усложнения

Диабетът и затлъстяването вървят ръка за ръка. Ако имате наднормено тегло, отървете се от него и предотвратете диабета. Как да го направя?

Повечето диабетици са със затлъстяване и обратно, повечето хора със затлъстяване имат или страдат от диабет тип 2. В миналото диетата беше единственият метод за лечение. Дори днес обаче диетичните мерки значително влияят върху резултатите от лечението. Но това не е диета в истинския смисъл на думата, това е основно регулирана диета, т.е. приблизително еднакъв запас от въглехидрати и енергия в отделните ястия. При нормалното тегло на пациента храната се разпределя през целия ден според неговите навици. Препоръчително е да се яде шест пъти на ден. Разпределението на храненията в няколко дози води до по-ниски колебания на кръвната захар след хранене. Предпоставка за правилна диета е доброто познаване на пациента за съдържанието на въглехидрати в отделните храни и гликемичния индекс на храните.

Дългосрочно повишена гликемия означава риск от развитие на атеросклероза. Поради това се препоръчва да се ограничат животинските мазнини в диетата, по-малко сол, да не се пуши.

За намаляване на теглото препоръчва се диета, богата на протеини, разтворими и неразтворими фибри, витамини и минерали. Той използва храни с нисък гликемичен индекс, спазва и следи за подходящ и достатъчен режим на пиене. Диетата трябва да бъде разнообразна и вкусна. Става въпрос за неговата дългосрочна корекция и редовност в диетата. Месото не трябва да се пържи, готвене, задушаване, печене без мазнина е подходящо.

Мазнините, разбира се, принадлежат към редукционната диета, защото те са едни от основните хранителни вещества и носители на мастноразтворими витамини. В протеиновите храни (месо, мляко, млечни продукти, яйца) има много животински мазнини, така че е по-здравословно да се допълва диетата с малко количество качествени, за предпочитане едновидови растителни масла (рапица, маслина, слънчоглед). Масло, мехлем, бекон, пръжки и други подобни са неподходящи за съдържание на холестерол и съдържание на наситени мастни киселини.

Въглехидратите са друго важно хранително вещество. Необходимо е да се избират тези, които имат нисък гликемичен индекс и снабдяват освен енергия и други важни компоненти на храната. Например протеини, витамини, минерали и фибри. Следователно менюто трябва да включва пълнозърнест хляб, бобови растения, пълнозърнест ориз и тестени изделия, картофи, зеленчуци, плодове.

Фибрите са важна част от менюто. Той увеличава обема си в стомаха, забавя изпразването му и по този начин забавя абсорбцията на глюкоза в тънките черва. По този начин гликемията е по-стабилна. Фибрите увеличават обема на изпражненията и ускоряват движението му, намаляват абсорбцията на мазнини и холестерол, създават подходяща среда и са храна за бактерии от дебелото черво, които потискат растежа на гнилостните бактерии. Неразтворимите фибри се съдържат в ленените семена, кожи от плодове и зеленчуци, трици, гъби, бобови растения, елда, пълнозърнест хляб. Разтворимите фибри са в плодовете, зеленчуците и зърнените култури. Препоръчителният дневен прием на фибри е 30 до 35 g, средната консумация у нас е 15 до 20 g. За да се постигне доход, се препоръчва да се добавят фибри от естествени източници, а не от добавки.

Изгодно е да включите в менюто храни с по-нисък гликемичен индекс. Това са въглехидратни храни. Колкото по-проста и фина е въглехидратната храна, толкова по-висок е нейният гликемичен индекс (бял хляб, картофено пюре). Напротив, пълнозърнестият хляб, пълнозърнестият ориз, бобовите растения, цели картофи, зеленчуците имат нисък гликемичен индекс. Храните с висок гликемичен индекс се разлагат бързо и под формата на глюкоза навлизат в по-големи количества и в кръвообращението наведнъж. Ако клетките не се нуждаят от цялата глюкоза като източник на енергия, излишната глюкоза се съхранява под формата на мазнини в мастните клетки посредством инсулин. Храните с по-нисък гликемичен индекс се усвояват по-бавно и постепенно. Те не повишават нивата на кръвната захар бързо и бързо и клетките постепенно ги използват като източник на енергия. Гликемичният индекс се намалява от комбинацията на въглехидрати с друго хранително вещество - протеини или мазнини, комбинацията с фибри, вкусът на оцета. Гликемичният индекс също се намалява чрез подходяща термична обработка (не каша, твърде мека). Храните с по-нисък гликемичен индекс не понижават нивата на кръвната захар и засищат дълго време.

Необходимо е движение. Лекарят обаче ще посъветва кой е подходящ

Спортът и физическата активност са много важна част от живота на хората с диабет. Не всички пациенти обаче знаят какъв вид и интензивност на спортната дейност да изберат, особено ако годините не се движат активно. Диабетът тип 2 се характеризира с намалена чувствителност на тъканите към инсулин. Физическата активност е един от основните начини за подобряване на тази чувствителност, т.е. за възстановяване на способността на глюкозата да прониква в клетките. Недостатъчното движение намалява чувствителността на инсулиновите рецептори с една трета до половината. По-дългото непрекъснато натоварване със средна интензивност, от друга страна, увеличава тази чувствителност до половината. За човек над петдесет с диабет тип 2 редовното ходене е оптималният тип движение. Определено се препоръчва да се консултирате с лекар и евентуално да се подложите на стрес тест.

Подходящи физически дейности за диабетици на възраст над 50 години са:

  • ходене (при скорост 4 - 6 км/ч, ако здравословното състояние го позволява)
  • скандинавско ходене (ходене със специални чукове)
  • кростренажор (тренажор, позволяващ елипсовидно движение, особено нежен към ставите)
  • укрепване
  • плуване (не е подходящ за пациенти с „диабетно стъпало“)
  • каране на колело
  • джогинг

Неподходящите физически дейности за диабетици на възраст над 50 години са:

  • адреналинови спортове
  • спортове, при които съществува риск от нараняване или нараняване на долните крайници
  • продължителна физическа активност (с продължителност часове)
  • многократни спринтове, които също могат да предизвикат хипогликемия