Refet е изпратен успешно.

точка

  • динамика занимава се с причините за движението, използва принципа на причинно-следствената връзка
  • телата си взаимодействат помежду си - взаимодействие; величината на взаимодействието на телата и полетата се описва с величина сила
  • резултатът от взаимодействието на телата може да бъде деформация тези тела или промяна мен двигателно състояние
  • се нарича тяло, което е на достатъчно разстояние от всички останали тела и върху него не действа никакво поле изолирано тяло (ако не вземем предвид размерите на тялото, казваме и изолирана маса точка)

Референтни системи

1. инерционни референтни рамки

  • референтни системи, при които изолираните точки на масата остават в покой или при равномерно праволинейно движение (изолираните точки на масата имат свойството да остават в покой или при еднородно праволинейно движение)
  • промяна в състоянието на движение на материалните точки може да бъде причинено само от тяхното взаимодействие с други обекти

2. неинерционни референтни системи

  • референтни системи, при които може да настъпи промяна в състоянието на движение на материална точка без взаимодействие с други обекти (референтни системи, които се движат с ускорение по отношение на инерционна референтна система)
  • изолираните материални точки в тях не остават в покой или при равномерно праволинейно движение
  • Законите на Нютон не се прилагат в неинерционната референтна система

Законите на Нютон за движение

Поради силата, действаща върху телата, по време на движение може да възникне деформация или промяна в състоянието на движение. Системите, в които изолирани материални точки или тела остават в покой или в равномерно праволинейно движение, се наричат ​​инерционни референтни рамки. Всички тела в изолирани системи са склонни да останат в дадена диета, това свойство се нарича инерция. Всички тела променят състоянието си само поради някаква сила.

Всяка материална точка в инерционната система остава в покой или в равномерно праволинейно движение, докато не бъде принудена от външни сили да промени състоянието си. (1. Законът на Нютон)

Импулс е свойство на всички тела. Той е пряко зависим от теглото на тялото и скоростта, с която се движи. Инерцията е постоянна в изолирана система, т.е., например, когато две противоположни каруци се сблъскат и сблъскат, едната прехвърля инерцията и нейната посока към другата и следователно първата се движи в посоката, в която другата се е приближила и обратно.

Съотношението на изменението на импулса на материалната точка и времето, през което е настъпило това изменение, е право пропорционално на получената приложена сила. (2. Законът на Нютон)

Ако дадения период от време на телесната маса не се промени, бихме могли да коригираме връзката, както следва, което означава, че делът на промяната в скоростта във времето всъщност е ускорение и по този начин получената връзка ще изглежда така

Разпознаваме четири вида силови ефекти: гравитационно, електромагнитно, силно и слабо взаимодействие. Под гравитацията гравитацията действа върху всички тела. Това също или гравитацията е определен компонент на гравитационната сила, тъй като причинява свободно падане на тела с ускорение g се отнася за нея.

Всяка сила има отговор на своето действие, т.нар реакция. Тази реакция е сила със същата величина, но противоположно ориентирана. (3. Законът на Нютон) И така, както ние действаме върху даден обект спрямо мен, така и този обект ни влияе. Реакцията възниква и в същото време изчезва заедно с действието.

Референтните рамки, които се движат с ускорение по отношение на инерционна система, се наричат ​​неинерционни. В тези системи т.нар инерционна сила, която действа точно противоположно на движението и се дефинира, където -a е също толкова голямо, но противоположно ориентирано ускорение на системата. В неинерционната система законите на Нютон за движение не се прилагат. (Като пример можем да споменем работещ влак, при който топката на пода започва да се движи в точно обратната посока, докато влакът се движи.

Всички тези закони на механиката, за които казахме досега, са еднакви във всички инерционни референтни системи.

При движение в кръг върху тялото действат две различни сили:

единият е центробежен, това е сила, която дърпа тялото към центъра на кръга, т.е. когато се върти камък, окачен на канап, това е силата на канапа. Втората сила е центробежна, която от своя страна действа от центъра на кръга.

Динамика

според гръцката дума dynamis е равно на сила, е частта от механиката, в която, за разлика от кинематиката - движението на телата е не само описано, но в което се изследват и причините за движението и промените в състоянието на движение на телата. Условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се запази спокойствието на телата, се изследват в статиката.

Може да се осъществи взаимодействие между тялото и взаимодействието

директен контакт на тела,
чрез физически полета (магнитно, електрическо, гравитационно).

Взаимодействието може да доведе до деформация на телата или промяна в състоянието им на движение, т.е. въздействието на силата може да бъде статично или динамично.

Сила - физическа величина, която описва степента на взаимодействие на тела или тела и полета. Това е векторна физическа величина. [F] = 1N = 1 kg.m.s-2.

Масата на телата е скаларна физическа величина, която характеризира устойчивостта на телата срещу промени в тяхното състояние на движение - тоест тя е мярка за инерционните ефекти на телата. [m] = 1 kg.

Изолирано тяло е тяло, което е на достатъчно разстояние от всички други тела и не е засегнато от друго поле (следователно то не е в никакво взаимодействие с друг физически обект).

Ако не вземем предвид размерите на тялото, говорим за изолирана материална точка.
Инерционните референтни системи са референтни системи, при които изолираните материални точки остават в покой или при равномерно праволинейно движение се наричат ​​инерциални референтни системи. Инерционна референтна система е тази, която е в покой или с равномерно праволинейно движение.

