищо не се е променило в човешкото мислене през последните 10 000 години. Единственото нещо, което се е променило, е пейзажът (компютри, 3D кина, сателити, коли, мобилни телефони и т.н.), но човечеството по същество залита в дълбоко невежество кой всъщност е и какви са истинските му възможности.
Господарите на Будо (както и други учители) бяха наясно с това състояние и се опитаха да оставят препоръки (правила, заповеди) за тази несъзнавана тълпа, която трябваше да ги отведе отново "у дома". Тези препратки са написани на Будо под формата на етичните правила и етикета в Доджокун. Тяхното разбиране и идентифициране с тях в ежедневието позволява на егото да осъзнае своето място (да знае кога е подходящо да се упражнява и кога да мълчи) и по този начин да остави ръководството си на вътрешната мъдрост на Свръхсебе. В този момент човекът, при когото това се случва, започва съзнателно да върви по Пътя - Направете. Пътят, написан в сърцето на всеки човек. Значението и стойността на съкровищата, които човек открива по време на пътуването си към Аза, не могат да бъдат описани с думи ... но могат да бъдат преживяни.
Доджокун е карта, според която никой умел Будо не може да се изгуби, ако го приеме наистина сериозно.
Можете да научите повече в другите връзки в раздела Dojokun в BSK