За това как някои съоръжения/правят/подхождат към децата

също

Хайде, да отидем на сладолед. Казах на почти петгодишния си син Филип. Очите му блестяха и той се чудеше по целия път какъв вкус ще избере. Когато пристигнахме на мястото, имаше хубав съвет, очакваше се, тъй като термометърът се изкачи над 30 градуса. Всичко беше наред, лигавият се стичаше към нас за добрия италиански сладолед, който е новост в нашия град. Проблемът се появи, когато получихме съвет и Филип поиска сладолед за купа ... но не беше сигурен какъв вкус. Отначало се опитах да му прочета всичко, което имаха, някои имена/напр. Не разбрах и Мекит. Попитах продавачката какъв е сладоледът, получих ли много нервен и нетърпелив отговор, по време на който очите й се завъртяха/тик? /, и почувствах, че тя по-скоро ще служи на другите зад нас, вместо да се мотае с колода. Другите хора също просто се втренчиха празно извън линията, предполагайки, че детето вече може да избира, а некадърната майка трябва да му купи нещо и да отпадне. В крайна сметка някак се разбрахме, платихме и отидохме да седнем на неутралните, запечатани маси, които принадлежаха на сладоледа и на които блестяха пепелниците:-))))

В същото време беше достатъчно продавачката да разговаря с малкия човек и да му помогне при избора ... В края на краищата той също е клиент.

Словаци, нека се съсредоточим върху детето клиент, защото то е нашият бъдещ клиент!