В инерционни референтни рамки изолираните материални точки, които са в покой или в равномерно праволинейно движение, имат свойството да останат в това състояние. Това свойство на всички материални точки се нарича инерция.

Неинерционни референтни системи са референтни системи, при които може да настъпи промяна в състоянието на движение на материална точка без взаимодействие с други обекти, те се наричат ​​неинерционни референтни системи. Това са системи, които се движат бързо, бавно или криво.

Инерция на тялото - е физическа величина, която е мярка за размера на състоянието на движение на тялото. Импулсът на точка на масата е векторна физическа величина, чиято величина е числено равна на произведението на масата и величината на моментната скорост на точката на масата. стр

p = m.v [p] = 1 kg.m.s-1 v

Импулсният вектор има същата посока като посоката на мигновения вектор на скоростта.
Импулсът на система от точки с маса се определя като векторна сума на импулсите на отделни точки .

Промяната в импулса е разликата между импулсите на тялото в различно време.

Dp = p2 - p1 [D p] = 1 kg.m.s-1

Промяна на импулса в отделни случаи на движение: p1 p2

1. равномерно праволинейно движение p1 = p2
Dp = p2 - p1 = 0
p1 p2

2. равномерно ускорено движение p2> p1
Dp = p2 - p1> 0
Dp - по посока на движението
p1 p2

3. равномерно забавено движение p2 Dp = p2 - p1 = 0 p2
Dp - промяната в размера на импулса е равна на нула p1
p2 и p1 имат различни посоки
Dp
Dp = p2 - p1 ± 0
˝Dp˝ - величината на промяната на импулса е различна от нула

ЗАКОНИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА НЮТОН

ЗАКОН ЗА ПЪРВОТО ДВИЖЕНИЕ НА НЮТОН (ЗАКОН ЗА ИНЕРТИЯ)

Всяка материална точка в инерционната референтна система остава в покой или в равномерно праволинейно движение, докато външните сили не я принудят да промени своето състояние.

Три важни открития произтичат от този закон:

1. Законът гласи, че съществуват относителни инерционни системи.

2. Законът характеризира инерцията, като основно свойство на всяка изолирана материална точка да остане

в инерционна референтна рамка в покой или при равномерно праволинейно движение.

3. Законът гласи, че за да се промени състоянието на движение на материална точка в инерционната референтна система, нейното

взаимодействие с други обекти, което той нарича външни сили, действащи върху материална точка.

ЗАКОН ЗА ВТОРОТО ДВИЖЕНИЕ НА НЮТОН

Отношението на промяната в импулса на масова точка и времето, през което е настъпило това изменение, е право пропорционално на получената приложена сила.

Математически това заключение може да бъде изразено чрез връзката:

От тази връзка произтичат две констатации:

а) За да може масова точка z с маса m в инерционната референтна рамка да има ускорение a, околните обекти трябва да действат върху нея с получената сила Fv = m. а .
Посоката на сила и посоката на ускорение са последователни.

б) Вторият закон за движение на Нютон дава възможност да се определи единицата на количеството сила, от нейните динамични ефекти:

един Нютон е сила, която дава на тялото с тегло 1 кг ускорение от 1m.s-2.

От втория закон на движението за отделните движения важи следното:

посока на движение Fv = 0
равномерно праволинейно движение a = 0 m.s-2

Fv = m.a = 0, така че точката на масата да се движи равномерно праволинейна
движение, получената сила, действаща върху него, трябва да е нула.
посока на движение Fv
равномерно ускорено движение a = const.

Fv = m.a = константа, така че точката на масата да се движи равномерно ускорено
движение, на него трябва да се действа с постоянна резултираща сила по посока на движението на материалната точка.

Fv посока на движение
равномерно бавно движение a = const.

Fv = m.a = константа, за да може материалната точка да се движи с равномерно забавено движение, върху нея трябва да се действа с постоянна резултатна сила срещу
мярка за движението на материална точка.

равномерно движение по кръг ad = const.
Fv = m.ad = константа, за да може една материална точка да се движи равномерно по кръг, тя трябва да бъде подложена на постоянна центробежна сила.

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО НА НЮТОН (ДЕЙСТВИЯ И РЕАКЦИИ)

Силата, действаща между телата, винаги е взаимна. Тази констатация се изразява в третия закон за движение на Нютон, който гласи, че две материални точки действат една върху друга с еднакво големи сили в противоположни посоки.

Едното се нарича действие, а другото реакция. Действието и реакцията едновременно възникват, в същото време изчезват и не се намесват помежду си в техните ефекти, защото всеки
един от тях действа върху друго тяло. Математически това може да се изрази във връзка

Ако тялото е поставено на основа в стая, силата е както следва Fr

FG - е гравитационната сила, действаща върху тялото, действието му е в центъра на тежестта на тялото,
Fa - е действието - силата, упражнявана от тялото върху подложката, Fa = FG
Fr - е реакцията - силата, упражнявана от подложката върху тялото, Fr = Fa
FG и Fr компенсират. FG
Fa = FG Fa
Fa = - Fr

ЗАКОН ЗА НАЙ-ОПАЗВАНЕТО

Система от тела, в която промяната на импулса се случва само чрез взаимодействието на тела, се нарича изолирана система

В инерционни референтни рамки законът за запазване на импулса се прилага за изолирани системи, в които има произволен брой тела:

Сумата от импулса на телата на изолирана система е постоянна.